Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
Mane gahıl, I'sa Şabbatne yiğıl suk qevhuyne çolbışile k'ena ı'lğəə eyxhe. Mang'un telebabı mıssıba vuxhal-alla, manbışe gıt'y (sunbul) qoodu abna suk opxhan giviyğal.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
Fariseyaaşik'le man g'acu, Mang'uk'le eyhen: – İlekkende, Yiğne telebabışe Şabbatne yiğıl hidya'asın işbı vod ha'a!
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
I'see manbışik'le inəxüd eyhe: – Nya'a şu qətqı' dişde, Davudıy cukanbı mıs qeepxhayng'a, mang'vee hucooyiy hı'ıva?
4 как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
Mana Allahne xaaqa ikkeç'u, muq'addasın gıney alyaat'u, cukanbışika sacigee oyxhanan. Man gıney kaahinaaşile ğayrı şavuscad oxhanas ıkkan deşdiy.
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
Şu Q'aanune qətqı' dişde, kaahinaaşe Şabbatne yiğıl Allahne Xaa iş hav'eeyib, manbışil taxsir axva deş?
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
Zı şok'le eyhen, Allahne Xaaler Doyukana inyaa vor.
7 Но ако бяхте знаели що значи тая дума: “Милост искам, а не жертва”, не бихте осъдили невинните.
Şok'le «Zas q'urban deş, rəhı'm vukkan» cuvab hucoo eyhen ıxhay atsts'axhanxhiy, şu taxsir deşinbışilqa bınah qaa'as deşdiy.
8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
İnsanna Dix, Zı Şabbatne yiğınar Xərna vorna.
9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.
I'sa mançe sinagogeeqa qarayle.
10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
Maa'arır xıl qeqquna sa insan eyxhe. Fariseyaaşe I'salqa taxsir qaa'asın kar t'abal ha'a ıxhayke, manbışe Mang'uke qiyghanan: – Nya'a, Q'aanunun Şabbatne yiğıl yug qaa'as havaysaranbıne?
11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?
I'see manbışis inəxdun alidghıniy qele: – Vuşde neng'ukamecab sa vəq'ə vuxheene, vucub Şabbatne yiğıl g'uyeeqa g'a'aybxheene, nya'a, şu mana mançe alqaahas dişde?
12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.
İnsan vəq'əyle nimeexheyir gıranra vor! Mançil-allab Şabbatne yiğıl yugvalla haa'as havaysarna.
13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.
Mançile qiyğa Mang'vee ık'arang'uk'le eyhen: – Xıl hotke! Mang'veeyid xıl hotkumee, xıl yug qexhe, mansa xıl xhinne qexhe.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.
Fariseyar sinagogeençe qığeepç'ı, I'saykın nəxüdne ha'asva gaf haa'a.
15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
I'sayk'le man ats'axhxha mançe ayk'anna. Mang'uqab qihna geeb insanar avayk'an, Mang'vee manbışin gırgınbı yug qaa'anbı.
16 И заръча им да го не разгласяват;
I'see Cune hək'ee neng'uk'lecad eyhes ixhes deşva uvhu.
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
Məxüd Rəbbine mizele yuşan ha'ane Yeşaya peyğambaree otk'unin xhinne eyxhe:
18 “Ето Моят служител, Когото избрах Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
«Haane Zı g'əyxı'na G'ul! Zas Mana geer ıkkan, Yizde yik'es ıkkanəxrına Mana vor. Zı Yizın Rı'h Mang'us heles. Mang'vee milletbışis qotkuyne məhkamayne hək'ee yuşan haa'as.
19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
Mang'vee ts'irıb haa'as deş, hı'ccatıd ha'as deş, Mang'un sesid şahrabışee g'ayxhes deş.
20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
Mang'un qotkuyn məhkama ğamdexha, Mang'vee hoççunin q'amışid haq'var ha'as deş, K'ətqəs qexhen pelyted k'ətqə'əs deş.
21 И в Неговото име народите ще се надяват”.
Milletbışda umud Mang'une doyulqa vuxhes».
22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
Mançile qiyğa I'sayne k'anyaqa cinaaşe aqqına bı'rq'ı'na, miz avquna sa insan arayle. I'see mana yug qa'ana. Mang'uk'le g'ecenıd, yuşanır ha'ana.
23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
Gırgın insanar mançile mattepxha sana-sang'uke qiyghanan: – Deşxhee, inane vor Davudna Dix, Masixh?
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
Fariseyaaşik'le man g'ayxhı eyhen: – Mang'vee cinar, cinaaşine xərıng'une Ba'al-Zevulne gucuka qığa'a.
25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
Fariseyaaşine ək'leençe ı'lğəən I'sayk'le ats'axhxha, Mang'vee manbışik'le eyhen: – Sa ölka q'öne cigeeqa quvxhaxhee mana q'əra quvxhes, q'öne cigeeqa quvxhana şaharıb, xavıd geed aaxvas deş.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
Şeyt'anın şeyt'an qığayhexheene, man adğançe q'öna qıxhava eyhen vodun. Məxüdxheene, nəxübne mançina paççahiyvalla aaxvas?
27 При това, ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Zı cinar Ba'al-Zevulne gucuka qığa'axheene, manke vuşde telebabışe şavne gucukane qığa'a? Mançil-allab manbı şos haakimara vuxhes.
