< Матей 18 >
1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
Ын клипа ачея, ученичий с-ау апропият де Исус ши Л-ау ынтребат: „Чине есте май маре ын Ымпэрэция черурилор?”
2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
Исус а кемат ла Ел ун копилаш, л-а пус ын мижлокул лор
3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
ши ле-а зис: „Адевэрат вэ спун кэ, дакэну вэ вець ынтоарче ла Думнезеу ши ну вэ вець фаче ка ниште копилашь, ку ничун кип ну вець интра ын Ымпэрэция черурилор.
4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Де ачея, орьчинесе ва смери ка ачест копилаш ва фи чел май маре ын Ымпэрэция черурилор.
5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
Ши орьчинева прими ун копилаш ка ачеста ын Нумеле Меу Мэ примеште пе Мине.
6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
Дарпентру орьчине ва фаче сэ пэкэтуяскэ пе унул дин ачешть микуць каре кред ын Мине, ар фи май де фолос сэ и се атырне де гыт о пятрэ маре де моарэ ши сэ фие ынекат ын адынкул мэрий.
7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
Вай де луме, дин причина прилежурилорде пэкэтуире, фииндкэ ну се поате сэ ну винэ прилежурь де пэкэтуире! Дар вайде омул ачела прин каре вине прилежул де пэкэтуире!
8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. (aiōnios )
Акум, дакэмына та сау пичорул тэу те фаче сэ казь ын пэкат, тае-л ши ляпэдэ-л де ла тине. Есте май бине пентру тине сэ интри ын вяцэ шкьоп сау чунг, декыт сэ ай доуэ мынь сау доуэ пичоаре ши сэ фий арункат ын фокул вешник. (aiōnios )
9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. (Geenna )
Ши, дакэ окюл тэу те фаче сэ казь ын пэкат, скоате-л ши ляпэдэ-л де ла тине. Есте май бине пентру тине сэ интри ын вяцэ нумай ку ун окь, декыт сэ ай амындой окий ши сэ фий арункат ын фокул гееней. (Geenna )
10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
Ферици-вэ сэ ну дефэймаць нич мэкар пе унул дин ачешть микуць; кэч вэ спун кэ ынӂерий лор ын черурь вэдпурурь фаца Татэлуй Меу, каре есте ын черурь.
11 [защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].
ФииндкэФиул омулуй а венит сэ мынтуяскэ че ера пердут.
12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не остава ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
Чекредець? Дакэ ун ом аре о сутэ де ой ши се рэтэчеште уна дин еле, ну ласэ ел пе челе ноуэзечь ши ноуэ пе мунць ши се дуче сэ кауте пе чя рэтэчитэ?
13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
Ши, дакэ и се ынтымплэ с-о гэсяскэ, адевэрат вэ спун кэ аре май мултэ букурие де еа, декыт де челе ноуэзечь ши ноуэ каре ну се рэтэчисерэ.
14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
Тот аша, ну есте воя Татэлуй востру дин черурь сэ пярэ унул мэкар дин ачешть микуць.
15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
Дакэ фрателе тэу а пэкэтуит ымпотрива та, ду-те ши мустрэ-л ынтре тине ши ел сингур. Дакэ те аскултэ, ай кыштигат пе фрателе тэу.
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
Дар, дакэ ну те аскултэ, май я ку тине унул сау дой иншь, пентру ка орьче ворбэсэ фие сприжинитэ пе мэртурия а дой сау трей марторь.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
Дакэ ну вря сэ аскулте де ей, спуне-л Бисеричий ши, дакэ ну вря сэ аскулте нич де Бисерикэ, сэ фие пентру тине ка ун пэгынши ка ун вамеш.
18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
Адевэрат вэ спун кэ орьчевець лега пе пэмынт ва фи легат ын чер; ши орьче вець дезлега пе пэмынт ва фи дезлегат ын чер.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
Вэмай спун ярэшь кэ, дакэ дой динтре вой се ынвоеск пе пэмынт сэ чарэ ун лукру оарекаре, ле ва фидат де Татэл Меу, каре есте ын черурь.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Кэч, аколо унде сунт дой сау трей адунаць ынНумеле Меу, сунт ши Еу ын мижлокул лор.”
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?
Атунч, Петру с-а апропият де Ел ши Й-а зис: „Доамне, де кыте орь сэ ерт пе фрателе меу кынд ва пэкэтуи ымпотрива мя? Пынэ ла шапте орь?”
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти
Исус й-а зис: „Еу ну-ць зик пынэ ла шапте орь, чипынэ ла шаптезечь де орь кыте шапте.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
Де ачея, Ымпэрэция черурилор се асямэнэ ку ун ымпэрат каре а врут сэ се сокотяскэ ку робий сэй.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта(Равно на 60 000 000 лева зл.).
А ынчепут сэ факэ сокотяла ши й-ау адус пе унул каре ый датора зече мий де галбень.
25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
Фииндкэ ел н-авя ку че плэти, стэпынул луй а порунчит сэ-лвындэ пе ел, пе неваста луй, пе копиий луй ши тот че авя, ши сэ се плэтяскэ датория.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
Робул с-а арункат ла пэмынт, и с-а ынкинат ши а зис: ‘Доамне, май ынгэдуе-мэ, ши-ць вой плэти тот.’
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
Стэпынул робулуй ачелуя, фэкынду-и-се милэ де ел, й-а дат друмул ши й-а ертат датория.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза(Равно близо на 90 лева зл.); хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
Робул ачела, кынд а ешит афарэ, а ынтылнит пе унул дин товарэший луй де службэ, каре-й ера датор о сутэ де лей. А пус мына пе ел ши-л стрынӂя де гыт, зикынд: ‘Плэтеште-мь че-мь ешть датор.’
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
Товарэшул луй с-а арункат ла пэмынт, ыл руга ши зичя: ‘Май ынгэдуе-мэ, ши-ць вой плэти.’
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
Дар ел н-а врут, чи с-а дус ши л-а арункат ын темницэ пынэ ва плэти датория.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
Кынд ау вэзут товарэший луй челе ынтымплате, с-ау ынтристат фоарте мулт ши с-ау дус де ау спус стэпынулуй лор тоате челе петрекуте.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
Атунч, стэпынул а кемат ла ел пе робул ачеста ши й-а зис: ‘Роб виклян! Еу ць-ам ертат тоатэ датория, фииндкэ м-ай ругат.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
Оаре ну се кэдя сэ ай ши ту милэ де товарэшул тэу, кум ам авут еу милэ де тине?’
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
Ши стэпынул с-а мыният ши л-а дат пе мына кинуиторилор пынэ ва плэти тот че датора.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
Тот ашавэ ва фаче ши Татэл Меу чел череск, дакэ фиекаре дин вой ну яртэ дин тоатэ инима пе фрателе сэу.”