Марко 6
1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
Buna Yesu wubotuka kuna; wuvutuka ku tsi andi yika butukila ayi minlonguki miandi minlandakana.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
Mu lumbu ki saba, Yesu wutona longa mu nzo lukutukunu. Buna bawombomu batu bobo banwa basimina ayi batuba: —A kuevi kabakidi mambu momo e? A phila nduenga mbi yoyibamveni e? A buevi kalembo vangila bikumu biobi e?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
Niandi ko salaphati; muana Maliya; khomba yi Zaki, Yose, Yuda ayi Simoni e? Bakhomba bandi zi baketo keti zikala yeto vava? Niandi wuba nkaku kuidi bawu muingi babika wilukila.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
Buna Yesu wuba kamba: —Mbikudi kantambulanga minzitusu ko mu tsi andi, kuidi bibutu biandi koayi mu dikanda diandi ko.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
Diawu kadi kumu kasia vanga kuna ko. Vayi botuka kaka ndambu bambevokatetika mioko ayi kabelusa.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
Wusimina buwombo mu kambu kuawu ku minu. Yesu wudiengila mu mala ma zunga kina mu diambu di longa.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
Wutumisa kumi mimvuala miandi miodi ayi wuba fidisa buadi-buadi. Wuba vana lulendo lu yadila ziphevi zimbimbi.
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
Wuba kamba babika nata kadi kima kimosi mu nzila botula kaka nti wutula va koko. Buna wuba kamba: —Bu lunkuenda, lubika nata kadi khuta; kadi nata khutu; kadi nata zimbongo mu photimoni.
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
Luvuata zisapatu mu malu vayi kadi nata kikhutu ki viakisa.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
Yoso nzo bela ku luyakula, buna lukala muna nate luela kuenda.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
Kioso buangu bela manga ku luyakula voti kuluwa; buna muthangu luela botuka vana luba kukumuna mbungi-mbungi yi malu meno. Diodi diela ba kimbangi kuidi bawu.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
Buna bayenda ayi balonga batu ti babalula mavanga.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
Bakuka ziphevi ziwombo zimbimbi ayi badukudila bambevo ziwombomafuta ayi baba belusa.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
Ntinu Elode wuwa zitsangu zi Yesu, bila dizina diandi ditembakanamu zindambu zioso. Baba tubanga: —Yowani Mbotiki niandi wufulukidi mu bafua! Diawu kadidi lulendo luvangilabikumu.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
Vayi bankaka baba tubanga: —Niandi Eli. Bankaka diaka ti: —Widi mbikudi banga wumosi mu mimbikudi.
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
Vayi Elode bu kawa mambu momo, buna wutuba: —Yowani mutu ndizengisa ntu, niandi wufulukidi!
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
Muaki niandi veka Elode wuvana lutumunu mu buila yowani ayi wunkangisa mu zisieni mu nloko mu diambu Elode kakuela Elodiasi nketo nkhombꞌandi Filipi.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
Bila Yowani wuba kambanga ntinu Elode: —Wusi ko minsua mu kuela nketo khombꞌaku!
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
Elodiasi wumfuemina ayi wuntombila diluaku di kumvondila. Vayi kasia nunga ko.
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
Bila Elode tsisi kaba monanga Yowani bila wuzaba ti Yowani wuba mutu wusonga ayi wunlongo. Diawu kaba ku nkebilanga bumbote. Bu kaba kunwanga buna wuba yindulanga buwombo ayi khini kaba monanga mu kunwa.
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
Vayi lumbu kimosi diluaku dimonika mu thangu Elode, mu lumbu ki nyengo wu mbutukulu andi; kakubika nyengo wunneni wu ndiwulu, wutumisa bapfumu zioso zi leta, bapfumu zioso zi masodi ayi bapfumu zioso zi malamu zunga ki Ngalili muingi biza dia ku nzoꞌandi.
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
Mu thangu yi nyengo, muana ndumba wu Elodiasi wukota muna nzo, wukina. Wumonisa Elode khini va kimosi ayi batu boso Elode katumisa ku nyengo. Diawu ntinu kakambila muana ndumba beni: —Wundomba kioso tidi, ndieka kuvana kiawu.
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
Wumvana tsila bu kaleva ndefi ti kioso kuandi wunlomba, yiba kuandi ti ndambu yi kipfumu kiama, ndieka kuvana kiawu!
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
Muana ndumba beni wuyenda yuvula ngudi andi: —A mbi ndomba e? Ngudi andi wunkamba: —Ntu wu Yowani Mbotiki!
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
Buna muana ndumba wuvika vutuka nsualu kuidi ntinu ayi wunkamba: —Thidi mu nsualu wuphana buabu ntu wu Yowani Mbotiki mu dilonga.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
Ntinu wumona kiadi, vayi mu diambu di zindefi zi kaleva ayi batu bobo batumusu; buna kasia zola kunyimina wawu ko.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
Buna ntinu wufidisa disodi dimosi mu masadi momo maba kunsungangaayi wuntuma kanata ntu wu Yowani. Disodi beni diyenda kuna nloko ayi dizenga ntu wu Yowani.
