Матей 15
1 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
Na rĩrĩ, thuutha ũcio Afarisai amwe na arutani a watho magĩũka kũrĩ Jesũ moimĩte Jerusalemu, makĩmũũria atĩrĩ,
2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
“Nĩ kĩĩ gĩtũmaga arutwo aku mathũkie kĩrĩra gĩa athuuri? Matiĩthambaga moko rĩrĩa mekũrĩa irio!”
3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
Nake Jesũ akĩmooria atĩrĩ, “Na inyuĩ mũthũkagia watho wa Ngai nĩ ũndũ wa irĩra cianyu nĩkĩ?
4 Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и
Nĩgũkorwo Ngai oigire atĩrĩ, ‘Tĩĩa thoguo na nyũkwa’ na ‘Mũndũ wa kũruma ithe kana nyina no nginya ooragwo.’
5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
No inyuĩ muugaga atĩ mũndũ angĩĩra ithe kana nyina atĩrĩ, ‘Ũteithio ũrĩa ingĩagũteithia naguo, nĩ kĩheo kĩamũrĩre Ngai,’
6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
mũndũ ũcio ndarĩ bata wa ‘gũtĩĩa ithe’ naguo. Nĩ ũndũ ũcio mũgagĩtua kiugo kĩa Ngai gĩa tũhũ nĩ ũndũ wa kĩrĩra kĩanyu.
7 Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал:
Inyuĩ hinga ici! Isaia nĩamenyete wega hĩndĩ ĩrĩa aarathire ũhoro wanyu, akiuga atĩrĩ:
8 “Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
“‘Andũ aya maaheaga gĩtĩĩo na mĩromo, no ngoro ciao irĩ kũraya na niĩ.
9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.
Nao maahooyaga o tũhũ; morutani marĩa marutanaga no mawatho ma andũ.’”
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
Nake Jesũ agĩĩta kĩrĩndĩ kĩu gĩũke harĩ we, agĩkĩĩra atĩrĩ, “Thikĩrĩriai na mũtaũkĩrwo.
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
Kĩrĩa gĩtoonyaga na kanua ka mũndũ ti kĩo ‘kĩmũthaahagia’, no kĩrĩa kiumaga kanua gake nĩkĩo ‘kĩmũthaahagia.’”
12 Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
Na hĩndĩ ĩyo arutwo ake magĩthiĩ harĩ we, makĩmũũria atĩrĩ, “Nĩũĩ atĩ Afarisai nĩmararakarire rĩrĩa maraiguire ũhoro ũcio?”
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
Nake akĩmacookeria atĩrĩ, “Mũmera o wothe ũtaahandĩtwo nĩ Baba ũrĩa ũrĩ igũrũ nĩũkamunywo na mĩri.
14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
Tiganai nao; acio nĩ atongoria atumumu. Mũtumumu angĩtongoria mũtumumu ũngĩ, eerĩ no kũgũa mangĩgũa irima.”
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
Nake Petero akiuga atĩrĩ, “Tũtaũrĩre ngerekano ĩyo.”
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумление.
Nake Jesũ akĩmooria atĩrĩ, “O na inyuĩ mũtirĩ mũrataũkĩrwo o na rĩu?
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
Kaĩ mũtooĩ atĩ kĩndũ kĩrĩa gĩtoonyaga na kanua gĩthiiaga nda, gĩgacooka gĩkoima mwĩrĩ?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
No maũndũ marĩa moimaga kanua moimaga ngoro-inĩ, na nĩmo ‘mathaahagia’ mũndũ.
19 Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
Nĩ ũndũ ngoro-inĩ nĩkuo kuumaga meciiria mooru, na ũragani, na ũtharia, na ũhũũri maraya, na ũici, na kũiganĩrĩra igenyo, na njambanio.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Macio nĩmo maũndũ marĩa ‘mathaahagia’ mũndũ; no kũrĩa irio na moko matarĩ mathambie matingĩtũma mũndũ agĩe na ‘thaahu’.”
21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
Ningĩ Jesũ akiuma kũu, agĩthiĩ ndeere-inĩ cia Turo na Sidoni.
