Марко 7
1 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
Фарисеий ши кыцьва кэртурарь, вениць дин Иерусалим, с-ау адунат ла Исус.
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
Ей ау вэзут пе уний дин ученичий Луй прынзинд ку мыниле некурате, адикэ неспэлате.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си омият ръцете до лактите;
Фарисеий ынсэ ши тоць иудеий ну мэнынкэ фэрэ сэ-шь спеле ку маре бэгаре де сямэ мыниле, дупэ датина бэтрынилор.
4 и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не омият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
Ши, кынд се ынторк дин пяцэ, ну мэнынкэ декыт дупэ че с-ау скэлдат. Сунт мулте алте обичеюрь пе каре ау апукат ей сэ ле цинэ, прекум спэларя пахарелор, а улчоарелор, а кэлдэрилор ши а патурилор.
5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
Ши фарисеий, ши кэртурарий Л-ау ынтребат: „Пентру че ну се цин ученичий Тэй де датина бэтрынилор, чи прынзеск ку мыниле неспэлате?”
6 А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
Исус ле-а рэспунс: „Фэцарничилор, бине а пророчит Исая деспре вой, дупэ кум есте скрис: ‘Нородулачеста Мэ чинстеште ку бузеле, дар инима луй есте департе де Мине.
7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди".
Деӂяба Мэ чинстеск ей, дынд ынвэцэтурь каре ну сунт декыт ниште порунчь оменешть.’
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
Вой лэсаць порунка луй Думнезеу ши цинець датина ашезатэ де оамень, прекум спэларя улчоарелор ши а пахарелор, ши фачець мулте алте лукрурь де ачестя.”
9 И каза им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
Ел ле-а май зис: „Аць десфиинцат фрумос порунка луй Думнезеу ка сэ цинець датина воастрэ.
10 Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
Кэч Мойсе а зис: ‘Сэ чинстештьпе татэл тэу ши пе мама та’ ши: ‘Чинева грэи де рэу пе татэл сэу сау пе мама са сэ фие педепсит ку моартя.’
11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика;
Вой, димпотривэ, зичець: ‘Дакэ ун ом ва спуне татэлуй сэу сау мамей сале: «Орь ку че те-аш путя ажута есте Корбан», адикэ дат луй Думнезеу, фаче бине’;
12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
ши ну-л май лэсаць сэ факэ нимик пентру татэл сау пентру мама са.
13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща подобни на това.
Ши аша, аць десфиинцат Кувынтул луй Думнезеу прин датина воастрэ. Ши фачець мулте алте лукрурь де фелул ачеста!”
14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
Ын урмэ, а кемат дин ноу нороаделе ла Сине ши ле-а зис: „Аскултаци-Мэ тоць ши ынцелеӂець.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
Афарэ дин ом ну есте нимик каре, интрынд ын ел, сэ-л поатэ спурка, дар че есе дин ом, ачея-л спуркэ.
16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
Дакэаре чинева урекь де аузит, сэ аудэ.”
17 И като остави народа и влезе вкъщи учениците Му Го попитаха за притчата.
Дупэ че а интрат ын касэ, пе кынд ера департе де нород, ученичий Луй Л-ау ынтребат деспре пилда ачаста.
18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
Ел ле-а зис: „Ши вой сунтець аша де непричепуць? Ну ынцелеӂець кэ нимик дин че интрэ ын ом де афарэ ну-л поате спурка?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти).
Фииндкэ ну интрэ ын инима луй, чи ын пынтече, ши апой есте дат афарэ, ын хазна?” А зис астфел, фэкынд тоате букателе курате.
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
Ел ле-а май зис: „Че есе дин ом, ачея спуркэ пе ом.
21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
Кэчдинэунтру, дин инима оаменилор, ес гындуриле реле, прякурвииле, курвииле, учидериле,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
фуртишагуриле, лэкомииле, виклешугуриле, ыншелэчуниле, фаптеле де рушине, окюл рэу, хула, труфия, небуния.
23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Тоате ачесте лукрурь реле ес динэунтру ши спуркэ пе ом.”
24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
Исус а плекат де аколо ши С-а дус ын цинутул Тирулуй ши ал Сидонулуй. А интрат ынтр-о касэ, доринд сэ ну штие нимень кэ есте аколо, дар н-а путут сэ рэмынэ аскунс.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде та падна пред нозете Му.
Кэч, ындатэ, о фемее а кэрей фетицэ ера стэпынитэ де ун дух некурат а аузит ворбинду-се деспре Ел ши а венит де с-а арункат ла пичоареле Луй.
26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
Фемея ачаста ера о грекоайкэ, де обыршие сиро-феничианэ. Еа Ыл руга сэ скоатэ пе дракул дин фийка ей.
27 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
Исус й-а зис: „Ласэ сэ се сатуре май ынтый копиий, кэч ну есте бине сэ ей пыня копиилор ши с-о арунчь ла кэцей.”
28 А тя в отговор Му каза: Така Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.
„Да, Доамне”, Й-а рэспунс еа, „дар ши кэцеий де суб масэ мэнынкэ дин фиримитуриле копиилор.”
29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
Атунч, Исус й-а зис: „Пентру ворба ачаста, ду-те; а ешит дракул дин фийкэ-та.”
30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
Ши кынд а интрат фемея ын каса ей, а гэсит пе копилэ кулкатэ ын пат ши ешисе дракул дин еа.
31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
Исус а пэрэсит цинутул Тирулуй ши а венит ярэшь, прин Сидон, ла Маря Галилеий, трекынд прин цинутул Декаполе.
32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.
Й-ау адус ун сурд каре ворбя ку аневое ши Л-ау ругат сэ-Шь пунэ мыниле песте ел.
33 Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
Ел л-а луат ла о парте дин нород, й-а пус деӂетеле ын урекь ши й-а атинс лимба ку скуйпатул Луй.
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
Апой Шь-а ридикат окий спре чер, а суспинат ши а зис: „Ефата”, адикэ „Дескиде-те!”
35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
Ындатэ и с-ау дескис урекиле, и с-а дезлегат лимба ши а ворбит фоарте деслушит.
36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
Исус ле-а порунчит сэ ну спунэ нимэнуй, дар, ку кыт ле порунчя май мулт, ку атыт Ыл вестяу май мулт.
37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Ей ерау уймиць песте мэсурэ де мулт ши зичяу: „Тоате ле фаче де минуне; кяр ши пе сурзь ый фаче сэ аудэ, ши пе муць сэ ворбяскэ.”
