Марко 6
1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
Imi nayenda kuzwa mwateni ni kwiza mwitoropo mumuzi wakwe, ni varutwana vakwe vavamwichilili.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
Imi Mukivero hausika, avaruti mu maSinagoge. Vuungi vwa vaantu vuva muzuwi nivaziyeleha. Nivati, “Aba wani kuhi izi intuto?” “Maanonzi aa avahewa kwali?” “Imakazonzi izi zatenda chamayanza akwe”?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
“Kanji muvezi, mwana Maria ni mukulwe wa Jakovo ni Jose ni Juda ni Simoni? Vanchizye kavahena hanu naswe”? Mi vavaziyezwe chaJesu.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
Mi Jesu chati kuvali, “Muporofita kayelele kuvuzwa ikute, mbwiteli mwitoropo mwazwa ni muvakwakwe, ni vamunzubo yakwe.”
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
Ava kangwa kutenda mutendo ikolete, mbwiteli kuvika mayanza akwe havantu vache valwele ni kuvahoza.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
Kusazumina kwavo kuva mukomokisi. Nicha yenda vuzimbuluka muminzi nakavuruta.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
Ni chasumpa vena ikumi limwiina nivovere ni kutanga kuvatuma kunze, vovere cha vovere, nikuvaha ziho he inhuho zisaJololi,
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
Ni kuba laera kuti kakwina chiva hinda mulwendo lwavo, mbwiteri inkoli vulyo: kakwina inkoko, kakwina mukotana, imi kakwina mali mulutunga lwavo,
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
kono kuzwata insangu, nikusa livwika inguvo zovere.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
Ni chati kuvali, “Monse mumwinjirira mwinzuvo, mwikale mo mbwita hete nimusiire icho chivaka.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
Imi itoropo isete imitambule kamba kusamiteeka, hamusiya icho chivaka, muzukutule isuko kumatende enu ivevupaki kuvali.”
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
Vavayendi ni vaya vuruta kuti vaantu vafutatile zivi zavo.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
Niva zwisa madimona maangi, ni kusinga vantu vangi valwala ioli ni kuvahoza.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
Heroda hazuwa izi, kakuti izina lya Jesu livavuvaani. Vamwi vavali kucho, “Johani Mukolovezi ava kavuswa kuvafwile imi chovuti, izi ziho zina imakazo zitendete mwali.”
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
Vamwi ni vaati, “Nji Eliya”. Kono vamwi nivati, “Muporofita, uvu nji vumwi wavaporofita vamwi nako zentanzi.”
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
Kono linu Heroda hazuwa ichi nacho, “Johani, uni vakosoli mutwi avavuuswa.”
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
Mukuti Heroda avatumini kusuminwa kwa Johani niku muhakila muntolongo kaha mulandu wa Herodiasi (mwi hyabwe wa mwanchakwe Filipi), kakuti chava musesete.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
Mukuti Johani avawambiri Heroda, “Kakuyelele kwako kuva ni mwihyabwe wa mwancako.”
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
“Kono Herodiyasi nakwatilila havuvengi kumulwisanisa, ni kusaka kumwihaya, kono kana avawoli,
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
Mukuti Heroda avatite Johani; avezi kuti ushiyeme imi mukwame yojolola, na muvika neenza. Muku tekeleza kwali nikwamuha kunyelwa kukando, imi namuzuwisisa chakusanga.
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
Linu nikwasika mukwa Heroda hava ni luzuva lwakuzalwa kakwe ni chatenda mulalilo ni manduna vakwe, ni vayendisi venkondo, nivakulwana vamwa Galileya.
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
Mwana a Herodiasi wa mukazana iyemwine neza ni kuvazanina, nicha sangisa Heroda niva vayenzi vakwe vavasumpwa. Simwine naati kumukazana, “Nikumbiire chimwi nichimwi chosaka imi municikuhe.”
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
Chakoonka kwali naati, “Chonse chete ukumbire kwangu, munichi kuhe, ku sika hakati kepuso yangu.”
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
Naya hanze nichakati kuvanyina, “Chinzi chete nimukumbiire?” Nacho, “Mutwi wa Johani Mukolovezi,”
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
Hohwaho nenjila chokuhwela kwa simwine ni kukumbiira, naati, “Nisaka kuti unihe hahanu, hakagwetere, mutwi wa Johani Mukolovezi”.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
Nihakuva kuti ichi chiva sasamisi simwine, kana avali kuwola kumukanina chava kumbiiri kevaka lya kulikonka kwava tendi nicha veene vakwe.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
Imi simwine cha tuma isole yozwa kuvaganteri ni kumulaera kumuletela mutwi wa Johani. Muganteri nayenda kuka mu kosola mutwi muntolongo.
