Матей 13
1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
Nienga i anjombay amy àndro zay t’i Iesoà, le niambesatse añ’olon-driake eo
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
vaho niropadropaha’ i lahialeñey ampara t’ie nipay lakañe hijoña’e; le nizorazora an-tamboho ey i lahialeñey,
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
vaho nitaroña’e raha maro am-pandrazañañe ami’ty hoe: Teo t’indaty nañampitso boak’ añ’ anjomba ao handrarake tabiry;
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
Ie nandrarake, nirarake añ’olon-dalañe ey ty ila’e, f’ie nitsimòhe’ o voroñeo.
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
Nirarake am-batovatoeñe ey ty ila’e, fe natify i taney, ie nipitsike le niforejeje amy te tsy nilaleke i taney,
6 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
ie nafana-voho i andro ambone eiy, le nimae naho maike amy t’ie tsy amam-bahatse.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
Teo ty nirarake an-kisatse ao. Nitombo o hisatseo nañaloke aze.
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
Ty ila’e nipoke an-tane soa vaho namokatse naho nitombo, zato ty valoha’e, enem-polo ty faharoe, naho telo-polo ty fahatelo.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
Ze aman-dravembia hijanjiña’e, Mijanjiña!
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
Nimb’eo o mpiama’eo nanao ty hoe ama’e: Akore te itaroña’o an-drazan-drehake?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
Hoe re: Natolotse ama’areo ty hahafohiñe i Fifehean-dikerañey, fa tsy am’iareo.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Ze manañe, ty ho tompeañe; fa ze tsy manañe, le haloly ama’e ndra ty minjilite’e habohe’e.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
Zao ty itaroñako am-pandrazañañe: miisake iereo fe tsy mahaisake; mijanjiñe fe tsy mahajanjiñe,
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
hañenefañe i nampisaontsieñe Isaia mpitoky, ty hoe: Ie hijanjiñe, le hahajanjiñe fe tsy mb’ia haharendreke, Ie misamba le hahaisake fe le lia’e tsy hahaoniñe,
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
fa gañe ty arofo’ ondaty retoa, naho giñe o ravembia’eo, fa nikipeke o fihaino’eo; ke hahaisake am-pihaino, naho hahajanjiñ’ an-dravembia, he hahatsikarake añ’arofo, naho himpoly hijangañako.
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
Fe haha o fihaino’ areo mahaisakeo naho o ravembia’ areo mahajanjiñeo.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
Eka! to t’itaroñako te maro ty mpitoky naho ty vañoñe nisalala hahaisake o trea’ areoo fe tsy nahaisake, vaho hijanjiñe o tsanoñe’ areoo, fe tsy nahajanjiñe.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
Inao arè ty fampalangesañe i mpandrarakey.
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
I Ana’ Ondatiy ro mpandrarake. I tabiry nirarake añ’olon-dalañey le ze hene mijanjiñe ty tsara’ i fifehean-dikerañey fe tsy maharendreke; pok’ eo ty mpañinje mitavañe an-tro’e ze nararake ama’e ao iaby, izay i tabiry nipoke an-dalañe eo.
20 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
I nipoke am-batovatoeñey, le ty mijanjiñe i tsaray naho mandrambe aze an-kaehake aniany,
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
f’ie tsy amam-bahatse mbore aliheñe; naho ifetsaha’ ty hasotriañe tsy ampe vaho ty hasosorañe, le ampandikofe’ i mpañìnjey ty añ’arofo’e ao.
22 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
I nirarake amo hisatseoy le ty mahajanjiñe i tsaray, f’ie mipay hanontoñe vara bey, le ampañaliñoe’ i mpañinjey aze i tsaran’ Añaharey vaho tsy mamoa. (aiōn g165)
23 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
I nirarake an-tane soay, le ty mahajanjiñe i tsaray naho maharendreke vaho mamoa, toe manao sata soa; hanombo zato ty valoha’e, naho enem-polo ty faharoe, vaho telo-polo ty faha-telo.
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
Nitaroña’e oha-drehake tovo’e: Hambañe amy t’indaty mitongy doria soa an-tete’e ao i fifehean-dikerañey.
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
Ie nirotse ondatio, pok’eo i rafelahi’ey nandrarake vinda, an-tetem-bare’e ao vaho nibioñe.
26 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
Ie nitovoañe vaho ho niterake i varey le niboake ka i vinday.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
Niheo mb’amy tompo-tetekey o mpitoro’eo nanao ty hoe: O talè, tsy doria soa hao ty narara’o? Boak’ aia arè o vindao?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
Hoe ty natoi’e: Satan-drafelahiko izay. Le hoe ty asa’ o mpitoro’eo: Ho vorote’ay o vindao!
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
Aiy! hoe re, hera hombota’ areo o vareo.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Angao hey hiharo hitiry ampara’ te toly ty sabo, ie amy fitatahañey le ho volañeko amo mpanatakeo, ty hoe, Atontono hey o vindao naho feheo am-pitoboroñañe horoañe, vaho atontoño an-driha ao o vareo.
