Матей 14
1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
In quel tempo il tetrarca Erode ebbe notizia della fama di Gesù.
2 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
Egli disse ai suoi cortigiani: «Costui è Giovanni il Battista risuscitato dai morti; per ciò la potenza dei miracoli opera in lui».
3 Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
Erode aveva arrestato Giovanni e lo aveva fatto incatenare e gettare in prigione per causa di Erodìade, moglie di Filippo suo fratello.
4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
Giovanni infatti gli diceva: «Non ti è lecito tenerla!».
5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
Benché Erode volesse farlo morire, temeva il popolo perché lo considerava un profeta.
6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
Venuto il compleanno di Erode, la figlia di Erodìade danzò in pubblico e piacque tanto a Erode
7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
che egli le promise con giuramento di darle tutto quello che avesse domandato.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
Ed essa, istigata dalla madre, disse: «Dammi qui, su un vassoio, la testa di Giovanni il Battista».
9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
Il re ne fu contristato, ma a causa del giuramento e dei commensali ordinò che le fosse data
10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
e mandò a decapitare Giovanni nel carcere.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
La sua testa venne portata su un vassoio e fu data alla fanciulla, ed ella la portò a sua madre.
12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
I suoi discepoli andarono a prendere il cadavere, lo seppellirono e andarono a informarne Gesù.
13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
Udito ciò, Gesù partì di là su una barca e si ritirò in disparte in un luogo deserto. Ma la folla, saputolo, lo seguì a piedi dalle città.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
Egli, sceso dalla barca, vide una grande folla e sentì compassione per loro e guarì i loro malati.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
Sul far della sera, gli si accostarono i discepoli e gli dissero: «Il luogo è deserto ed è ormai tardi; congeda la folla perché vada nei villaggi a comprarsi da mangiare».
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
Ma Gesù rispose: «Non occorre che vadano; date loro voi stessi da mangiare».
17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
Gli risposero: «Non abbiamo che cinque pani e due pesci!».
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
Ed egli disse: «Portatemeli qua».
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
E dopo aver ordinato alla folla di sedersi sull'erba, prese i cinque pani e i due pesci e, alzati gli occhi al cielo, pronunziò la benedizione, spezzò i pani e li diede ai discepoli e i discepoli li distribuirono alla folla.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
Tutti mangiarono e furono saziati; e portarono via dodici ceste piene di pezzi avanzati.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
Quelli che avevano mangiato erano circa cinquemila uomini, senza contare le donne e i bambini.
22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
Subito dopo ordinò ai discepoli di salire sulla barca e di precederlo sull'altra sponda, mentre egli avrebbe congedato la folla.
23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
Congedata la folla, salì sul monte, solo, a pregare. Venuta la sera, egli se ne stava ancora solo lassù.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
La barca intanto distava gia qualche miglio da terra ed era agitata dalle onde, a causa del vento contrario.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
Verso la fine della notte egli venne verso di loro camminando sul mare.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
I discepoli, a vederlo camminare sul mare, furono turbati e dissero: «E' un fantasma» e si misero a gridare dalla paura.
27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
Ma subito Gesù parlò loro: «Coraggio, sono io, non abbiate paura».
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
Pietro gli disse: «Signore, se sei tu, comanda che io venga da te sulle acque».
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
Ed egli disse: «Vieni!». Pietro, scendendo dalla barca, si mise a camminare sulle acque e andò verso Gesù.
30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
Ma per la violenza del vento, s'impaurì e, cominciando ad affondare, gridò: «Signore, salvami!».
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
E subito Gesù stese la mano, lo afferrò e gli disse: «Uomo di poca fede, perché hai dubitato?».
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
Appena saliti sulla barca, il vento cessò.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
Quelli che erano sulla barca gli si prostrarono davanti, esclamando: «Tu sei veramente il Figlio di Dio!».
34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
Compiuta la traversata, approdarono a Genèsaret.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
E la gente del luogo, riconosciuto Gesù, diffuse la notizia in tutta la regione; gli portarono tutti i malati,
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
e lo pregavano di poter toccare almeno l'orlo del suo mantello. E quanti lo toccavano guarivano.
