Марко 6
1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
Chuin chua kon chun Yeshua ache doh'in, achenna Nazareth lama aseijuite toh ache tan ahi.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
Cholngahni ahung hi phat in Judah ho kikhopna in'ah thu ahil pan in, chuin athu hil chu mi tamtah ajaho chun kidang asa uvin, “Hichepa hin hoiya kon'a chihna le thibol theina hi chengpi hi akilah ahitadem?” atiuvin ahi.
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
Chuin nuisat toh atho uvin, “Ama hi thingthem bol maimai, Mary chapa, chule James, Joseph (Joses), Juda le Simon sopipa ahibouve. Chule asopi numei ho jong ilah uva acheng uve,” atiuvin ahi. Amaho chu alung-u adong in ahivang in atahsan nom pouvin ahi.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
Chuin Yeshuan adonbut in ajah uva, “Themgao chu ama achenna gamsung le ainkote lah chule ama insung tailouvin mun dang jousea jabolna achang jin ahi,” ati.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
Chukoma miten atahsan lou jeh'un ana damlou phabep khat chunga, akhut angapma adamsah tailou chun thil kidang ima abol thei tapoi.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
Atahsan lou dan'u chu adatmo lheh jeng e. Chuin kho anai dunga achelen thu ahil-le tai.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
Chuin aseijui somleni ho chu akouvin, lhagaoboh chunga thaneina apen, chujouvin mi ni-nin asoldoh tai.
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
Chule ajin nauva tenggol tailou ima dang, changlhah jong, sakhao jong, dangka dip sunga sum them jong—aken louhel diuvin thu apei.
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
Kengchot vang akise uva, sangkhol thoni vang aki ahlou diuvin aseipeh in ahi.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
“Hoikom hijongle nachena chan uva, nalhun lhunnau in'a chun, khosung na potdoh kahse uvin umun.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
Ahinlah koi kho hileh nahin lhunsah lou uleh, nathu seiyu ngailou khomite nadalhah tenguleh, dalhah ahitauve ti ahettohsah nan nakeng phang uva agam leivui chu thinglha uvin,” tin thu apei.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
Chuti chun akipatdoh un, mihemten lunghei ding ahi ti chu ahil lhangle uvin,
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
Thilha tamtah jong anodoh'un, ana damlou tamtah jong thao anu uvin aboldam un ahi.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
Yeshua min gamtina akithan tah jeh chun, Leng Herod Antipas in hiti thu chu ajatan, mi phabep in, “Ama hi John Baptist athia kon'a thoudoh kit hinte. Hijeh'a chu thil kidang boltheina anei ahi,” tin aseiji uve.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
Loikhat in, “Themgao Elijah ahi,” atiuvin, loikhat kit chun, “Malai themgao minthang ho banga themgao khat ahi,” atiuve.
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
Herod'in Yeshua chung thu ajah phat in, “Alu katansa John chu athia kon'a hung thoukit hinante,” ati.
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
Ijeh-inem itileh Herod in anaopa Philip jinu Herodias chu aki chenpi ahin, amanu jal'a chu ama tah'in mi asola John chu amatsah a, akan'a songkula akhum ahi.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
John chun Herod jah a, “Nasopi ji jia naneiya naki chenpi hi dan ngai ahipoi,” anatin ahi.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
Hiche jeh'a chu Herodias chun ama chu hahot in ahot in, tha ding in atup in, ahivanginla Herod phalna louvin abol theipon ahi.
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
Ijeh-inem itileh Herod chun John chu michon phatah le mithengtah ahi ti chu ahet jeh'in ajabolin, chuleh avesuiyin ahi. Herod'in John ahoulimpi teng ahimo ji lheh in, ahijeng vang'in, athusei angainom kit jin ahi.
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
Hinlah Herodias in phat gomkom anga jing chu Herod pen nikho chun ahung lhung tai. Chuche nikhoa chun gamvaipo natong alen alal ho, galsat-thalchoi lamkai ho chule Galilee gam'a milun ho chengse vahnan golvah abolin ahi.
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
Hiachun achanu chu ahung lut in, alam in ahileh leng Herod le atou khompi chengse chu alung lhaisah sohtan, chuphat'in lengpan nungahnu jah achun, “Nagot chan thum'in, keiman peng kate,”
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
“Nathum chan chu kapeh ding ahi, ka lenggam akeh khat geiya jong kapeh thei nahi,” atitai.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
Chuin amanu apotdoh in, anu komah, “Ipi kathum ding ham?” tia agadoh leh, anun, “John Baptist luchang thum in,” ahin titai.
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
Chuphat'in amanu kintah'in lengpa hengah ahung loiyin, “John Baptist luchang tutah in konglheng khat'in neipe lechun kati penne,” tin athumtai.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
Chuin lengpa alunggim lheh jeng tan, ahivanginla mi masanga athutep le akihahselna chule a-ankong umpiho jal chun, amanu thil thum chu nahsahmon akoithei tapoi.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
Hijeh chun asolchah hemchoi ho khat chu John lu gala ding in asoltan, ama achen songkul sungah alu agatang dentai.