31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
Intoy ka ty nandrazaña’e: I fifehean-dikerañey le añoharañe ami’ ty voa-nonoke nindese’ t’indaty vaho narara’e an-tete’e ao.
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
Ie ty kede amy ze hene añañe an-kodoboñe ao, fa ie mitiry, ro jabajaba amo rongoñeo vaho mbe mionjoñe ho hatae abo, kanao mitsoloke amo tsampa’eo o voron-dikerañeo.
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
Nitaroñe’e añ’ohatse ka ty hoe: I fifehean-dikerañey, le manahake ty lalivay19 najo’ ty rakemba ami’ty bom-bare telo fañaranañe ao vaho hene niazom-pamoà’e.
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
Nanoe’ Iesoà amy lahialeñey añ’ ohatse iaby izay; fa naho tsy am-pandrazañañe le tsy nitsarae’e,
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
hañenefañe i nampisaontsieñe i mpitokiy, ty hoe: Ho sokafeko am-pandrazañañe ty vavako; le ho taroñeko tafatòño boak’an-kaehae’e.
36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
Nifampiria amy lahialeñey amy zao t’i Iesoà le nizilike añ’anjomba ao. Nimb’ama’e ao o mpiama’eo nihalaly ama’e te habejañe i fandrazañañe i vindaiy.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
Nitoiña’e ty hoe: Ondatio ty mandrarake i doria soay;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
ty voatse toy i tonday; o vantañeo i doria soay; vaho o tsivokatseo o vindao,
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
i mpañìnjey i rafelahy nandrarake irezay; i vare rifo mizorazora ey ro figadoña’ i sa ho aviy; vaho o anjelio ro mpanatake. (aiōn g165)
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
Manahake ty fanontona’ o mpanatakeo i vinday horoañe, ty ho fanamperañe ty sa toy. (aiōn g165)
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
Hirahe’ i Ana’ Ondatiy o anjeli’eo hañombotse amy fifehea’ey ze atao raty naho o mitolon-katserehañeo,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
le hafetsake an-toñake mirebareba ao; fangololoihañe naho ali-vazañe ty ho ao.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Ie amy zay, hireandreañe manahake i àndroy, am-Pifehean-dRae’e ao, o vañoñeo. Ze aman-dravembia mahajanjiñe, Mijanjiña.
44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
Hoe ka t’i Iesoà amo mpiama’eo: I Fifehean-dikerañey le manahake t’indaty mahatrea vara mikafitse le ami’ty hafalea’e ty amy hasaro’ey, fonga aleta’e o fanaña’eo vaho mivily i taney.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
Tovo’e, Hambañe ami’ty mpanao balike mpipay vatosoa i fifehean-dikerañey.
46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
Ie mahatrea ty soa, hene aleta’e o vara’eo le mipeake aze.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
Razañeñe an-karato an-driake ao i fifehean-dikerañey; mitontoñe ama’e ao ze volom-piañe iaby.
48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
Ie mirotrarotra le kororohe’ iereo boak’ao, le miheo mb’ama’e o mpañaratoo mijoboñe ty soa ho an-karo’ iareo, vaho aria’ iereo o ratio.
49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
Izay ty ho ie am-panampera’ o androo; Homb’eo o anjelio, hameve o tsivokatseo amo vañoñeo, (aiōn g165)
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
vaho havokovoko’ iareo an-toñake mirehetse ao. Lako tañy naho ali-vazañe ty ho ao.
51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
Hoe re am’iereo: Nirendre’ areo hao izay? Eka, hoe iareo:
52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
Aa le, ze fonga mahihitse amy fifehean-dikerañey ro hambañe ami’ty raen-keleiañe mañakatse ty vao naho ty haehae amo vara’eo.
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
Ie nagado’ Iesoà i tsara rezay, le nienga,
54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
vaho nigodañe mb’an-tane’e mb’eo le nañoke ondaty am-pitontonañ’ ao. Nilatsa iareo nanao ty hoe añ’arofo: Aia ty nahazoa’ itiañe ty hihitse naho haozarañe ra’elahy zao?
55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
Tsy ie ty ana’ i mpandrafitsey? tsy atao Marie hao ty rene’e? naho ty rahalahi’e: Iakobe, i Josefa, i Simona, naho i Jodà,
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
vaho o rahavavi’eo? tsy amantika iaby v’irezay? Taia arè ty nahazoa’ itia o raha iaby zao?
57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
Aa le nialik’ ama’e iereo, vaho hoe t’i Iesoà tam’iereo: Tsy po-ènge ty mpitoky naho tsy an-tane’e vaho añ’akiba’e ao avao.
58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
Le tsy nisatri’e ty hanao raha tsitantane ao ty amy haminjikitam-patokisa’ iareo.
