Марко 4
1 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
І почав знов навчати над морем; і назбиралось багато народу, так що Він увійшов у човен, щоб сидїти на і морі; а ввесь народ був на землї при морю.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
І навчав їх багато приповістями, й глаголав до них у науцї своїй:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
Слухайте: Ось вийшов сїяч сіяти:
4 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
і сталось, як сїяв, одно впало над шляхом, і налетїло птаство небесне, й пожерло його.
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
Инше ж упало на каменистому, де не мало доволї землї, і зараз посходило, бо не мало глибокої землї.
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Як же зійшло сонце, повяло, й, не маючи кореня, посохло.
7 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
А инше попадало між тернину, й тернина, розвившись, поглушила його, і овощу не дало.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
А инше впало на землю добру, й дало плід, що сходив і ріс, і вродило одно в трийцятеро, а одно в шістьдесятеро а одно в сотеро.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
І рече до них: Хто має уші слухати, нехай слухає.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
Як же був на самоті, питались у Него ті, що з Ним, разом з дванайцятьма, про приповість.
11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
І рече до них: Вам дано знати тайну царства Божого; тим же, що осторонь, у приповістях усе стаєть ся,
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
щоб дивлячись дивились, та й не бачили, й слухаючи слухали, та й не розуміли, щоб инколй не навернулись, і не простились їм гріхи.
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
І рече до них: Хиба не знаєте приповістї сієї? як же всі приповістї зрозумієте?
14 Сеячът сее словото.
Сїяч слово сіє.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
Що ж над шляхом, се ті, де сіється слово, й, як почують, зараз приходить сатана, й забирає слово, посіяне в серцях їх.
16 Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
Подібно ж і ті, що на каменистому посіяні, котрі, як почують слово, зараз із радостю приймають його,
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
та не мають кореня в собі, а тільки до часу вони; опісля ж, як настане горе або гоненнє за слово, зараз блазнять ся.
18 Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
А ті, що посіяні між терниною, се ті, що слухали слово,
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
та журба сьвіта сього, й омана багацтва, і инші жадоби входять, і глушять слово, й безовочним робить ся воно. (aiōn g165)
20 А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
А на землю добру посіяні, се ті, що чують слово й приймають, і приносять овощ, одно в трийцятеро, друге в шістьдесятеро, а инше в сотеро.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
І рече до них: Чи нате приносять сьвітло, щоб ставити його під посудину, або під ліжко, а не щоб на сьвічнику ставити?
22 Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
Нема бо нічого схованого, щоб не обявилось; і не втаєно, а щоб на яв вийшло.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
Коли хто має уші слухати, нехай слухає.
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
І рече їм: Вважайте, що чуете: Якою мірою міряєте, відміряється вам, і прибавить ся вам, що слухаєте.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Хто бо має, дасть ся йому; а хто не має, і що має, візьметь ся від него.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
І рече: Так єсть царство Боже, як коли чоловік, що вкине зерно у землю,
27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
та й спить, і встає в ночі і в день, а зерно сходить і росте, як він не знає.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
Від себе бо земля родить: спершу траву, потім колос, а далїй повну пшеницю в колосї.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
Як же доспіє овощ, зараз посилає серпа, бо настали жнива.
30 При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
І рече: Кому уподобимо царство Боже? або до якої приповісти приложимо його?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
Воно мов зерно горчицї, що, як сієш його в землю, то воно дрібніше від усїх зерен, які є на землї;
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
а як посієть ся, сходить, і робить ся більшим над усї зілля, і ширить велике віттє, так що під тінню його кублитись може птаство небесне.
33 С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
І многими такими приповістями глаголав їм слово, скільки могли слухати.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Без приповістї ж не говорив їм; на самоті ж ученикам своїм вияснював усе.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
І рече їм того дня, як настав вечір: Перевезімось на той бік.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
І, відпустивши народ, узяли Його, яв був в човні. І инші ж човни були з Ним.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
І схопилась велика вітряна буря, а филї заливали човен, так що вже тонув.
38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
А був Він на кермі, сплючи на подусцї. І розбудили Його, й кажуть Йому: Учителю, чи Тобі байдуже, що погибаємо?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
І вставши, погрозив вітрові, і рече до моря: Мовчи, перестань! І втих вітер, і настала тишина велика.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
І рече їм: Чого ви такі полохливі? Як се? нема в вас віри?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
І полякались страхом великим, і казали один до одного: Хто оце Сей, що й вітер і море слухає Його?
