< Матей 14 >
1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
En ce temps-là, Hérode le Tétrarque apprit ce qui se publiait de Jésus.
2 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
Et il dit à ses serviteurs: « C’est Jean-Baptiste! Il est ressuscité des morts: voilà pourquoi des miracles s’opèrent par lui. »
3 Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
Car Hérode ayant fait arrêter Jean, l’avait chargé de chaînes et jeté en prison, à cause d’Hérodiade, femme de son frère Philippe,
4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
parce que Jean lui disait: « Il ne t’est pas permis de l’avoir pour femme. »
5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
Volontiers il l’eût fait mourir, mais il craignait le peuple, qui regardait Jean comme un prophète.
6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
Or, comme on célébrait le jour de naissance d’Hérode, la fille d’Hérodiade dansa devant les convives et plut à Hérode,
7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
de sorte qu’il promit avec serment de lui donner tout ce qu’elle demanderait.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
Elle, instruite d’abord par sa mère: « Donne-moi, dit-elle, ici sur un plateau, la tête de Jean-Baptiste. »
9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
Le roi fut contristé; mais à cause de son serment et de ses convives, il commanda qu’on la lui donnât,
10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
et il envoya décapiter Jean dans sa prison.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
Et la tête, apportée sur un plateau, fut donnée à la jeune fille, qui la porta à sa mère.
12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
Les disciples de Jean vinrent prendre le corps et lui donnèrent la sépulture; puis ils allèrent en informer Jésus.
13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
Jésus l’ayant appris, partit de là dans une barque et se retira à l’écart, dans un lieu solitaire; mais le peuple le sut, et le suivit à pied des villes voisines.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
Quand il débarqua, il vit une grande foule, et il en eut compassion, et il guérit leurs malades.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
Sur le soir, ses disciples s’approchèrent de lui en disant: « Ce lieu est désert, et déjà l’heure est avancée; renvoyez cette foule, afin qu’ils aillent dans les villages s’acheter des vivres. »
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
Mais Jésus leur dit: « Ils n’ont pas besoin de s’en aller; donnez-leur vous-mêmes à manger. »
17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
Ils lui répondirent: « Nous n’avons ici que cinq pains et deux poissons. »
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
« Apportez-les-moi ici, » leur dit-il.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
Après avoir fait asseoir cette multitude sur l’herbe, il prit les cinq pains et les deux poissons, et levant les yeux au ciel, il prononça une bénédiction; puis, rompant les pains, il les donna a ses disciples, et les disciples les donnèrent au peuple.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
Tous mangèrent et furent rassasiés, et l’on emporta douze corbeilles pleines des morceaux qui restaient.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
Or, le nombre de ceux qui avaient mangé était environ de cinq mille hommes, sans les femmes et les enfants.
22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
Aussitôt après, Jésus obligea ses disciples à monter dans la barque et à passer avant lui sur le bord opposé du lac, pendant qu’il renverrait la foule.
23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
Quand il l’eut renvoyée, il monta sur la montagne pour prier à l’écart; et, le soir étant venu, il était là seul.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
Cependant la barque, déjà au milieu de la mer, était battue par les flots, car le vent était contraire.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
A la quatrième veille de la nuit, Jésus alla vers ses disciples, en marchant sur la mer.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
Eux, le voyant marcher sur la mer, furent troublés, et dirent: « C’est un fantôme, » et ils poussèrent des cris de frayeur.
27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
Jésus leur parla aussitôt: « Ayez confiance, dit-il, c’est moi, ne craignez pas. »
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
Pierre prenant la parole: « Seigneur, dit-il, si c’est toi, ordonne que j’aille à toi sur les eaux. »
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
Il lui dit: « Viens; » et Pierre étant sorti de la barque marchait sur les eaux pour aller à Jésus.
30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
Mais voyant la violence du vent, il eut peur, et comme il commençait à enfoncer, il cria: « Seigneur, sauve-moi! »
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
Aussitôt Jésus étendant la main le saisit et lui dit: « Homme de peu de foi, pourquoi as-tu douté? »
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
Et lorsqu’ils furent montés dans la barque, le vent s’apaisa.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
Alors ceux qui étaient dans la barque, vinrent se prosterner devant lui en disant: « Tu es vraiment le Fils de Dieu. »
34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
Ayant traversé le lac, ils abordèrent à la terre de Génésareth.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
Les gens de l’endroit, l’ayant reconnu, envoyèrent des messagers dans tous les environs, et on lui amena tous les malades.
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
Et ils le priaient de leur laisser seulement toucher la houppe de son manteau, et tous ceux qui la touchèrent furent guéris.