Матей 20
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
國好比一個家主，清晨出去為自己的葡萄園僱工人。
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
他與工人約定一天一個「德納」，就派他們到葡萄園去了。
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
約在第三時辰，又出去，看見另有些人在街上閒站著，
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
就對他們說：你們也到我的葡萄園裏去吧！凡照公義該給的，我必給你們。
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
他們就去了。約在第六和在第九時辰，他又出去，也照樣做了。
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
約在第十二時辰，他又出去，看見還有些人站在那裏，就對他們說：為什麼你們站在這裏整天閒著？
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
他們對他說：因為沒有人僱我們。他給他們說：你們也到我的葡萄園裏去吧！
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
到了晚上，葡萄園的主人對他的管事人說：你叫他們來，分給他們工資，由最後的開始，直到最先的。
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
那些約在第十一時辰來的人，每人領了一個「德納」。
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
那些最先僱來的，心想自己必會多領，但他們也只領了一個「德納」。
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
他們一領了，就抱怨家主，
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
說：這些最後僱的人，不過工作了一個時辰，而你竟把他們與我們這整天受苦受熱的，同等看待。
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
他答覆其中的一個說：朋友！我並沒有虧負你，你不是和我議定了一個「德納」嗎？
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
拿你的走吧！我願意給這最後來的和給你的一樣。
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
難道不許我拿我所有的財物，行我所願意的嗎？或是因為我好，你就眼紅嗎？
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
這樣，最後的，將成為最先的，最先的將成為最後的。」
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
耶穌上耶路撒冷去，暗暗把十二個門徒帶到一邊，在路上對他們說：
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
「看，我們上耶路撒冷去，人子要被交於司祭和經師，他們要定的死罪；
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
並且要把他給外邦人戲弄、鞭打、釘死；但第二天，他要復活。」
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
那時，載伯德兒子的母親，同自己的兒子前來，叩拜耶穌，請求衪一件事。
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
耶穌對她說：「妳要什麼？ 」她回答說：「你叫我的這兩個兒子，在你王國內，一個坐在你的右邊，一個坐在你的左邊。」
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
耶穌回答說：「你們不知道你們所求的是什麼，你們能飲我將要飲的爵嗎？ 」他們說：「我們能」
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
耶穌對他們說：「我的爵你們固然要飲，但坐在右邊或左邊，不是我可以給的，而是我父給誰預備了，就給誰。」
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
那十個聽了，就惱怒他們兩兄弟。
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
耶穌叫過他們來說：「你們知道：外邦人有首長主宰他們，有大臣管轄他們。
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
在你們中間卻不可這樣，誰若在你們中願意成為大的，就當作你們的僕役；
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
誰若願意在你們中為首，就當作你們的奴僕。
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
就如人子來不是受服，而是服事人，並交出自己的生命，為大眾作贖價。」
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
他們由耶里哥出來時，許多群眾跟隨耶穌。
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
有兩個瞎子坐在路旁，聽說耶穌路過，就喊叫說：「主，達味之子，可憐我們吧！」民眾責斥他們，
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
他們不要作聲；他們反而更喊叫說：「主，達味之子，可憐我們吧！」
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
耶穌就站住，叫過他們來，說：「你們願意我給你們做什麼？ 」
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
他們回答說：「主，叫我們的眼睛開開吧！
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
耶穌動了慈心，摸了他們的眼睛；他們就立刻看見了，也跟著衪去了。