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
Naaleta mutwi wakwe hakagwetere niku uha mukazana, mi mukazana chauha vanyina.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
Mi varutwana vakwe, chokuzuwa ichi, chivakeza nikuhinda muviri ni kuka u uunga mwikuumbu.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
Mi vapositola, chivakungana kuzimbuluka Jesu, ku muwambira zonse zivava kapangi ni kuruta.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
Ni chata kuvali, “Mwize muzwe muvene muye muchivaka chisena vaantu ni kukapumula inakozana.” Mukuti vuungi vuvakwiza ni kuyenda, imi kena vavawani nanga inako yokulya.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
Imi nivayenda muchikepe muchivaka chisena vaantu avoveene.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
Kono vava vavoni havakatuka mi vuungi ni bwaveziva, nivatilila kwateni hamwiina chamatende kuzwa mwitoropo yonse, ni kukasika lwentanzi kwavo.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
Havasika herizo, chavona chinavuungi imi chava niinse havali kakuti vavali kukola sina imberere zisena mulisi. Nichatanga kuvaruta zintu zingi.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
Chitengwaana, varutwana vakwe niveza kwali nikucho, “Ichi chivaka kachina vaantu nikuti cheli chitengu.
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
Uvatumine valiyendeze munkanda zina havubbali ni muminzi kuka liulila zakulya avoveene.”
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
Kono netava ni kucho kuvali, “Inwe muvahe zakulya.” Chiva cho kwali, “Tuwola kukawula inkoko ya mali a mianda yovere nikwiza kuvaha valye?”
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
Nacho kuvali, “Zongai ziinkwa zimukwete? Muyende mukavone.” Hava sakisisa, nivaati, “Ziinkwa zimana iyanza ninswi zovere.”
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
Chalaera vaantu vonse kwikala hansi halyani iteke.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
Niveekala muzikwata; zikwata za myandanda ni makumi ahinda iyanza.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
Chahinda ziikwa zimana iyanza ni nswi zovere, nalolele kwiwulu nafuyola niku gamoona ziinkwa nikuziha ku varutwana kuka zininzika havusu vwavaantu. Nicha yavelela inswi zovere mukati kavo voonse.
42 И всички ядоха и се наситиха.
Voonse vavaali mbwita havekuta.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
Chivahinda vufwafwaali bwa ziinkwa, nikwizuza ziseye zikwana ikumi nizovere, ni vufwafwali bwenswi.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
Mi vavali vaantu vatenda lule luhinde yanza vavaali ziinkwa.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
Hohwaho nachita kuti varutwana vakwe vechile muchikepe vahitile havusu vwake kuya kuimwi imbali, kwa Bethesaida, naatumina chinavuungi kuyenda.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
Chinga vayenda, nayenda herundu kuku lapera.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
Masiku nieza, imi chikepe chichivena hakati kewate, imi aveena yenke hamutunda.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
Imi navona kuti vavakwina muvukukutu vukando havati chivaka zuhila kwina luhuho luva kuvalwisa. Munako ya vuune yakuiza neza kuvali, nakavuyenda hewate, imi asake nava hite silubbali.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
Kono haba muvona ukavuyenda hewulu lyewate, niva zeza kuti isaku niva huwa, mane chiva tanga ku huwa,
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
kakuti vavamuboni mi vavasuhite. Imi hohyaho chawamba kuvali nikuvata kuti, “Mulikoze! Jeme! Kanji mutiyi!”
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
Nenjila muchikepe navo, imi luhuho chilwa siya kuhunga. Imi nivakomokwa.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
Mukuti kena vavazuwisisi kuti chiinkwa chitalusa nzi. Imi, inkulo zavo nizakukutuhazwa.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
Hachiva luutila mwishilya, chiva sika muchivaka Genesereti ni vasiika chikepe.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
Hava zuvuka muchikepe, hahobulyo niva mulemuha.
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
Nichiva tirira muchikiliti chonse nikutanga kukaleta valwele kwali hamasasa, konse kuvava kuzuwa kuti kwakezite.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Konse mwavali kwinjira muminzi, kamba mileneñi, kamba munkanda, vava kuvikanga valwele muzibaka zamauzikizo, imi vavali kumu kumbira kuti avazuminine nanga kuwonda kumpera yachizwato chakwe. Imi vuungi vwavo vava kumu kwata vavahozwa.
