Марко 9
1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
And he sayde vnto them: Verely I saye vnto you: There be some of the that stonde here which shall not taste of deeth tyll they have sene the kyngdome of God come wt power.
2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
And after. vi. dayes Iesus toke Peter Iames and Iohn and leede them vp into an hye mountayne out of ye waye alone and he was transfigured before them.
3 Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
And his rayment dyd shyne and was made very whyte even as snowe: so whyte as noo fuller can make apon the erth.
4 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
And ther apered vnto them Helyas with Moses: and they talked with Iesu.
5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
And Peter answered and sayde to Iesu: Master here is good beinge for vs let vs make. iii. tabernacles one for the one for Moses and one for Helyas.
6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
And yet he wist not what he sayde: for they were afrayde.
7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
And ther was a cloude that shaddowed the. And a voyce came out of the cloude sayinge: This is my dere sonne here him.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
And sodenly they loked rounde aboute them and sawe no man more then Iesus only wt the.
9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
And as they came doune from the hyll he charged the that they shuld tell no ma what they had sene tyll the sonne of man were rysen fro deeth agayne.
10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
And they kepte that sayinge with them and demaunded one of a nother what yt rysinge from deeth agayne shuld meane?
11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
And they axed him sayinge: why then saye ye scribe that Helyas muste fyrste come?
12 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.
He answered and sayde vnto them: Helyas verelye shall fyrst come and restore all thinges. And also ye sonne of ma as it is wrytte shall suffre many thinges and shall be set at nought.
13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
Moreouer I saye vnto you that Helyas is come and they have done vnto him whatsoever pleased them as it is wrytten of him.
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
And he came to his disciples and sawe moche people aboute them and the scribes disputinge with them.
15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
And streyght waye all the people when they behelde him were amased and ran to him and saluted him.
16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?
And he sayde vnto the Scribes: what dispute ye with them?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
And one of the copanye answered and sayde: Master I have brought my sonne vnto the which hath a dome spirite.
18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
And whensoever he taketh him he teareth him and he fometh and gnassheth with his tethe and pyneth awaye. And I spake to thy disciples that they shuld caste him out and they coulde not.
19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
He answered him and sayd: O generacion wt out faith how longe shall I be with you? How longe shall I suffre you? Bringe him vnto me.
20 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
And they brought him vnto him. And assone as ye sprete sawe him he tare him. And he fell doune on the grounde walowinge and fomynge.
21 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
And he axed his father: how longe is it a goo sens this hath happened him? And he sayde of a chylde:
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
and ofte tymes casteth him into the fyre and also into the water to destroye him. But yf thou canste do eny thinge have mercy on vs and helpe vs.
23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
And Iesus sayde vnto him: ye yf thou couldest beleve all thinges are possible to him yt belevith.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
And streygth waye the father of the chylde cryed with teares sayinge: Lorde I beleve helpe myne vnbelefe.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
When Iesus sawe that the people came runnynge togedder vnto him he rebuked the foule sprete sayinge vnto him: Thou domme and deffe sprete I charge the come out of him and entre no more into him.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
And the sprete cryed and rent him sore and came out: And he was as one that had bene deed in so moche yt many sayde he is deed.
27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
But Iesus caught his honde and lyfte him vp: and he roose.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
And when he was come into the housse his disciples axed him secretly: why coulde not we caste him out?
29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
And he sayde vnto them: this kynde can by no nother meanes come forth but by prayer and fastynge.
30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
And they departed thens and toke their iorney thorow Galile and he wolde not that eny man shuld have knowen it.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
For he taught his disciples and sayde vnto them: The sonne of man shalbe delyvered into ye hondes of men and they shall kyll him and after that he is kylled he shall aryse agayne the thryd daye.
32 Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
But they wiste not what that sayinge meat and were affrayed to axe him.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
And he came to Capernaum. And when he was come to housse he axed the: what was it that ye disputed bytwene you by the waye?
34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
And they helde their peace: for by the waye they reasoned amonge the selves who shuld be the chefest.
35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
And he sate doune and called the twelve vnto him and sayd to them: yf eny man desyre to be fyrst the same shalbe last of all and servaunt vnto all.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
And he toke a chylde and set him in ye middes of them and toke him in his armes and sayde vnto them.
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
Whosoever receave eny soche a chylde in my name receaveth me. And whosoever receaveth me receaveth not me but him that sent me.
38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
Iohn answered him sayinge: Master we sawe one castynge out devyls in thy name which foloweth not vs and we forbade him because he foloweth vs not.
39 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
But Iesus sayde forbid him not. For ther is no ma that shall do a miracle in my name that can lightlyge speake evyll of me.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
Whosoever is not agaynste you is on youre parte.
41 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
And whosoever shall geve you a cuppe of water to drinke for my names sake because ye belonge to Christe verely I saye vnto you he shall not loose his rewarde.
42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
And whosoever shall offende one of these lytelons yt beleve in me it were better for him yt a mylstone were hanged aboute his necke and yt he he were cast into ye see:
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Geenna g1067)
wherfore yf thy hande offende ye cut him of. It is better for ye to entre into lyffe maymed then havynge two hondes goo into hell into fire yt never shalbe quenched (Geenna g1067)
44 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
where there worme dyeth not and the fyre never goeth oute.
45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
Lykewyse yf thy fote offende the cut him of. For it is better for the to goo halt into lyfe then havynge two fete to be cast into hell into fyre that never shalbe quenched: (Geenna g1067)
46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
where there worme dyeth not and the fyre never goeth oute.
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (Geenna g1067)
Even so yf thyne eye offende the plucke him oute. It is better for the to goo into the kyngdom of god with one eye then havynge two eyes to be caste into hell fyre: (Geenna g1067)
48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
where there worme dyeth not and the fyre never goeth oute.
49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
Every man therfore shalbe salted wt fyre: And every sacrifise shalbe seasoned with salt.
50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
Salt is good. But yf ye salt be vnsavery: what shall ye salte therwith? Se yt ye have salt in youre selves: and have peace amonge youre selves one with another.
