Holy Bible Aionian Edition® ~ Bulgarian---Bulgarian-Bible ~ Mark Chapter 6

< Марко 6 >

1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

Jisua'n ha mun hah a mâka, a omna ngâi khopui tieng a se nôka, a ruoisingei khomin an jûi tita.

2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.

Sabbathnin chu Synagog taka mi a minchua. Mahan mi tamtak an oma; male a chongril hah an riet lehan anrêngin kamâm aom tatak an tia, “Hi mi hin hi ngei nâm hih kho renga mo a man hi?” an tia. “A kôm, khoi vârna mo pêkin aom hih? Kho angin mo sininkhêlngei a sin thei hi?

3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

Mary nâipasal, mistri sin ngâi, a lâibungngei khom Jacob, Joseph, Juda le Simon ngei nimak mo? A sarnungei khom ei kôma an om ngâi nimak ngei mo?” an tia. Male chu ama hah an hengpai zoia.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

Jisua'n an kôm, “Dêipungei chu an omna ngâi khopui le a sûngsuokngei le a insûngmingei lâia tiloiin chu muntina an jâ ngei ngâi a tia.”

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

Ha muna han chu mi damloi ngei tômte chunga a kutngei minngamin a mindam tiloiin chu ite sininkhêlngei sin thei khâi mak.

6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Mingei han taksônna an dôn loi sikin a jâmminzal sabaka. Hanchu Jisua'n ha revêla khuongei han a chai titira, mingei ha a minchu tira.

7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

Ruoisi sômleinik ngei hah a koi mintûp ngeia inik, inikin a tîrsuoka. Ratha saloingei chunga rachamneina a pêk ngeia,

8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

male an kôm, “Nin khuolchaina khiengrol tiloiin chu ite vâipôl khom, kutdo choli khom, nin pepngeia sum khom chôi no roi.

9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.

Kebunngei chu bun ungla, hannirese, kâncholi inshak chu chôi no roi” tiin chong a pêk ngeia.

10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

Amananâkin an kôm, “Nangni an lei modômna ina han om ungla ma mun hah nin mâk, mâka chu madên han om tit roi.

11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

Hanchu tu khopui khom mingeiin nangni an modôm noa, nin chong an rangâi nônchu mâkrak ungla, nin ke rabab akop ngei hah không liei roi. Maha anni rangin inning roi tina nîng atih.”

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

Masikin an sea, male mingeiin an sietnangei renga an insîr theina rangin thurchi an misîra.

13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

Ramkhoringei tamtak an rujûl pâia, male damloi tamtak ngei olive sariek an pola an mindam ngei zoi.

14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.

Hanchu Jisua riming muntina ânthang zit zoi sikin Rêng Herod'n a lei rieta. Mingei senkhatin chu, “Baptispu John hah a hong ring nôk zoi! Masika han hi sininkhêlngei sin theina ranak hi a dôn ani,” an tia.

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

Nikhomrese, adangngeiin chu, “Ama hih Elijah ani” an tia. Midangngei an ti nôk chu “Tiena dêipungei angin, ama hih dêipu inkhat ani” an tia.

16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

Mahah a lei rieta, Herod'n chu, Baptispu John ani! “A lu ka tana nikhomrese, a hong ring nôk ani!” a tia.

17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

Herod lelên John hah a minsûra, khitbelin jêl ina a lei khum ani. Herod'n ma anga a thona chu, Herodias hi a nâipa Philip lômnu nikhomsenla a lômnu a minchang sika ani.

18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

John'n Herod kôm, “Na nâipa lômnu in ne neipui nôk hih Balam nimak!” tiin a lei ril tit ngâia.

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Masikin Herodias han John a mumâka that ngêt rang a bôka hannirese, Herod sikin that thei maka.

20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

Herod'n John hah mi sa le mi inthieng ani ti a riet sikin a chia, masikin a mojôk ngâi ani. John chongril a riet racham asân injêlpui ngâi khomsenla, a chongril rangâi rang a nuom ngâi ani.

21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

Azoinataka chu Herod suokni ahong tungin chu, sorkar ulienngei, râlmi ulienngei le Galilee rama mi lienngei rangin bukhalâi otna a minsûka, ha ni han chu Herodias'n chuminrên a mana.

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

Herodias nâinupang a hong lûta, a lâma, Herod le a khuolmingei râiaminsân pe ngei oka. Masikin rêngpa han nupangte kôm han, “Imo dôn rang nu nuom? Nu nuom tak nang pêk ki tih” a tia.

23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

Chonginkhâm tamtak dônin a kôm, “Kho khoi khom mi ni zong kai chu ke rêngram phalkhat tena khom nang pêk rangin chong kên khâm!” a tia.

24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.

Masikin nupangte hah a jôka, a nû kôm, “Imo mo ko zong rang?” tiin a va rekela. A nu'n, “Baptispu John lu” tiin a thuona.

25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.

Nupangte hah innottakin a kîra, rêngpa kôm han, “Atûn Baptispu John a lu mâirânga mi ni pêk rangin ku nuom” tiin a zonga.

26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

Masikin rêngpa hah ân ngûikhak zoia, aniatachu a khuolmingei makunga inkhâmnangei a lei tho sika han mângti thei khâi maka.

