Марко 8
1 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
In those days the multitude being very great, and having nothing to eat, Jesus called his disciples to him, and says to them,
2 Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
I have compassion on the multitude, because they have now been with me three days, and have nothing to eat:
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
And if I send them away fasting to their own houses, they will faint by the way: for divers of them came from far.
4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
And his disciples answered him, From where can a man satisfy these men with bread here in the wilderness?
5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
And he asked them, How many loaves have you? And they said, Seven.
6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.
And he commanded the people to sit down on the ground: and he took the seven loaves, and gave thanks, and broke, and gave to his disciples to set before them; and they did set them before the people.
7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
And they had a few small fishes: and he blessed, and commanded to set them also before them.
8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.
So they did eat, and were filled: and they took up of the broken meat that was left seven baskets.
9 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.
And they that had eaten were about four thousand: and he sent them away.
10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
And straightway he entered into a ship with his disciples, and came into the parts of Dalmanutha.
11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
And the Pharisees came forth, and began to question with him, seeking of him a sign from heaven, tempting him.
12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
And he sighed deeply in his spirit, and says, Why does this generation seek after a sign? truly I say to you, There shall no sign be given to this generation.
13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.
And he left them, and entering into the ship again departed to the other side.
14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
Now the disciples had forgotten to take bread, neither had they in the ship with them more than one loaf.
15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
And he charged them, saying, Take heed, beware of the leaven of the Pharisees, and of the leaven of Herod.
16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
And they reasoned among themselves, saying, It is because we have no bread.
17 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
And when Jesus knew it, he says to them, Why reason you, because you have no bread? perceive you not yet, neither understand? have you your heart yet hardened?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
Having eyes, see you not? and having ears, hear you not? and do you not remember?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
When I broke the five loaves among five thousand, how many baskets full of fragments took you up? They say to him, Twelve.
20 И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
And when the seven among four thousand, how many baskets full of fragments took you up? And they said, Seven.
21 И каза им: Не разбирате ли още?
And he said to them, How is it that you do not understand?
22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
And he comes to Bethsaida; and they bring a blind man to him, and sought him to touch him.
23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
And he took the blind man by the hand, and led him out of the town; and when he had spit on his eyes, and put his hands on him, he asked him if he saw something.
24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.
And he looked up, and said, I see men as trees, walking.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
After that he put his hands again on his eyes, and made him look up: and he was restored, and saw every man clearly.
26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
And he sent him away to his house, saying, Neither go into the town, nor tell it to any in the town.
27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
And Jesus went out, and his disciples, into the towns of Caesarea Philippi: and by the way he asked his disciples, saying to them, Whom do men say that I am?
28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
And they answered, John the Baptist; but some say, Elias; and others, One of the prophets.
29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
And he says to them, But whom say you that I am? And Peter answers and said to him, You are the Christ.
30 И заръча им никому да не казват за Него.
And he charged them that they should tell no man of him.
31 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
And he began to teach them, that the Son of man must suffer many things, and be rejected of the elders, and of the chief priests, and scribes, and be killed, and after three days rise again.
32 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
And he spoke that saying openly. And Peter took him, and began to rebuke him.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
But when he had turned about and looked on his disciples, he rebuked Peter, saying, Get you behind me, Satan: for you mind not the things that be of God, but the things that be of men.
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
And when he had called the people to him with his disciples also, he said to them, Whoever will come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.
35 Защото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
For whoever will save his life shall lose it; but whoever shall lose his life for my sake and the gospel’s, the same shall save it.
36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
For what shall it profit a man, if he shall gain the whole world, and lose his own soul?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
Or what shall a man give in exchange for his soul?
38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
Whoever therefore shall be ashamed of me and of my words in this adulterous and sinful generation; of him also shall the Son of man be ashamed, when he comes in the glory of his Father with the holy angels.
