Матей 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

For the kingdom of heaven is like to a man that is an householder, which went out early in the morning to hire laborers into his vineyard.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

And when he had agreed with the laborers for a penny a day, he sent them into his vineyard.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

And he went out about the third hour, and saw others standing idle in the marketplace,

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

And said to them; Go you also into the vineyard, and whatever is right I will give you. And they went their way.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

Again he went out about the sixth and ninth hour, and did likewise.

6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?

And about the eleventh hour he went out, and found others standing idle, and says to them, Why stand you here all the day idle?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

They say to him, Because no man has hired us. He says to them, Go you also into the vineyard; and whatever is right, that shall you receive.

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

So when even was come, the lord of the vineyard says to his steward, Call the laborers, and give them their hire, beginning from the last to the first.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

And when they came that were hired about the eleventh hour, they received every man a penny.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

But when the first came, they supposed that they should have received more; and they likewise received every man a penny.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

And when they had received it, they murmured against the manager of the house,

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

Saying, These last have worked but one hour, and you have made them equal to us, which have borne the burden and heat of the day.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

But he answered one of them, and said, Friend, I do you no wrong: did not you agree with me for a penny?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

Take that your is, and go your way: I will give to this last, even as to you.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?

Is it not lawful for me to do what I will with my own? Is your eye evil, because I am good?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

So the last shall be first, and the first last: for many be called, but few chosen.

17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:

And Jesus going up to Jerusalem took the twelve disciples apart in the way, and said to them,

18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

Behold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be betrayed to the chief priests and to the scribes, and they shall condemn him to death,

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

And shall deliver him to the Gentiles to mock, and to whip, and to crucify him: and the third day he shall rise again.

20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

Then came to him the mother of Zebedees children with her sons, worshipping him, and desiring a certain thing of him.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.

And he said to her, What will you? She says to him, Grant that these my two sons may sit, the one on your right hand, and the other on the left, in your kingdom.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

But Jesus answered and said, You know not what you ask. Are you able to drink of the cup that I shall drink of, and to be baptized with the baptism that I am baptized with? They say to him, We are able.

23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

And he says to them, You shall drink indeed of my cup, and be baptized with the baptism that I am baptized with: but to sit on my right hand, and on my left, is not my to give, but it shall be given to them for whom it is prepared of my Father.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

And when the ten heard it, they were moved with indignation against the two brothers.

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.

But Jesus called them to him, and said, You know that the princes of the Gentiles exercise dominion over them, and they that are great exercise authority on them.

26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

But it shall not be so among you: but whoever will be great among you, let him be your minister;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

And whoever will be chief among you, let him be your servant:

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Even as the Son of man came not to be ministered to, but to minister, and to give his life a ransom for many.

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

And as they departed from Jericho, a great multitude followed him.

30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

And, behold, two blind men sitting by the way side, when they heard that Jesus passed by, cried out, saying, Have mercy on us, O Lord, you son of David.

31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

And the multitude rebuked them, because they should hold their peace: but they cried the more, saying, Have mercy on us, O Lord, you son of David.

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

And Jesus stood still, and called them, and said, What will you that I shall do to you?

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

They say to him, Lord, that our eyes may be opened.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

So Jesus had compassion on them, and touched their eyes: and immediately their eyes received sight, and they followed him.