Матей 13
1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
On the same day Jesus went out of the house and sat by the sea.
2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
And large crowds were gathered together to Him, so He got into a boat to sit down; and the whole crowd stood on the shore.
3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
Then He spoke many things to them in parables saying: “Listen, a sower went out to sow.
4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
And as he sowed, some seeds fell alongside the road, and the birds came and devoured them.
5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
Others fell on stony places, where they did not have much earth; so they sprouted quickly because they had no depth of earth.
6 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
But when the sun came up they were scorched, and because they had no root they withered away.
7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
And others fell among the thorns, and the thorns grew up and smothered them.
8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
But others fell on the good ground and yielded a crop: some a hundredfold, some sixty, some thirty.
9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
He who has ears to hear, let him hear!”
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
And the disciples approached and said to Him, “Why do you speak to them in parables?”
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
So in answer He said to them: “To you it has been given to know the mysteries of the kingdom of the heavens, but to them it has not been given.
12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For whoever has, to him more will be given and he will have abundance; but whoever does not have, even what he has will be taken away from him.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
Therefore I speak to them in parables, that seeing they not see and hearing they not hear nor understand.
14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
And in them the prophecy of Isaiah is fulfilled, which says: ‘By hearing you (ye) will hear and not understand, and seeing you will see and not perceive.
15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
Because the A hearts of this people have grown dull, and their B ears hard of hearing, and their C eyes they have closed; lest they should see with their C eyes and hear with their B ears and understand with their A hearts, and turn around; and I would heal them.’
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
But blessed are your eyes because they see, and your ears because they hear;
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
for assuredly I say to you that many prophets and righteous ones desired to see what you see and did not see it, and to hear what you hear and did not hear it.
18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
“Therefore hear the parable of the sower:
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
When anyone hears the word of the kingdom and does not understand, the malignant one comes and snatches away what was sown in his heart—this is the seed sown alongside the road.
20 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
But the seed sown on stony places—this is he who hears the word and directly receives it with joy,
21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
but he has no root in himself and is short-lived; for when trial or persecution comes because of the word, directly he is offended.
22 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
But the seed sown among the thorns—this is he who hears the word, but the care of this age and the deceitfulness of riches choke out the word, and it becomes fruitless. (aiōn g165)
23 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Now the seed sown on the good ground—this is he who hears the word and understands, who indeed bears fruit and produces: some a hundredfold, some sixty, some thirty.”
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
He put another parable to them, saying: “The kingdom of the heavens is like a man who sowed good seed in his field;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
but while the people were sleeping his enemy came and sowed tares among the wheat and went away.
26 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
But when the stalk sprouted and produced fruit, then the tares also appeared.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
So the servants of the owner came and said to him, ‘Sir, was it not good seed that you sowed in your field? How then does it have tares?’
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
He said to them, ‘An enemy did it.’ The servants said to him, ‘So do you want us to go and gather them up?’
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
But he said: ‘No, lest gathering up the tares you also uproot the wheat with them.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Let both grow together until the harvest, and at the time of the harvest I will say to the reapers, “First gather up the tares and bind them into bundles to burn them, but gather the wheat into my barn.”’”
31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
He put another parable to them, saying: “The kingdom of the heavens is like a mustard seed which a man took and sowed in his field;
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
which indeed is smaller than all the seeds, but when it is grown it is greater than all the vegetables and becomes a tree, so that the birds of the air come and rest in its branches.”
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
He spoke another parable to them: “The kingdom of the heavens is like yeast, which a woman took and hid in three measures of meal until it was all leavened.”
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
All these things Jesus spoke to the crowds in parables, and without a parable He did not speak to them,
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
so that what was spoken through the prophet should be fulfilled, namely: “I will open my mouth in parables; I will utter things kept secret from the foundation of the world.”
36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
Then Jesus dismissed the crowds and went into the house. And His disciples approached Him saying, “Explain to us the parable of the tares of the field.”
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
So He answered and said to them: “He who sows the good seed is the Son of the Man.
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
The field is the world; as for the good seed, these are the sons of the kingdom, while the tares are the sons of the malignant one.
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
The enemy who sowed them is the devil; the harvest is the end of the age, and the reapers are angels. (aiōn g165)
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
Therefore just as the tares are gathered and burned with fire, so it will be at the end of this age. (aiōn g165)
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
The Son of the Man will send out His angels, and they will collect out of His kingdom everything that is offensive, and those who perpetrate lawlessness;
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
and they will throw them into the furnace of fire. There there will be weeping and gnashing of teeth.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Then the righteous will shine forth as the sun in the kingdom of their Father. He who has ears to hear, let him hear.
44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
“Again, the kingdom of the heavens is like a treasure hidden in a field, which a man found and re-hid, and in his joy he goes and sells everything he has and buys that field.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
“Again, the kingdom of the heavens is like a man, a merchant, seeking beautiful pearls,
46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
who upon finding one very valuable pearl went and sold everything he had and bought it.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
“Again, the kingdom of the heavens is like a seine that was cast into the sea and gathered of every kind,
48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
which, when it was full, they pulled upon the shore; and sitting down they collected the good into vessels, but threw out the bad.
49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
So it will be at the end of the age. The angels will come forth and will separate the malignant out from among the righteous, (aiōn g165)
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
and they will throw them into the furnace of fire. There there will be weeping and gnashing of teeth.”
51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
Jesus says to them, “Did you understand all these things?” They say to Him, “Yes, Lord.”
52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
So He said to them, “Therefore every scribe who has been discipled into the kingdom of the heavens is like a man, a householder, who brings out of his reservoir things new and old.”
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
Now it happened, when Jesus had finished these parables, that He departed from there.
54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
And coming into His hometown He began to teach them in their synagogue, so that they were astonished and said: “Where did this man get this wisdom, and the mighty works?
55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
Is this not the carpenter's son? Is not his mother called Mary, and his brothers James and Joses and Simon and Jude?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
And his sisters, are they not all with us? Where then did this man get all these things?”
57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
So they were offended at him. But Jesus said to them, “A prophet is not without honor except in his hometown and in his own house.”
58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
And He did not do many mighty works there because of their unbelief.
