Марко 7
1 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
Bafalisi ayi ndambu yi minlongi mi mina baba ku Yelusalemi, bayiza kutakana vaba Yesu.
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
Bamona ti minlonguki miandi minkaka miba dia dipha ayi miokomi mvindu bu dinsundula mioko mikambu sukulu.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си омият ръцете до лактите;
Bila Bafalisi ayi Bayuda boso balendi dia ko mu kambu tuama sukulabumbote mioko miawu; buawu bobo baba kinzikilanga kikhulu ki bakulu bawu.
4 и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не омият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
Ayi enati ku zandu babedi, balendi dia ko enati basi yobila ko. Bifu binkaka biwombo baba bikila kuidi bakulu bawu banga mu phila yisukudila zikopo, mimvungu ayi zinzungu zi bisengo.
5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
Diawu Bafalisi ayi minlongi mi mina bayuvudila Yesu ti: —A bila mbi minlonguki miaku mikinzikanga ko kikhulu ki bakulubeto e? Bila mbi beti dila ayi mioko mikambu sukulu e?
6 А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
Yesu wuba vutudila: —Beno luidi bankua mayuya! Ezayi wubikula bumboti mu diambu dieno. Banga bu disonimina mu minkanda: Batu baba mu tsongi zi bididi kaka beta kunzitisila vayi mintima miawu thama midi ayi minu.
7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди".
Mu phamba kuandi balembo tsambidila bila malongi balembo longi madi zithumunu zikubuku kuidi batu.
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
Bila lueti loza Mina mi Nzambi ayi lueti kinzika kikhulu ki batu.
9 И каза им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
Wubuela ku bakamba diaka: —Beno lueti vunzikisa Mina mi Nzambi muingi lukinzika kikhulu kieno.
10 Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
Bila Moyize wutuba ti: Kinzika Dise diaku ayi ngudi aku, ayi woso wunsinga dise diandi votingudi andi kafueti baka thumbudulu yi lufua.
11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика;
Vayi tala phila lueti tubila: woso wunkamba kuidi dise diandi voti kuidingudi andi ti: “Bima biabi ndiedi kaveni mu kusadisa bidi kolibani, budinsundula dikaba ditambuku kuidi Nzambi”,
12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
ayi lueti vana minsua kuidi mutu wowo mu kambu sadisa dise diandi ayi ngudi andi.
13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща подобни на това.
Buawu bobo beno lueti vunzikisila Mambu ma Nzambi bu lueti kinzikakikhulu kieno kioki lueti kukilonga ayi lueti vanga mambu mawombo ma phila yoyi.
14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
Yesu wutumisa diaka nkangu wu batu ayi wuba kamba: —Lungua beno boso ayi lusudika:
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
Kuisi ko kima kidi ku nganda yi mutu kilenda sumuna mutu bu kikotidi mu khati mutu vayi biobi bieti totuka mu niandi biawu bieti kunsumuna.
16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
[Enati mutu beki matu ma wila buna bika kawa.]
17 И като остави народа и влезе вкъщи учениците Му Го попитаха за притчата.
Buna kabotuka vaba nkangu wu batu, Yesu wukota ku nzo; bunaminlonguki miandi minyuvula muingi kaba kamba tsundu nongo yoyi katuba.
18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
Buna wuba kamba: —Beno mamveno luisi ko diela e? Lukadi zaba ti bibioso bidi ku nganda yi mutu bilendi kunsumuna ko bu bikotidi mu niandi.
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти).
Bila bikotanga ko mu ntimꞌandi vayi mu vumu binkuendanga bosibintotukanga ku nganda. Mu mambu momo buna Yesu wuvedisa bidia bioso.
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
Wubuela ku bakamba diaka: —Vayi mantotukanga mu mutu, mawu meti sumuna mutu.
21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
Bila mu khati, mu ntima wu mutu, muawu mueti totukila mayindumambimbi meti nata mutu mu vanga mambu matsoni, mu yiba, mu vonda,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
mu kitsuza, mu nzinunu, mu mambu mambimbi, mu luvunu, mu divunzi, mu kikhenene, ku bifingu, ku luniemo ayi ku mambu ma buvungisi ayi mambimbi.
23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Mambu moso mama mambimbi mu khati ntima meti ba ayi mawu meti sumuna mutu.
24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
Yesu bu kabotuka vana, wuyenda mu zunga ki divula di Tile. Buna wukota mu nzo yimosi ayi kasia zola ko ti mutu kazaba. Vayi kasia baka busuamina ko.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде та падна пред нозете Му.
Bila nketo wumosi, wuwa zitsangu ziandi ayi wuba ayi muanꞌandiwunketo wuyamusu kuidi pheve yimbimbi, wuyiza ayi wufukama va malu mandi.
26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
Nketo beni wuba muisi Ngelese, wubutukila ku Fenisi didi mu tsi Sili. Wuleba Yesu muingi katotula pheve yimbimbi yiba mu muanꞌandi wunketo.
27 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
Vayi Yesu wumvutudila: —Bika theti bana batuama yukuta; bila busi fuana ko mu bonga dipha di bana ayi lozila diawu zimbua.
28 А тя в отговор Му каза: Така Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.
Nketo beni wunkamba: —Nyinga Pfumu, zimbua zidi ku tsi meza zieti dia bitsiedi-tsiedi biobi bana beti dodula.
29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
Buna Yesu wumvutudila: —Mu diambu di mvutu wowo, yenda kuaku! Pheve yimbimbi yitotukidi mumuanꞌaku wunketo.
30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
Bu kavutuka ku nzoꞌandi; wuyenda bata muanꞌandi buna kalekidi va mbuka, pheve yimbimbi yitotukidingi kuandi.
31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
Yesu bu kabotuka mu zunga ki Tila, wuviokila mu Sidoni ayi mu Dekapoli bu kayenda ku mbu wu Ngalili.
32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.
Bannatina mutu wumosi wufua matu ayi wuba yolukilanga mu phasi. Banleba muingi kantetika mioko.
33 Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
Yesu wubotula mutu beni va khatitsika nkangu, wunnata va lutengo, wutula minlembo miandi mu matu; wulobula madita bosi wusimba ludimilu mutu beni.
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
Buna wuvumbula meso ku yilu, wuvumisa ayi wutuba: —Efata! Bu dinsundula zibuka kuaku.
35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
Vana vawu matu ma mutu beni mazibuka; ludimi luandilunianguka ayi wutona tuba bumboti.
36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
Yesu wuba kandika babika kamba nsamu beni kadi kuidi mutu wumosi. Bu kaluta kuba kandika buna baluta tembikisa wawu.
37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Nkangu wu batu basimina ngolo ayi batuba: —Mambu moso keti vanga madi mamboti; weti zibula matu ma batu bafua matuayi weti yolukisa mababa!