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
Chuin alu chu kong khat'in ahin domin nungahnu chu apen, aman anu aga petai.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
Chuin aseijuiten ajah phat'un ahung un along chu ahung lauvin lhan'ah avui tauve.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
Chuin solchah hochu anatoh nauva kon in Yeshua henga ahung kile uvin, akiman chah dan'u le athuhil danho uchu aseiyun ahi.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
Chuin Yeshuan ajah uva, “Hung un, munthip'ah chomkhat gakichol ute,” ati. Ijeh-inem itileh ahungle achele mi atam behseh jeng in, an jeng jong ne manlou ahi tauve.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
Hiti chun amaho munthip lam jonin kong in akitolphei tauvin ahi.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
Hinlah mi tamtah'in hitia akitoldoh uchu anamu uvin, hichun khopi mun chomchoma kon in mi tamtah chu twipang achun anache pheiyun, agal langa chun analhung masakit tauvin ahi.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
Kong sunga kon Yeshuan kal ahin sedoh leh hitia mi honpi anaum chu Yeshuan amun, achingbei kelngoi hontoh abah jeh uchun alung asen, hichun amaho chu thil tampi ahil in ahi.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
Nilhah lam'in aseijuite ahung un ahenga, “Hikom hi gamthip ahin, phat hila agei lheh tan,
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
mi honpi hi ikimvel uva loujao le khosung hoa acheuva neh ding imathem aga kichoh diuvin soldoh tan,” atiuvin ahi.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
Hichun Yeshuan adonbut in, “Nanghon aneh diu peuvin,” ati leh, “Ipi-em kapeh diu? Mi hijatpi vahna ding vang chu sum tampi kakilona diuvin lha tampi lut inte!” tin ahin donbut uve.
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
Chuin Yeshuan, “Changlhah pheng ijat naneiyum? Gave temun,” atin, hichun agave uvin, “Changlhah pheng nga toh ngani aum e,” atiuvin ahi.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
Chuin mi honpi chu aboncha uvin hamhing eng lah-a chu ahon hon'a atousah diuvin aseijuite athu hil tan.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
Chuin amaho agol golin—ja khat cheng, som nga cheng in atou tauvin ahi.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
Yeshuan changlhah pheng nga toh nga ni chu alan, vanlam aven, phatthei aboh-in changlhah chu ahehbal bal in, a anguvah luipeh ding in aseijuite apen, nga ni jong chu ahoppeh soh keiyin ahi.
42 И всички ядоха и се наситиха.
Hichu amahon aneuvin, abonun aneva sohkei tauve.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
Akivahva jouvun changlhah le nga aval chengse paipeh somleni aloh dimun ahi.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
Mi honpi kivahva chu numei le chapang ho sim louvin pasal cheh mi sang nga alhing in ahi.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
Chuin Yeshuan mi honpi chu alhadoh jinglai chun aseijuite chu, gal langkhat lama Bethsaida anagalkai masa ding in konga chun alutsah in asoltan ahi.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
Abonuva alhahdoh soh phat in, tao ding in mol chunga akal toutai.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
Jansot lamin aseijuite chu dil lailunga kong chunga aumun, Ama achangin tolgo chunga aum den e.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
Chuin amaho dil chunga konga akitol uva, hui le twi nong in anuh uva alungdon uchu amun, khovah ding kon lamin akeng in dil chunga lam ahinjot in, amaho chu khel ding agon ahi.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
Ahin amahon dil chunga kenga lam ahin jot amu phat'un thilha hinte atiuvin, a aosot jeng un ahi.
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
Aboncha uva Amachu amu sohkeiyu ahin, atija lheh jeng un, ahivang in Aman amaho chu ahin houpaiyin ajah uva, “Ki chahih'un, hangsan uvin, keima hichea kaum nai,” ati.
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
Chuin kong chunga chun akaldoh in, hui jong athip jengtai. Amaho chu alungdong lheh jengui.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
Ajehchu changlhah kidang thudol jong chu hephatalou ahitauve. Alungtah behseh nalam uva chuti ahi.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
Chuin agalkaiyun Gennesaret gamsung alhung un, kong chu twipam chin'ah anga tauve.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
Chuin konga konin apotdoh doh un, miho chun anahepai tauvin ahi.
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
Agamsung uva alhai kimvel leuvin, chuah aume ti ahetna chanuvin ana damlou ho chu alupna pheh pumin ahinpu uvin ahi.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Achena chan khoneo, khopi chule loujao gamkochong alutna chan'ah adamlouho chu japi kititna kailhang mun'ah alupsah un, apon mongkaibeh atham dingun ahenga ataovun ahi. Hichun athamkha chan chu adam jeng un ahi.