28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
De'eş, Zı cinar Allahne Rı'hı'ka qığa'axheene, Allahna Paççahiyvalla şolqa qabınava eyhen vodun.
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщината, ако първо не върже силния?
Şavusse gucnane insanne xaaqa ikkeç'u, mang'un g'el-xıl idiyt'ıl sixbı ha'as əxəyee? Məxrıng'un ts'etta g'el-xıl ayt'alas ıkkan, qiyğad sixbı ha'as.
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
Yizın sura ıqdyaqqına, Zaka parxaçra vor, Zaka sidya'ang'veeyid dağa'anxhe.
31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
Mançil-allad Zı şok'le eyhen, insanaaşine gırgıne bınahbışileyiy kufurıle ılyheepç'esınbı, saccu Allahne Rı'hı's hı'iyne kufurıle ılyhıdeepç'es.
32 И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят(Или: век.), нито в бъдещия. (aiōn g165)
Şavaayiy İnsanne Duxayk'le cuvab uvhu mang'une bınahıle ılyheepç'esınbı, Muq'addas Rı'hı'k'le cuvab uvhuyng'unemee bınahıle ine dyunyeylib şene dyunyeylib ılyheepç'es deş. (aiōn g165)
33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
Yivek'le yugnava eyhexhee, mançine şagavık'led yugnava eyhe. De'eş, yivek'le qüvçunava eyhexhee, mançine şagavık'led qüvçunava eyhe. Yiv çine şagavıkexhe vaats'a vooxhena.
34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
Xoçebışda nasıl, şu pisınbınang'a, vuşde ghalyaqa yugun qayleyee? İnsanne yik'eedın mizelyxhe eyxhen.
35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
Yugne insanee yugvaline xazineençe yugun karbıxhe qığa'anbı, pisıng'veeyid pisde xazineençe pisınbıxhe qığa'anbı.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
Zı şok'le eyhen, Q'iyaamatne yiğıl nişil-alla qadiy uvhuyne cuvabıl-alla, insanaaşe cuvab qeles.
37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
Ghaleençe qığeç'uyne sa cuvabıl-alla vak'le qorkunavad eyhesın, menne cuvabıl-alla valqa taxsirıd gixhxhesın!
38 Тогава някой от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.
Manke Q'aanunne mə'əllimaaşeyiy fariseyaaşe I'sayk'le eyhen: – Mə'əllim, şas Ğu əlaamat hagu ıkkan.
39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
I'see manbışis inəxdun alidghıniy qele: – Allahne yəqqı'le qıkk'epç'iyne, ine gahıne pisde insanaaşe əlaamat t'abal ha'a. Manbışis Yunus peyğambarne əlaamatıle ğayrı nencad əlaamat heles deş.
40 Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
Nəxüriy Yunus peyğambar xhebılle yiğnayiy xheyible xəmna xənne baluğne vuxhne axu, həməxürur İnsanna Dix, Zı xhebılle yiğnayiy xheyible xəmna ç'iyene k'oralybışee axvas.
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.
Ninevayne milletın Yunus peyğambarne cuvabıl k'ırı alixhxhıva, bınahbışike xıl ts'ıts'av'uva, Allahne yəqqı'lqa satk'ılva, Q'iyaamatne yiğıl manbı oza qeepxha mane insanaaşilqa taxsir gixhxhes. Həşdemee inyaa Yunusuler Xərna vor.
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
Canubne kraliçeeyid dyunyeyne şene q'omançe arı Sıleymanne k'orane ək'elil k'ırı alixhxhıva, məng'eeyid Q'iyaamatne yiğıl oza qiyxha mane insanaaşilqa taxsir gixhxhes. Həşdemee inyaa Sıleymanıler Xərna vor.
43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.
Cin insanne adğançe qığeç'uyle qiyğa xhyanbı deşde cigabışee iliyk'ar axva, çisın manzil haa'asın ciga t'abal ha'a, yicıd iveeke deş.
44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.
Mane gahıl mançin eyhen: «Zı dorala, qığeç'uynecar xaaqa sak'alas». Mane xaaqa sak'ımee, mançik'le xav qatxhu, vuşucar dena, məttıda g'aces.
45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.
Manke man atk'ın çikasana yighılle çiled pisın cinar qott'ul qales. Manbıd maqa adı, maayıd axvasınbı. Məxrune insanıs qiyğa ıxhayn, ts'etta ıxhaynçile pisda qales. İne gahıne pisde insanaaşine vuk'lelqad man qales.
46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
I'sa cəmə'ətıka yuşan ha'amee, Mang'una yediy Mang'un çocar Mang'uka yuşan haa'asva abı, g'ab ulyoozar.
47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
Şavaamee Mang'uk'le eyhen: – Yiğna yediy Yiğın çocar g'abıb ulyobzur, Vakavub yuşan haa'as vukkan.
48 А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
I'see mane insanıs inəxdun alidghıniy qele: – Yizda yediy Yizın çocar vuşbıne?
49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми братята Ми!
Mang'vee xıleka Cun telebabı haagu eyhen: – Yizda yedir, Yizın çocar inbı vob.
50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.
Şavaayiy Yizde Xəybışeene Dekkıs ıkkanan ha'a, manar Yizda çoc, Yizda yiçu, Yizda yed yeexhe.