27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

Masikin rêngpa han a rungpu inkhat a tîr kelena, John lu hong lâk rangin chong a pêka. Rungpu han ânphêt kelena, male jêl ina a sea. John lu ava tana;

28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

hanchu mâirânga a hong chôia, nupangte kôm a pêka, nupangte han a nû kôm ava pêk zoia.

29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Ma roi hah a ruoisingeiin an riet lehan an honga, John ruok hah an chôia, male an phûm zoi.

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

Tîrtonngei hah an kîr nôka male Jisua an intongpuia, male an sintho murdi le an minchu sai murdi Jisua kôm an rila.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

Mingei ha ase le ahong an tam rai sikin Jisua le a ruoisingei chu bunêk zora luo man mak ngeia. Masikin an kôm, “Tho ei theivaia ei om theina rangin mun senkhata chomola nin inngam theina rang muna se rei u” a tia.

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

Masikin mun inthimngangna panin an theiviekin rukuonga an se zoia.

33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

Nikhomrese, mingei tamtakin an selâi an mua, anni ngei ti an riet kelena; masikin khopuingei murdi renga mingei hah tâng tieng renga an tânna, Jisua le a ruoisingei hah an lei chomtan ngeia.

34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

Jisua hah rukuong renga a juong chum lehan, loko tamtak a mu ngeia, male belri a hôlpu boi angin an ni sikin, anni ngei rangin a mulungrîla inriengmuna leh asipa. Masikin neinun tamtak ngei a minchu ngei phut zoi.

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

Kholoi ahongni lehan, a ruoisingei hah Jisua kôm an honga, male a kôm, “Mahi mun inthimngang ke ania, nisa khom ase ok zoia.

36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

Mingei hih tîr pai ngei inla, male akôl kienga loingeia mo, khuongeia mo, anninanâkin an sâkruo imakhat an rochôk theina rangin” an tia.

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

Jisua'n an kôm, “Nangnin sâkruo imakhat pêk ngei roi,” tiin a thuon ngeia. Annin a kôm, “Anni ngei vâi theina rangin vâipôl chunga duli razannik kin va thâm rangin nu nuom mo?” tiin an rekela.

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

Masikin Jisua'n an kôm, “Vâipôl kho dôr mo nin dôn? Se ungla, va en roi” tiin a rekel ngeia. An dôn dôr hah an riet lehan, “Vâipôl rangnga le nga inik” tiin an rila.

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

Hanchu Jisua'n mingei nâm hah apâl apâlin sensâi ungla, durba chunga min sung ngei rangin ruoisingei a ril ngeia.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

Masikin mingei hah apâl apâlin, raza khat pâlin le sômrangnga pâlin an min sung ngeia.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

Hanchu Jisua'n vâipôl rangnga ngei le nga inik hah a lâka, invân tieng tangin Pathien kôm râisânchong a rila. Vâipôl hah a khoia, mingei hah sem pe ngei rangin a ruoisingei kuta a pêk ngeia. Nga khom hah anrêngin sem ngei rangin a pêk ngei sa zoi.

42 И всички ядоха и се наситиха.

Mitinin an sâka male an khop chita.

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

Hanchu an sâk minieng vâipôl hâr le nga ronôi hah tabong sômleinik ruoisingeiin an rût min sipa.

44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

A vâi ngei mijôn hah mi ulien kai isâng rangnga an ni.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Lokongei a minchîn suole harenghan varâl tienga Bethsaida khuoa, a motona lei se rangin a ruoisingei rukuonga a min chuong ngeia.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

Mingei hah chonghoiin a mathân suole chu chubaitho rangin muol chunga a se zoia.

47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

Kholoi ahongni lehan, rukuong hah dîl ânlâina taka aoma, Jisua chu atheivaiin tânga han aoma.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Phâivuo hah anôk tieng asêm sikin, a ruoisingeiin an rukuong jâp hah an mulungjîng okin a mua; masikin jîng kôlinsaluom rangtôn dîl chunga lônin an tieng a hong pana, anni ngei khêlpai rang angin aoma,

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

hannirese anni han tui chunga a lôn an mua. “Mirluoi kêng ani!” tiin an mindonna, male an iniek raka.

50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

Ama an mu lehan an rêngin an rathatâka. Harenghan Jisua'n an kôm, “Hâitakin om roi!” ama'n, “Keima ke ki ni, chi no roi!” a tipe ngeia.

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

Hanchu an kôm rukuonga han a chuong sa zoia, male phâivuo hah amonga. Ruoisingei chu an kamâm sabaka,

52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

mi isâng rangnga a vâina roi aomtie diktak hah an rietthei loi sikin; an mulungbôkngei han amanphâk loi ani.

53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

Dîl râl an inkânna, Genesaret rama an tunga, mahan an rukuong an thunga.

54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

Rukuong renga an chuma, mingeiin harenghan Jisua ani ti an riet kelena.

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

Ha ram pumpuia mingei hah an hong tân leta; a omna an rietna tena a kôm damloingei an jâmphera jâl pumin an hong rojôna.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Male Jisua a sena muntina, khuongeia mo, khopuingeia mo, loingeia mo, bazar munngeia khom damloingei an hong tuonga, a puonmor luo tôn thei rangin phalna an ngênna. Male a tôn ngei murdi chu an dam pak ani.

Go to > Bookmark / Concordance / Maps / Report Issue

Jesus Feeds the Multitudes

The world's first Holy Bible un-translation!