Матей 18
1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
Того часу приступили ученики до Ісуса, кажучи: Хто більший у царстві небесному?
2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
І, покликавши Ісус хлопятко до себе, поставив його серед них,
3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
і рече: Істино глаголю вам: Коли не навернетесь, та не станете як діти, то не ввійдете в царство небесне.
4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Оце ж, хто смирить ся, як хлопятко се, той більший у царстві небесному.
5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
І хто прийме одно таке хлопятко в імя моє, мене приймає.
6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
Хто ж зблазнить одного з сих малих, що вірують у мене, лучче йому, щоб повішено млинове жорно на шию йому, та й утоплено в глибині морській.
7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
Горе сьвітові від поблазней! треба бо прийти поблазням, тільки ж горе тому чоловікові, що через него поблазнь приходить!
8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. (aiōnios g166)
Коли ж рука твоя або нога твоя блазнить тебе, відотни її, та й кинь од себе: лучче тобі ввійти в житте кривим або калїкою, нїж мавши дві руцї чи дві нозї, бути вкинутим ув огонь вічний. (aiōnios g166)
9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. (Geenna g1067)
І коли око твоє блазнить тебе, вирви його, та й кинь од себе: лучче тобі увійти в життє однооким, анїж мавши дві оці, бути вкинутим ув огняне пекло. (Geenna g1067)
10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
Гледїть, щоб не погордувати одним із малих сих: глаголю бо вам: Що ангели їх на небі по всяк час бачять лице Отця мого небесного.
11 [защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].
Син бо чоловічий прийшов спасати загублене.
12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не остава ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
Як вам здаєть ся? коли буде в якого чоловіка сотня овечок, та заблудить одна з них, чи не покине він девятьдесять і девять, та не пі йде в гори, й не шукати ме заблудної?
13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
І коли доведеть ся знайти її, істино глаголю вам, що веселить ся над нею більше, ніж над девятьдесять і девятьма, що не заблудили.
14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
Так нема волї перед Отцем вашим, що на небі, щоб загинув один із сих малих.
15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
Коли ж погрішить проти тебе брат твій, ійди й обличи його між тобою й ним самим. Коли послухає тебе, здобув єси брата твого;
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
коли ж не послухає, візьми з собою ще одного або двох, щоб при устах двох сьвідків, або трьох, стало кожне слово.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
Коли ж не послухає їх, скажи церкві. Коли ж і церкви не послухає, нехай буде тобі, як поганин і митник.
18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
Істино глаголю вам: Що звяжете на землї, буде звязане на небі; а що розвяжете на землї, буде розвязане на небі.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
Знов глаголю вам: Що коли двоє з вас згодять ся на землї про всяку річ, якої просити муть, станеть ся їм від Отця мого, що на небі.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Де бо двоє або троє зберуть ся в імя моє, там я посеред них.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?
Приступивши тоді Петр до Него, рече: Господи, скільки раз грішити ме проти мене брат мій, і я прощати му йому? до семи раз?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти
Рече йому Ісус: Не кажу тобі: До семи раз, а: До сїмдесять раз семи.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
Тим же то уподобилось царство небесне чоловіку цареві, що схотїв узяти перелїк од слуг своїх.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта(Равно на 60 000 000 лева зл.).
Як же почав брати, приведено йому одного, що завинив йому десять тисяч талантів.
25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
Як же не мав він, що віддати, звелїв пан його продати його, й жінку його, й дітей, і все що мав, та й віддати.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
Упавши тодї слуга, поклонив ся йому, кажучи: Пане, потерпи менї, а все тобі віддам.
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
Змилосердив ся ж пан слуги того, відпустив його, й простив йому довг.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза(Равно близо на 90 лева зл.); хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
Слуга ж той, вийшовши, знайшов одного з товаришів своїх, що завинив йому сотню денариїв; і, вхопивши його, давив, кажучи: Віддай менї, що винен.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
Упавши тодї товариш його в ноги йому, благав його, кажучи: Потерпи менї, і все віддам тобі.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
Він же не схотїв, а, відійшовши; укинув його в темницю, поки віддасть довг.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
Бачивши ж товариші його, що сталось, жалкували вельми, й, пійшовши, сказали своєму панові все, що сталось.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
Тодї, призвавши його пан його, рече йому: Слуго ледачий, увесь довг той простив я тобі, як благав єси мене;
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
чи не слїд було й тобі помилувати товариша твого, як і я тебе. помилував?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
І, розгнівившись пан його; передав його мучителям, аж поки віддасть увесь довг йому.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
Так і Отець мій небесний робити ме вам, як не прощати мете кожен братові своєму від сердець ваших провин їх.
