Марко 6
1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
Jesus left that place, and accompanied by his disciples, came into his own part of the country.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
When it came Sabbath he began to teach in the synagogue; many, as they listened, were deeply impressed. "Where did he get all this?" they asked; "What is the wisdom that is given to this man, and miracles such as these that happen at his hands?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
Is not this the carpenter, the son of Mary, and the brother of Jamesand Joses and Judas and Simon? And are not his sisters here with us?"
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
So they disapproved of him. Then Jesus said to them, "A prophet is not without honor except in his native land and among his relatives and in his home."
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
And he was unable to do any miracle there, except that he laid his hands on a few sick folk and healed them.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
And he wondered at their lack of faith. So he went among the neighboring villages, teaching.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
Then summoning the Twelve to him, he began to send them out two by two, giving them authority over unclean spirits.
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
He bade them take nothing but a staff for their journey; no bread, no wallet, no coins in their purse;
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
they were to wear sandals, but not to put on two tunics.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
"Wherever you enter a house," he told them, "remain there until you leave the place;
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
and if any place does not receive you, or listen to you, as you go out of it shake off the dust under your feet, as a warning to them."
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
So they fared forth and summoned men to repentance.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
They cast out many demons, and anointed many sick people with oil and cured them.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
King Herod heard it, for the name of Jesus had become well known, People were saying, "Johnthe Baptist is risen from the dead, and on that account these powers are working in him."
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
"He is Elijah," said others. And still others were saying, "He is a prophet, like one of the old prophets."
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
But when Herod heard, he said, "That Johnwhom I beheaded has come back to life."
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
Now this Herod had sent and arrested John, and bound him in prison, for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife, whom he had married.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
For Johnhad often told Herod, "It is not right for you to live with your brother’s wife."
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
So Herodias hated him, and wished to put him to death;
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
but she could not, for Herod was afraid of Johnbecause he knew that he was a just and holy man. So he kept him safe. When he listened to Johnhe was much exercised, yet he found pleasure in listening to him.
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
Then came a convenient day, when Herod on his birthday held a feast for his lords and generals and the leading men of Galilee,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
at which the daughter of Herodias herself came in and danced. She charmed Herod and his guests. "Ask me whatever you want," said the king to the young girl, "and I will give it to you."
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
He even swore to her that whatever she asked, he would give it to her, up to half his kingdom.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
So she came out and said to her mother, "What shall I ask for?" "The head of Johnthe Baptist," she replied.
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
So she at once hurried in to the king and made her request, "I want you," she said, "to give me, without delay, the head of Johnthe Baptist on a charger."
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
Then the king was exceedingly sorry; yet on account of his oaths and his guests he was unwilling to disappoint her.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
So he sent at once a soldier of the guard with orders to bring his head.
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
And he went and beheaded Johnin prison, brought his head on a platter, and gave it to the young girl, and she gave it to her mother.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
When John’s disciples heard of this, they came, and took his body, and laid it in a tomb.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
When the apostles had come back to Jesus, they told him all the things they had done, and all they had taught.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
Then he said to them, "Come apart, yourselves, to a quiet spot, and rest a while." For there were many coming and going, and they could not get time even to eat.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
So they sailed away privately to a solitary place.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
However, many saw them going, and recognized them, and ran together by land from all the neighboring towns, and arrived there first.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
So when Jesus landed he saw a vast multitude, and he was moved with compassion for them, because they were like sheep without a shepherd, and he began to teach them many things.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
Then when the day was now far spent, his disciples came to him and said. "This place is desert, and the day is now far spent.
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
Send the people away so that they may go to the farms and villages about here, and buy themselves something to eat."
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
In answer he said to them, "You yourselves are to give them food." "Are we to go and buy fifty dollars worth of bread," they said, "and give them food?"
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
"How many loaves have you?" he answered. "Go and see." When they had found out, they said, "Five, and two fishes."
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
Then he directed them to make all sit down by companies on the green grass.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
And they sat down like beds in a garden, by hundreds and by fifties.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
Then he took the five loaves and the two fishes, and looking up to heaven he blessed, broke the loaves in pieces, and kept giving to the disciples to distribute.
42 И всички ядоха и се наситиха.
The two fish also he divided to them all.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
All ate and had enough; and they carried away broken fragments of bread and of fish, enough to fill twelve baskets.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
Those who ate the bread were five thousand adult men.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
Then he at once compelled the disciples to embark in the boat and go before him to Bethsaida on the other side, while he sent the people away.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
After he had taken leave of them, he went away into the mountain to pray.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
And when evening came, the boat was half-way across the sea, while he was on shore alone;
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
but when he saw them distressed in rowing (for the wind was against them), about the fourth watch of the night he went to them, walking upon the sea,
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
they thought it was an apparition and shrieked aloud, for they all saw him and were terrified.
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
But he at once spoke with them, saying. "Courage! It is I. Do not be afraid!"
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
Then he got into the boat beside them, and the wind ceased, and they were utterly astounded,
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
for they had not understood about the loaves; on the contrary their heart was hardened.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
When they had crossed over they landed at Gennesaret and moored to the shore.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
As soon as they got out of the boat, the people at once recognized him,
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
and began running over that whole country, and carrying the sick about on their beds, wherever they heard he was.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
And whenever he entered into villages or cities or the fields they would lay the sick in the market-places and beseech him to let them touch even the tassel of his cloak, and all who touched him were made well.
