Матей 20
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
For the kingdom of heaven is like a landowner who went out early in the morning to hire workers for his vineyard.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
He agreed to pay the workers one denarius for the day, and sent them to work in his vineyard.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
Around 9 a.m. he went out and saw others without work standing in the marketplace.
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
‘Go and work in the vineyard too, and I'll pay you what's right,’ he told them. So they went to work.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
Around noon and 3 p.m. he went out and did the same thing.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
At 5 p.m. he went out and found others standing there. ‘Why are you standing around all day doing nothing?’ he asked them.
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
‘Because nobody has hired us,’ they replied. ‘Go and work in the vineyard too,’ he told them.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
When evening came, the owner of the vineyard told his manager, ‘Call the workers in, and pay them their wages. Begin with the workers hired last and then move on to those hired first.’
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
When those who were hired at 5 p.m. came in, they each received one denarius.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
So when those who were hired first came in, they thought they would get more, but they also received one denarius.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
When they received their pay, they complained to the owner.
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
‘Those who were hired last only worked for an hour, and you've paid them the same as us who worked the whole day in the burning heat,’ they grumbled.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
The owner answered one of them, ‘My friend, I haven't treated you unfairly. Didn't you agree with me to work for one denarius?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Take your pay and go. I want to pay those who were hired last the same as I paid you.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
Can't I choose to do what I want with my own money? Why should you give me evil looks because I want to do good?’
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
In this way the last shall be first and the first shall be last.”
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
On the way to Jerusalem, Jesus took the twelve disciples aside as they walked along and told them,
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
“Look, we're going to Jerusalem, and the Son of man will be betrayed to the chief priests and religious teachers. They will condemn him to death
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
and hand him over to the foreigners to mock him, whip him, and crucify him. But on the third day he will be raised from the dead.”
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
Then the mother of the sons of Zebedee came with her two sons to Jesus. She kneeled down before him to make a request.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
“What is it you are asking me for?” Jesus said to her. “Please appoint my sons to sit beside you in your kingdom, one on your right and the other on your left,” she asked.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
“You don't know what you're asking,” Jesus told them. “Are you able to drink the cup I'm about to drink?” “Yes, we are able to do that,” they told him.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
“You will certainly drink from my cup,” he said to them, “but the privilege to sit on my right or on my left isn't mine to give. My Father is the one who has decided who that will be.”
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
When the other ten disciples heard what they had asked, they were annoyed with the two brothers.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
Jesus called them together and told them, “You know that foreign rulers lord it over their subjects, and powerful leaders oppress them.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
It shall not be like that for you. Whoever among you wants to be the most important will be your servant.
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
Whoever among you wants to be first will be like a slave.
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
In the same way the Son of man didn't come to be served, but to serve, and to give his life as a ransom for many.”
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
As they left Jericho, a huge crowd followed Jesus.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
Two blind men were sitting at the side of the road. When they heard that Jesus was passing by, they called out, “Have mercy on us, Lord, son of David!”
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
The crowd told them to be quiet, but they shouted even louder, “Have mercy on us, Lord, son of David!”
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
Jesus stopped. He called them over, asking, “What do you want me to do for you?”
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
“Lord, please make us able to see,” they replied.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Jesus had pity on them and touched their eyes. Immediately they could see, and they followed him.
