Матей 14
1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
About that time Herod the Tetrarch heard of the fame of Jesus,
2 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
and he said to his courtiers, "This is John the Baptist: he has come back to life--and that is why these miraculous Powers are working in him."
3 Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
For Herod had arrested John, and had put him in chains, and imprisoned him, for the sake of Herodias his brother Philip's wife,
4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
because John had persistently said to him, "It is not lawful for you to have her."
5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
And he would have liked to put him to death, but was afraid of the people, because they regarded John as a Prophet.
6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
But when Herod's birthday came, the daughter of Herodias danced before all the company, and so pleased Herod
7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
that with an oath he promised to give her whatever she asked.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
So she, instigated by her mother, said, "Give me here on a dish the head of John the Baptist."
9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
The king was deeply vexed, yet because of his repeated oath and of the guests at his table he ordered it to be given her,
10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
and he sent and beheaded John in the prison.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
The head was brought on a dish and given to the young girl, and she took it to her mother.
12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
Then John's disciples went and removed the body and buried it, and came and informed Jesus.
13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
Upon receiving these tidings, Jesus went away by boat to an uninhabited and secluded district; but the people heard of it and followed Him in crowds from the towns by land.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
So Jesus went out and saw an immense multitude, and felt compassion for them, and cured those of them who were out of health.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
But when evening was come, the disciples came to Him and said, "This is an uninhabited place, and the best of the day is now gone; send the people away to go into the villages and buy something to eat."
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
"They need not go away," replied Jesus; "you yourselves must give them something to eat."
17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
"We have nothing here," they said, "but five loaves and a couple of fish."
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
"Bring them here to me," He said,
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
and He told all the people to sit down on the grass. Then He took the five loaves and the two fish, and after looking up to heaven and blessing them, He broke up the loaves and gave them to the disciples, and the disciples distributed them to the people.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
So all ate, and were fully satisfied. The broken portions that remained over they gathered up, filling twelve baskets.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
Those who had eaten were about 5,000 adult men, without reckoning women and children.
22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
Immediately afterwards He made the disciples go on board the boat and cross to the opposite shore, leaving Him to dismiss the people.
23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
When He had done this, He climbed the hill to pray in solitude. Night came on, and he was there alone.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
Meanwhile the boat was far out on the Lake, buffeted and tossed by the waves, the wind being adverse.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
But towards daybreak He went to them, walking over the waves.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
When the disciples saw Him walking on the waves, they were greatly alarmed. "It is a spirit," they exclaimed, and they cried out with terror.
27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
But instantly Jesus spoke to them, and said, "There is no danger; it is I; do not be afraid."
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
"Master," answered Peter, "if it is you, bid me come to you upon the water."
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
"Come," said Jesus. Then Peter climbed down from the boat and walked upon the water to go to Him.
30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
But when he felt the wind he grew frightened, and beginning to sink he cried out, "Master, save me."
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
Instantly Jesus stretched out His hand and caught hold of him, saying to him, "O little faith, why did you doubt?"
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
So they climbed into the boat, and the wind lulled;
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
and the men on board fell down before him and said, "You are indeed God's Son."
34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
When they had quite crossed over, they put ashore at Gennesaret;
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
and the men of the place, recognizing Him, sent word into all the country round. So they brought all the sick to Him,
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
and they entreated Him that they might but touch the tassel of His outer garment; and all who did so were restored to perfect health.