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
Dinata ntu beni mu dilonga; divana wawu kuidi muana ndumba bosimuana wuyenda wuvana kuidi ngudi andi.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
Minlonguki mi Yowani bu miwa nsamu, miyiza bonga nitu andi, mizika yawu.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
Mimvuala mikutakana vaba Yesu ayi mimvumbudila kipholo kimamo bavanga ayi balonga.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
Buna wuba kamba: —Yizanu va lutengo, va buangu kikambulu batu ayi luvunda fioti. Muaki batu bawombo baba kuendanga ayi kuizanga. Diawu basia bakila ko thangu yi dila bidia.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
Diawu bakumina mu nlungu mu kuenda ku lutengo; va buangu kikambulu batu.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
Batu bawombo baba mona bu bayenda ayi baba bakula. Diawu batu bawombo baba mu mavula bazawula kuna ayi baba tuamina va buangu kioki baba kuenda.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
Yesu bu kakuluka mu nlungu; wumona nkangu wu batu; wuba mona kiadi bila baba banga mameme makambulu nsungi. Wutona kuba longa mambu mawombo.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
Buisi buna bueka nduka yila, minlonguki miyiza kunkamba: —Va buangu kikambulu batu tuidi bosi buisi bueka yila.
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
Diawu vutula batu baba muingi benda mu ziphagu zi bibulu zitsola ayi mu mala mafikimini mu diambu benda sumbi bidia.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
Vayi Yesu wuba vutudila: —Luba vananu beno veka bidia! Vayi bawu banyuvula: —Tidi tuenda sumbi mapha ma zikhama zizole zi denali muingi tuba vana badia.
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
Yesu wuba yuvula: —Mapha ma kua madi yeno e? Yendanu lutala. Bu bazaba, buna bankamba: Mapha matanu ayi zimbizi zizole.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
Buna wuvana lutumunu mu vuandisa nkangu wu batu mu makabu, va biti binlangu.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
Batu bavuanda mu makabu; mankaka khama yi batu, mankaka makumatanu ma batu.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
Bosi wubonga mapha beni matanu ayi zimbizi beni zizole, wuvumbulameso ku Yilu, wuvutula matondo; wubukuna mapha, wuvana minlonguki muingimikabudila nkangu wu batu. Wubuela kabudila zimbizi zizole beni kuidi batu boso.
42 И всички ядоха и се наситиха.
Batu boso badia ayi bayukuta.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
Batota kumi bipani biodi biwala mu bitini bi mapha ayi mu zimbizi ziozi zisiadidila.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
Thalu yoso yi batu badia mapha yiba mili tanu yi babakala.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
Ku nzimunina Yesu wutuma minlonguki miandi mikuma mu nlungu muingi mintuaminina ku disimu dinkaka di mbu ku ndambu Betisayida; niandi veka bu kaba vutula nkangu wu batu.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
Buna kamana vutula nkangu buna wuyenda ku mongo mu kuenda sambila.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
Buisi buna bueka yila, nlungu weka va ngingi mbu; Vayi buna Yesu wukidi niandi veka ku disimu.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
Wumona ti minlonguki miandi milembo moni ziphasi ziwombo mu vuila mu diambu di phemo yiba kuba vutula ku manima. Yiba nduka-ndukathangu yinya yi builu. Yesu wuyenda ku baba vayi va mbata mbukaba diatila. Ayi wuzola kuba viokakana.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
Vayi bu bammona wundiatila va mbata mbu, babanzila ti nkuyuayi diawu bayamikinina.
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
Bila baboso bammona ayi bamona boma. Vayi vana vawu wuba kamba: —Bika luba bukhafi bila minu kuandi; lubika mona boma.
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
Bosi wukuma mu nlungu mu baba ayi phemo yilembama. Minlonguki misimina ngolo,
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
bila misia sudika ko tsundu yi kumu ki mapha mu diambu di mintimamiawu miba mi matadi.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
Buna bamana sabuka mbu, batula ku zunga ki Ngenezaleti; bakanga nlungu va dibongo.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
Bu batumbu kuluka mu nlungu, batu babakula Yesu.
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
Buna batu beni bayenda nsualu mu zunga kioso. Bannatina bambevo mu biphoyi koso buangu bawa ti kuna kadi.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Mu bibuangu bioso kaviokila yiba mu mala, mu mavula voti mu zitsola batu batula bambevo mu mazandu, ayi, baba nlebanga Yesu muingi kaba vana kaka minsua mu simba kaka tsongi yi nledi andi. Babo bobo basimba wawu babeluka.
