Марко 4
1 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
And hee began againe to teache by the sea side, and there gathered vnto him a great multitude, so that hee entred into a shippe, and sate in the sea, and all the people was by the sea side on the land.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
And he taught them many things in parables, and said vnto them in his doctrine,
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
Hearken: Beholde, there went out a sower to sowe.
4 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
And it came to passe as he sowed, that some fell by the way side, and the foules of the heauen came, and deuoured it vp.
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
And some fell on stonie grounde, where it had not much earth, and by and by sprang vp, because it had not depth of earth.
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
But assoone as ye Sunne was vp, it was burnt vp, and because it had not roote, it withered away.
7 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
And some fell among the thornes, and the thornes grewe vp, and choked it, so that it gaue no fruite.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
Some againe fell in good grounde, and did yeelde fruite that sprong vp, and grewe, and it brought foorth, some thirtie folde, some sixtie folde, and some an hundreth folde.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
Then he said vnto them, He that hath eares to heare, let him heare.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
And whe he was alone, they that were about him with the twelue, asked him of ye parable.
11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
And he saide vnto them, To you it is giuen to knowe the mysterie of the kingdome of God: but vnto them that are without, all thinges bee done in parables,
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
That they seeing, may see, and not discerne: and they hearing, may heare, and not vnderstand, least at any time they should turne, and their sinnes should be forgiuen them.
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
Againe he said vnto them, Perceiue ye not this parable? howe then should ye vnderstand all other parables?
14 Сеячът сее словото.
The sower soweth the worde.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
And these are they that receiue the seede by the wayes side, in whome the worde is sowen: but when they haue heard it, Satan commeth immediatly, and taketh away the worde that was sowen in their heartes.
16 Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
And likewise they that receiue the seede in stony ground, are they, which whe they haue heard the word, straightwayes receiue it with gladnesse.
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
Yet haue they no roote in themselues, and endure but a time: for when trouble and persecution ariseth for the worde, immediatly they be offended.
18 Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
Also they that receiue the seede among the thornes, are such as heare the word:
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
But the cares of this world, and the deceitfulnes of riches, and the lustes of other things enter in, and choke the word, and it is vnfruitfull. (aiōn g165)
20 А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
But they that haue receiued seede in good ground, are they that heare the worde, and receiue it, and bring foorth fruite: one corne thirtie, another sixtie, and some an hundreth.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
Also he saide vnto them, Commeth the candle in, to be put vnder a bushell, or vnder the bed, and not to be put on a candlesticke?
22 Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
For there is nothing hid, that shall not be opened: neither is there a secret, but that it shall come to light.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
If any man haue eares to heare, let him heare.
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
And he said vnto them, Take heede what ye heare. With what measure ye mete, it shall be measured vnto you: and vnto you that heare, shall more be giuen.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For vnto him that hath, shall it be giuen, and from him that hath not, shall be taken away, euen that he hath.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
Also he said, So is the kingdome of God, as if a man should cast seede in the ground,
27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
And shoulde sleepe, and rise vp night and day, and the seede should spring and growe vp, he not knowing howe.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
For the earth bringeth foorth fruite of it selfe, first the blade, then the eares, after that full corne in the eares.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
And assoone as the fruite sheweth it selfe, anon hee putteth in the sickle, because the haruest is come.
30 При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
He saide moreouer, Whereunto shall wee liken the kingdome of God? or with what comparison shall we compare it?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
It is like a graine of mustarde seede, which when it is sowen in the earth, is the least of all seedes that be in the earth:
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
But after that it is sowen, it groweth vp, and is greatest of all herbes, and beareth great branches, so that the foules of heauen may builde vnder the shadow of it.
33 С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
And with many such parables he preached the word vnto them, as they were able to heare it.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
And without parables spake hee nothing vnto them: but he expounded all thinges to his disciples apart.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
Nowe the same day when euen was come, he saide vnto them, Let vs passe ouer vnto the other side.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
And they left the multitude, and tooke him as he was in the shippe, and there were also with him other little shippes.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
And there arose a great storme of winde, and the waues dashed into the shippe, so that it was now full.
38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
And he was in the sterne asleepe on a pillow: and they awoke him, and saide to him, Master, carest thou not that we perish?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
And hee rose vp, and rebuked the winde, and saide vnto the sea, Peace, and be still. So the winde ceased, and it was a great calme.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
Then he saide vnto them, Why are ye so fearefull? how is it that ye haue no faith?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
And they feared exceedingly, and said one to another, Who is this, that both the winde and sea obey him?
