Матей 20
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
Thi Himmeriges Rige ligner en Husbonde, som gik ud tidligt om Morgenen for at leje Arbejdere til sin Vingaard.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
Og da han var bleven enig med Arbejderne om en Denar om Dagen, sendte han dem til sin Vingaard.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
Og han gik ud ved den tredje Time og saa andre staa ledige paa Torvet,
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
og han sagde til dem: Gaar ogsaa I hen i Vingaarden, og jeg vil give eder, hvad som ret er. Og de gik derhen.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
Han gik atter ud ved den sjette og niende Time og gjorde ligesaa.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
Og ved den ellevte Time gik han ud og fandt andre staaende der, og han siger til dem: Hvorfor staa I her ledige hele Dagen?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
De sige til ham: Fordi ingen lejede os. Han siger til dem: Gaar ogsaa I hen i Vingaarden!
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
Men da det var blevet Aften, siger Vingaardens Herre til sin Foged: Kald paa Arbejderne, og betal dem deres Løn, idet du begynder med de sidste og ender med de første!
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
Og de, som vare lejede ved den ellevte Time, kom og fik hver en Denar.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
Men da de første kom, mente de, at de skulde faa mere; og ogsaa de fik hver en Denar.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
Men da de fik den, knurrede de imod Husbonden og sagde:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
Disse sidste have kun arbejdet een Time, og du har gjort dem lige med os, som have baaret Dagens Byrde og Hede.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
Men han svarede og sagde til en af dem: Ven! jeg gør dig ikke Uret; er du ikke bleven enig med mig om en Denar?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Tag dit og gaa! Men jeg vil give denne sidste ligesom dig.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
Eller har jeg ikke Lov at gøre med mit, hvad jeg vil? Eller er dit Øje ondt, fordi jeg er god?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
Saaledes skulle de sidste blive de første, og de første de sidste; thi mange ere kaldede, men faa ere udvalgte.‟
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
Og da Jesus drog op til Jerusalem, tog han de tolv Disciple til Side og sagde til dem paa Vejen:
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
„Se, vi drage op til Jerusalem, og Menneskesønnen skal overgives til Ypperstepræsterne og de skriftkloge; og de skulle dømme ham til Døden
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
og overgive ham til Hedningerne til at spottes og hudstryges og korsfæstes; og paa den tredje Dag skal han opstaa.‟
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
Da gik Zebedæus's Sønners Moder til ham med sine Sønner og faldt ned for ham og vilde bede ham om noget.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
Men han sagde til hende: „Hvad vil du?‟ Hun siger til ham: „Sig, at disse mine to Sønner skulle i dit Rige sidde den ene ved din højre, den anden ved din venstre Side.‟
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
Men Jesus svarede og sagde: „I vide ikke, hvad I bede om. Kunne I drikke den Kalk, som jeg skal drikke?‟ De sige til ham: „Det kunne vi.‟
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
Han siger til dem: „Min Kalk skulle I vel drikke; men det at sidde ved min højre og ved min venstre Side tilkommer det ikke mig at give; men det gives til dem, hvem det er beredt af min Fader.‟
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
Og da de ti hørte dette, bleve de vrede paa de to Brødre.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
Men Jesus kaldte dem til sig og sagde: „I vide, at Folkenes Fyrster herske over dem, og de store bruge Myndighed over dem.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
Saaledes skal det ikke være iblandt eder; men den, som vil blive stor iblandt eder, han skal være eders Tjener;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
og den, som vil være den ypperste iblandt eder, han skal være eders Træl.
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Ligesom Menneskesønnen ikke er kommen for at lade sig tjene, men for at tjene og give sit Liv til en Genløsning for mange.‟
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
Og da de gik ud af Jeriko, fulgte en stor Folkeskare ham.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
Og se, to blinde sade ved Vejen, og da de hørte, at Jesus gik forbi, raabte de og sagde: „Herre, forbarm dig over os, du Davids Søn!‟
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
Men Skaren truede dem, at de skulde tie; men de raabte endnu stærkere og sagde: „Herre, forbarm dig over os, du Davids Søn!‟
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
Og Jesus stod stille og kaldte paa dem og sagde: „Hvad ville I, at jeg skal gøre for eder?‟
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
De sige til ham: „Herre! at vore Øjne maatte oplades.‟
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Og Jesus ynkedes inderligt og rørte ved deres Øjne. Og straks bleve de seende, og de fulgte ham.
