Матей 12
1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.
Gene malangago, a Yeshu bhatendaga pita mmigunda ja ngano Lyubha lya Pumulila. Bhai, bhaajiganywa bhabho gubhakwetenje shibhanga, gubhatandwibhenje kupulula maashe ga ngano, nitauna.
2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.
Mapalishayo bhakagabhonanjeje genego, gubhaalugulilenje a Yeshu, “Nnole, bhaajiganywa bhenu bhanatendanga indu ikapinjikwa tenda Lyubha lya Pumulila.”
3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
A Yeshu gubhaajangwilenje, “Bhuli, nkanabhe shomanga ibhatendile a Daudi na ashaajabhonji pubhalinginji na shibhanga?
4 как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?
Shibhashite jinjila nnyumba ja a Nnungu gubhalile mikate jabhishilwe kwa ligongo lya a Nnungu jila. Pabha bhenebho nkali na ashaajabhonji bhakaapinjikwangaga kulya jene mikatejo, ikabhe bhaabhishilape.
5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.
Eu bhuli, nkanabhe shomanga nshitabhu sha Shalia ja a Musha kuti, puyakoposhelaga Lyubha lya Pumulila bhaabhishilanga bhatendaga lekanga kagula Shalia nniekalu, ikabheje bhakaganishiwanga kuti bhanalebhanga?
6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.
Bhai, ngunakummalanjilanga kuti pepano apali ali jwankulungwa kupunda liekalu.
7 Но ако бяхте знаели що значи тая дума: “Милост искам, а не жертва”, не бихте осъдили невинните.
Kaliji nkamumanyinji malombolelo ga gene malobhe gano, ‘Shingupinga shiya nngabha mbepei,’ nkanaaukumulanje bhandunji bhangalebhanga.
8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
Pabha, Mwana juka Mundu, ni nkulungwa jwa Lyubha lya Pumulila.”
9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.
A Yeshu gubhashoshile penepo, gubhajinjile nshinagogi jabhonji.
10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
Ashinkupagwa mundu akwete nkono upolweshe. Bhai, bhandu gubhaabhushiyenje a Yeshu, “Bhuli, ilipinjikwa kunamiya mundu Lyubha lya Pumulila?” Bhashinkwaabhuyanga nkupinga bhapatanje shiumilo sha kwaashitakia.
11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?
Ikabheje a Yeshu gubhaabhalanjilenje, “Tujile mundu munkumbi gwenunji, ngondolo jwakwe atumbushilaga nniimbo, bhuli, akanshoya mwenemo pabha Lyubha lya Pumulila?
12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.
Na mundu ni jwa mana kupunda ngondolo! Bhai, shalia jetu jinakutupinga kutenda ya mmbone Lyubha lya Pumulila.”
13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.
Kungai gubhannugulile mundu jula, “Goloya nkono gwako.” Gwaugolweye, ukulamaga nibha malinga guna gula.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.
Ikabheje Ashimapalishayo gubhakopokenje palanga, gubhatendilenje nkungulu shanabhuli shibhaabhulaganje a Yeshu.
15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
A Yeshu bhakagamanyeje genego, gubhajabhwile kweneko. Bhandu bhabhagwinji gubhaakagwilenje, nigubhaalamiyenje bhalwelenji bhowe,
16 И заръча им да го не разгласяват;
gubhaamulishenje bhanannugulilanje mundu ga bhenebho,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
nkupinga gamalile malobhe gubhabhelekete a Ishaya ankulondola bha a Nnungu bhalinkuti,
18 “Ето Моят служител, Когото избрах Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
“Nnole ntumishi jwangu juninng'agwile, Jungumpinga anonyela muntima gwangu. Shimishe Mbumu yangu muka jwenejo, Jwalakwe shalunguye ya aki ku bhandunji bhangabha Bhayaudi.
19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
Akakola mitau wala kujobhela, Wala lilobhe lyakwe likapilikanika mmipanda.
20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
Nnai upondeshe akautemanya, Wala utambi ushoya lyoi akauima, Mpaka pushatende ukumu jipinjikwa jitagwale.
21 И в Неговото име народите ще се надяват”.
Bhandu bhangabha Bhayaudi shibhalikulupalilanje lina lyakwe.”
22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.
Penepo bhandu gubhaapeleshelenje a Yeshu mundu jumo nangalole aliji bhubhu ligongo ashinkukola maoka. A Yeshu gubhanshoshiye lioka jula, gwakombwele kubheleketa na lola.
23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?
Lugwinjili lowe gubhakanganigwenje bhalinkutinji, “Bhuli, pana jweneju Ulongo gwa a Daudi?”
24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.
Ikabheje Mapalishayo bhakapilikananjeje genego, gubhashitenje, “Jwene munduju anashoya maoka kwa mashili gaka Bhelishebhuli, nkulungwa jwa maoka.”
25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.
A Yeshu, bhakaimanyeje ng'aniyo yabhonji, gubhaalugulilenje, upalume gogowe ugabhanikaga makundi nikanana, shiugwe, na shilambo eu likaja lyolyowe ligabhanikaga makundi nikanana, likalonjeya.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?
Ibhaga Lishetani anashoya maoka, bhai, upalume gwakwe shigulonjeye shanabhuli?
27 При това, ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.
Mmanganya nkutinji ngunashoya maoka kwa mashili gaka Bhelishebhuli, bhuli, bhaakulupalila bhenunji bhanakwashoyanga kwa mashili gakeni? Kwa lyene ligongolyo bhanganyabho shibhanng'ukumulanje.
