Матей 13
1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
The same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
And great multitudes were gathered together to him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
And he spoke many things to them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
And when he sowed, some seeds fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
Some fell on stony places, where they had not much earth: and immediately they sprung up, because they had no deepness of earth:
6 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
And when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
But other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundred times, some sixty times, some thirty times.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
Who has ears to hear, let him hear.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
And the disciples came, and said to him, Why speak you to them in parables?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
He answered and said to them, Because it is given to you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For whoever has, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whoever has not, from him shall be taken away even that he has.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
And in them is fulfilled the prophecy of Isaiah, which says, By hearing you shall hear, and shall not understand; and seeing you shall see, and shall not perceive:
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
For this people’s heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
For truly I say to you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which you see, and have not seen them; and to hear those things which you hear, and have not heard them.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
Hear you therefore the parable of the sower.
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
When any one hears the word of the kingdom, and understands it not, then comes the wicked one, and catches away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.
20 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
But he that received the seed into stony places, the same is he that hears the word, and immediately with joy receives it;
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
Yet has he not root in himself, but endures for a while: for when tribulation or persecution rises because of the word, by and by he is offended.
22 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
He also that received seed among the thorns is he that hears the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becomes unfruitful. (aiōn g165)
23 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
But he that received seed into the good ground is he that hears the word, and understands it; which also bears fruit, and brings forth, some an hundred times, some sixty, some thirty.
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
Another parable put he forth to them, saying, The kingdom of heaven is likened to a man which sowed good seed in his field:
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
But while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.
26 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
So the servants of the householder came and said to him, Sir, did not you sow good seed in your field? from where then has it tares?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
He said to them, An enemy has done this. The servants said to him, Will you then that we go and gather them up?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
But he said, No; lest while you gather up the tares, you root up also the wheat with them.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather you together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.
31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
Another parable put he forth to them, saying, The kingdom of heaven is like to a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
Which indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becomes a tree, so that the birds of the air come and lodge in the branches thereof.
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
Another parable spoke he to them; The kingdom of heaven is like to leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
All these things spoke Jesus to the multitude in parables; and without a parable spoke he not to them:
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
That it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.
36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
Then Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came to him, saying, Declare to us the parable of the tares of the field.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
He answered and said to them, He that sows the good seed is the Son of man;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
The field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked one;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
The enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels. (aiōn g165)
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
As therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world. (aiōn g165)
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which do iniquity;
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
And shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. Who has ears to hear, let him hear.
44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
Again, the kingdom of heaven is like to treasure hid in a field; the which when a man has found, he hides, and for joy thereof goes and sells all that he has, and buys that field.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
Again, the kingdom of heaven is like to a merchant man, seeking goodly pearls:
46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
Who, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
Again, the kingdom of heaven is like to a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:
48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
Which, when it was full, they drew to shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast the bad away.
49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
So shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just, (aiōn g165)
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
And shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
Jesus says to them, Have you understood all these things? They say to him, Yes, Lord.
52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
Then said he to them, Therefore every scribe which is instructed to the kingdom of heaven is like to a man that is an householder, which brings forth out of his treasure things new and old.
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
And it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed there.
54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
And when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, so that they were astonished, and said, From where has this man this wisdom, and these mighty works?
55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
Is not this the carpenter’s son? is not his mother called Mary? and his brothers, James, and Joses, and Simon, and Judas?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
And his sisters, are they not all with us? From where then has this man all these things?
57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
And they were offended in him. But Jesus said to them, A prophet is not without honor, save in his own country, and in his own house.
58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
And he did not many mighty works there because of their unbelief.
