Марко 6
1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
He went out from there. He came into his own country, and his disciples followed him.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
When the Sabbath had come, he began to teach in the synagogue, and many hearing him were astonished, saying, “Where did this man get these things?” and, “What is the wisdom that is given to this man, that such mighty works come about by his hands?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
Isn’t this the carpenter, the son of Mary and brother of James, Joses, Judah, and Simon? Aren’t his sisters here with us?” So they were offended at him.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
Jesus said to them, “A prophet is not without honour, except in his own country, and amongst his own relatives, and in his own house.”
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
He could do no mighty work there, except that he laid his hands on a few sick people and healed them.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
He marvelled because of their unbelief. He went around the villages teaching.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
He called to himself the twelve, and began to send them out two by two; and he gave them authority over the unclean spirits.
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
He commanded them that they should take nothing for their journey, except a staff only: no bread, no wallet, no money in their purse,
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
but to wear sandals, and not put on two tunics.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
He said to them, “Wherever you enter into a house, stay there until you depart from there.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
Whoever will not receive you nor hear you, as you depart from there, shake off the dust that is under your feet for a testimony against them. Assuredly, I tell you, it will be more tolerable for Sodom and Gomorrah in the day of judgement than for that city!”
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
They went out and preached that people should repent.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
They cast out many demons, and anointed many with oil who were sick and healed them.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
King Herod heard this, for his name had become known, and he said, “John the Baptiser has risen from the dead, and therefore these powers are at work in him.”
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
But others said, “He is Elijah.” Others said, “He is a prophet, or like one of the prophets.”
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
But Herod, when he heard this, said, “This is John, whom I beheaded. He has risen from the dead.”
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
For Herod himself had sent out and arrested John and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife, for he had married her.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
For John had said to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.”
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
Herodias set herself against him and desired to kill him, but she couldn’t,
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
for Herod feared John, knowing that he was a righteous and holy man, and kept him safe. When he heard him, he did many things, and he heard him gladly.
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
Then a convenient day came when Herod on his birthday made a supper for his nobles, the high officers, and the chief men of Galilee.
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
When the daughter of Herodias herself came in and danced, she pleased Herod and those sitting with him. The king said to the young lady, “Ask me whatever you want, and I will give it to you.”
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
He swore to her, “Whatever you ask of me, I will give you, up to half of my kingdom.”
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
She went out and said to her mother, “What shall I ask?” She said, “The head of John the Baptiser.”
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
She came in immediately with haste to the king and requested, “I want you to give me right now the head of John the Baptiser on a platter.”
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
The king was exceedingly sorry, but for the sake of his oaths and of his dinner guests, he didn’t wish to refuse her.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
Immediately the king sent out a soldier of his guard and commanded to bring John’s head; and he went and beheaded him in the prison,
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
and brought his head on a platter, and gave it to the young lady; and the young lady gave it to her mother.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
When his disciples heard this, they came and took up his corpse and laid it in a tomb.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
The apostles gathered themselves together to Jesus, and they told him all things, whatever they had done, and whatever they had taught.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
He said to them, “Come away into a deserted place, and rest awhile.” For there were many coming and going, and they had no leisure so much as to eat.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
They went away in the boat to a deserted place by themselves.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
They saw them going, and many recognised him and ran there on foot from all the cities. They arrived before them and came together to him.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
Jesus came out, saw a great multitude, and he had compassion on them because they were like sheep without a shepherd; and he began to teach them many things.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
When it was late in the day, his disciples came to him and said, “This place is deserted, and it is late in the day.
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
Send them away, that they may go into the surrounding country and villages and buy themselves bread, for they have nothing to eat.”
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
But he answered them, “You give them something to eat.” They asked him, “Shall we go and buy two hundred denarii worth of bread and give them something to eat?”
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
He said to them, “How many loaves do you have? Go see.” When they knew, they said, “Five, and two fish.”
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
He commanded them that everyone should sit down in groups on the green grass.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
They sat down in ranks, by hundreds and by fifties.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
He took the five loaves and the two fish; and looking up to heaven, he blessed and broke the loaves, and he gave to his disciples to set before them, and he divided the two fish amongst them all.
42 И всички ядоха и се наситиха.
They all ate and were filled.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
They took up twelve baskets full of broken pieces and also of the fish.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
Those who ate the loaves were five thousand men.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
Immediately he made his disciples get into the boat and go ahead to the other side, to Bethsaida, while he himself sent the multitude away.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
After he had taken leave of them, he went up the mountain to pray.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
When evening had come, the boat was in the middle of the sea, and he was alone on the land.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
Seeing them distressed in rowing, for the wind was contrary to them, about the fourth watch of the night he came to them, walking on the sea; and he would have passed by them,
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
but they, when they saw him walking on the sea, supposed that it was a ghost, and cried out;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
for they all saw him and were troubled. But he immediately spoke with them and said to them, “Cheer up! It is I! Don’t be afraid.”
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
He got into the boat with them; and the wind ceased, and they were very amazed amongst themselves, and marvelled;
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
for they hadn’t understood about the loaves, but their hearts were hardened.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
When they had crossed over, they came to land at Gennesaret and moored to the shore.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
When they had come out of the boat, immediately the people recognised him,
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
and ran around that whole region, and began to bring those who were sick on their mats to where they heard he was.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Wherever he entered—into villages, or into cities, or into the country—they laid the sick in the marketplaces and begged him that they might just touch the fringe of his garment; and as many as touched him were made well.