28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
Ikabheje monaga ngunashoya maoka kwa mashili ga Mbumu jwa a Nnungu, bhai, mmumanyanje kuti Upalume gwa a Nnungu ung'ishilenje.
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщината, ако първо не върже силния?
“Jwakwa mundu akombola kujinjila nnyumba jika mundu akwete mashili nikumpokonyola indu yakwe, gwangali tandubha kuntabha. Penepo shakombole kumpokonyola indu yakwe.
30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
“Jojowe akakwiilunda na nne, anangana, naka jojowe akalopola pamo na nne, anajaanganya.
31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
Kwa lyene ligongolyo, ngunakummalanjilanga, bhandu shibhaleshelelwanje yambi yabhonji yowe, na matukano gowe, ikabheje ga kuntukana Mbumu jwa Ukonjelo bhakaleshelelwanga.
32 И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят(Или: век.), нито в бъдещия. (aiōn g165)
Na kabhili, abheleketa lilobhe lya kuntauka Mwana juka Mundu shaleshelelwe, ikabheje abheleketa lilobhe lya kuntauka Mbumu jwa Ukonjelo, akaleshelelwa, wala nshilambolyo sha nnaino shino, wala shikwiyasho. (aiōn g165)
33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
“Nkongo ubhaga gwa mmbone na iepo yakwe shiibhe ya mmbone, na nkongo ubhaga gwangali gwa mmbone na iepo yakwe shiibhe yangali ya mmbone, pabha nkongo pukumanyika kwa iepo yakwe.
34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
Mmanganya nninginji malinga majoka! Nkukombolanga bhuli kubheleketa indu ya mmbone nninginji mmangali bha mmbonenji? Pabha mundu yabheleketa ingumbele muntima gwakwe.
35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
Mundu jwa mmbone anatenda indu ya mmbone, pabha nshibhiko shakwe mushigumbala indu ya mmbone, ikabheje mundu jwa nyata ntima, anatenda indu ya nyata pabha ntima gwakwe ushigumbala indu ya nyata.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.
“Bhai, ngunakummalanjilanga, lyubha lya ukumu bhandu bhapinga kwiya jangulanga ga malobhe gowe gangali ga mmbone gubhabheleketenje.
37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
Pabha kwa malobhe genu shinnjiye bhoneka kuti nkwete aki, na kwa malobhe genu shinng'ukumulwe.”
38 Тогава някой от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.
Penepo Mapalishayo na bhaajiganya bha Shalia bhananji gubhaalugulilenje a Yeshu, “Mmaajiganya, tunapinga tushibhone shilangulo kopoka kwenu mmwe.”
39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
Nabhalabho gubhaajangwilenje, “Alu lubhelekolu lwa lebha na lukakulupalika kwa a Nnungu! Nnapinganga shilangulo, nkapegwanga ikabheje shilangulo sha a Yona ankulondola bha a Nnungu.
40 Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
Shibhashite tama a Yona mobha gatatu shilo na mui nnipitiu lika shamaki, nneyo peyo Mwana juka Mundu shatame mobha gatatu nnitaka shilo na mui.
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.
Bhandu bha ku Ninawi shibhakoposhelanje mobha ga ukumu, nabhalabhonji shibhaluukumulanje alu lubhelekolu kuti lushilebha, pabha bhandu bha ku Ninawi bhaipetilenje kwa ligongo lya miungu ja a Yona, na mbena apano apali ali nkulungwa kupunda a Yona.
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.
A Malikiya bha kwibhanda shibhakoposhele alu lubhelekolu pushiluukumulwe, na bhalabho shibhaluukumule kuti lushilebha, pabha bhenebho bhashinkukopoka kwa taliya, nkupinga bhapilikane malobhe ga lunda ga a Shelemani, na mbena apano apali ali nkulungwa kupunda a Shelemani.
43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.
“Lioka anshokaga mundu, anatimbililatimbilila nng'anga nkuloleya pa pumulila na anapabhone.
44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.
Penepo anakwilugulila nnyene, ‘Shimuje kumui kungoposhele,’ ikabheje pabhuja nakupaimana pangali shindu, pali papyejilwe nikonjelewa,
45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.
shajende kwaatolanga ashimaoka bhananji shabha, bhajogoyanga kupunda jwenejo, na bhowe bhanakwiya kunjinjilanga mundujo. Na ali jika mundujo shijibhe jangali ja mmbone kupunda kundandubho. Na malinga shiipingabha kwa lubheleko lwa lebhalu.”
46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.
A Yeshu bhali nkubheleketa na bhandu bhabhagwinji, anyinabhabho na ashaapwabho gubhaikengene nijimangana palanga, bhalipinganga kubheleketa nabho.
47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
Bhai, mundu jumo gwabhalugulile, “Anyinabhenu na ashaapwenu pubhalinginji palanga, bhanapinganga kubheleketa na mmwe.”
48 А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
Ikabheje a Yeshu gubhaajangwile bhandu bhala, “A mama nne agani? Na ashapwanga nne ashigani?”
49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми братята Ми!
Kungai gubhaagolosheyenje nkono kwaalanguyanga bhaajiganywa bhabho, bhalinkuti, “Nnole abha ashaamama na ashaapwanga!
50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка.
Pabha jojowe atenda yakupinga Atati bhali kunnungu, jwenejo ni mpwanga nne na nnumbwangu nne na a mama nne.”
