Матей 19
1 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
І сталось, як скінчив Ісус цї слова, вийшов він з Галилеї, і прийшов у гряницї Юдейські, за Йорданом.
2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
І йшло слїдом за Ним пребагато народу, й вигоїв їх там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?
приступили до Него Фарисеї, спокушуючи Його, й кажучи Йому: Чи годить ся чоловікові розводитись із, жінкою своєю за всяку вину?
4 А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:
Він же, озвавшись, рече їм: Хиба ви не читали, що хто втворив у починї, - чоловіком і жінкою втворив їх?
5 “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?
І рече: Тому чоловік покине батька й матїр та пригорнеть ся до жінки своєї, й будуть у двох тїло одно;
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
так що вже не двоє, а тїло одно. Оце ж, що Бог злучив, чоловік нехай не розлучуе.
7 Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?
Кажуть вони Йому: На що ж звелїв Мойсей давати розвідний лист і розводитись із нею?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
Рече їм: Мойсей задля жорстокости сердець ваших дозволив вам розводитись із жінками вашими; у починї ж не було так.
9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
Глаголю ж вам: Хто розведеть ся з жінкою своєю - хиба за перелюб - та оженить ся з иншою, робить перелюб; і хто з розвідкою оженить ся робить перелюб.
10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
Кажуть Йому ученики Його: Коли така справа чоловіка з жінкою, то не добре женитись.
11 А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
Він же рече їм: Не всї зміщають слово се, а кому дано.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
Єсть бо скопцї, що з утроби матерної родились так; і в скопцї, що скопились од людей; і в скопцї, що скопили себе задля царства небесного. Хто може змістити, нехай містить.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.
Тодї поприводили до Него дїток, щоб положив руки на них, та помолив ся; ученики ж заказували їм.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
Ісус же рече: Пустїть дїток, не з'упиняйте їх прийти до мене, бо таких царство небесне.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
І, положивши руки на них, пійшов звідтіля.
16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? (aiōnios g166)
І ось один, приступивши, каже Йому: Учителю благий, що доброго робити менї, щоб мати життв вічне? (aiōnios g166)
17 А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
Він же рече до Него: Чого ти звеш мене благим? нїхто не благий, тільки один. Бог. Коли ж бажаєш увійти в життє, держи заповідї.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
Каже до Него: Которі? Ісус же рече: Оцї: Не вбивай, Не роби перелюбу, Не крадь. Не сьвідкуй криво;
19 Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
Поважай батька твого й матїр, і: Люби ближнього твого, як себе самого.
20 Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?
Каже Йому молодець: Все се хоронив я з малку мого; чого ще не достає менї?
21 Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
Рече до него Ісус: Коли хочеш бути звершений, іди продай, що маєш, і дай убогим, а мати меш скарб на небі; і приходь, та й іди слїдом за мною.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
Як же почув молодець се слово, одійшов засмутившись; бо мав достатки великі.
23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
Ісус же рече до учеників своїх: Істино глаголю вам: Що тяжко багатому ввійти в царство небесне.
24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
Знов же глаголю вам: Легше верблюдові кріз ушко голки пройти, ніж багатому в царство Боже ввійти.
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
Почувши ж ученики Його, дивувались вельми, кажучи: Хто ж зможе спасти ся?
26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
Ісус же, глянувши, рече їм: У людей се не можливе, у Бога ж все можливе.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
Озвавсь тодї Петр і каже до Него: Ось ми покинули все, та й пїйшди сдїдом за Тобою; що ж буде нам?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
Ісус же рече до них: Істино глаголю вам: Що ви, пійшовши слїдом за мною, у новонастанню, як сяде Син чоловічий на престолї слави своєї, сядете також на дванайцяти престолах, судячи дванайцять родів Ізраїлевих.
29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. (aiōnios g166)
І кожен, хто покинув доми, або братів, або сестер, або батька, або матїр, або жінку, або дїтей, або поля, задля імя мого, в сотеро прийме, й життє вічне осягне. (aiōnios g166)
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
Тільки ж многі перві будуть останнї, а останні - перві.