22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
Mũndũ-wa-nja Mũkaanani woimĩte gũkuhĩ na kũu agĩũka kũrĩ we, akĩmũkayagĩra, akiugaga atĩrĩ, “Mwathani, Mũrũ wa Daudi, njiguĩra tha! Mũirĩtu wakwa nĩarathĩĩnio mũno nĩ ndaimono.”
23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
No Jesũ ndarĩ ũndũ o na ũmwe oigire. Nĩ ũndũ ũcio arutwo ake magĩthiĩ kũrĩ we makĩmũringĩrĩria, makĩmwĩra atĩrĩ, “Mwĩre athiĩ, tondũ nĩaratũrũmĩrĩra agĩkayaga.”
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
Nake Jesũ agĩcookia atĩrĩ, “Ndaatũmirwo o kũrĩ ngʼondu cia nyũmba ya Isiraeli iria ciũrĩte tu.”
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
Nake mũndũ-wa-nja ũcio agĩũka, akĩmũturĩria ndu, akĩmwĩra atĩrĩ, “Mwathani, ndeithia!”
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
Nake Jesũ agĩcookia atĩrĩ, “Gũtiagĩrĩire kuoya mũgate wa ciana ũikĩrie ngui.”
27 А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
Nake mũndũ-wa-nja ũcio akiuga atĩrĩ, “Ĩĩ nĩguo Mwathani; no o na ngui nĩirĩĩaga rũitĩki rũrĩa rũgũaga kuuma metha-inĩ ya mwene cio.”
28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
Nake Jesũ akĩmũcookeria atĩrĩ, “Mũtumia ũyũ, wĩtĩkio waku nĩ mũnene! Ihooya rĩaku nĩrĩahingio.” Nake mwarĩ akĩhonio ithaa o rĩu.
29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
Jesũ akiuma kũu, agĩthiĩ agereire hũgũrũrũ-inĩ cia iria rĩa Galili, agĩcooka akĩambata kĩrĩma-inĩ, agĩikara thĩ.
30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
Nakĩo kĩrĩndĩ kĩnene gĩgĩũka kũrĩ we, gĩkĩmũrehera andũ arĩa maathuaga, na atumumu, na arĩa maarĩ onju na arĩa mataaragia, na angĩ aingĩ, makĩmaiga magũrũ-inĩ make; nake akĩmahonia.
31 Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Nao andũ makĩgega rĩrĩa moonire arĩa mataaragia makĩaria, na arĩa onju mahonetio, na arĩa maathuaga magĩĩtwara, na atumumu makĩona. Nao makĩgooca Ngai wa Isiraeli.
32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
Nake Jesũ agĩĩta arutwo ake moke harĩ we, akĩmeera atĩrĩ, “Nĩndĩraiguĩra andũ aya tha tondũ makoretwo hamwe na niĩ mĩthenya ĩtatũ, na matirĩ na kĩndũ gĩa kũrĩa. Ndikwenda mathiĩ marĩ ahũtu, tondũ maahota kũringĩkĩra njĩra.”
33 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
Nao arutwo ake magĩcookia atĩrĩ, “Tũngĩruta kũ mĩgate ya kũhũũnia kĩrĩndĩ ta gĩkĩ, gũkũ werũ-inĩ?”
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
Nake Jesũ akĩmooria, atĩrĩ, “Mũrĩ na mĩgate ĩigana?” Nao makĩmũcookeria atĩrĩ, “Tũrĩ na mĩgate mũgwanja, na tũthamaki tũnini tũtarĩ tũingĩ.”
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
Nake akĩĩra kĩrĩndĩ kĩu gĩikare thĩ.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
Agĩcooka akĩoya mĩgate ĩyo mũgwanja na tũthamaki tũu, na aarĩkia gũcookia ngaatho-rĩ, akĩmĩenyũranga, akĩmĩnengera arutwo nao makĩhe andũ.
37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
Othe makĩrĩa makĩhũũna. Thuutha ũcio arutwo makĩũngania cienyũ iria ciatigarĩte makĩiyũria ciondo mũgwanja.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
Mũigana wa andũ arĩa maarĩire maarĩ andũ ngiri inya, andũ-a-nja na ciana matatarĩtwo.
39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
Jesũ aarĩkia kuugĩra kĩrĩndĩ ũhoro, agĩtoonya gatarũ, agĩthiĩ mwena wa Magadani.
