Марко 4
1 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
Once again Jesus began to teach beside the sea, and such a large crowd gathered around Him that He got into a boat and sat in it, while all the people crowded along the shore.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
And He taught them many things in parables, and in His teaching He said,
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
“Listen! A farmer went out to sow his seed.
4 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
And as he was sowing, some seed fell along the path, and the birds came and devoured it.
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
Some fell on rocky ground, where it did not have much soil. It sprang up quickly because the soil was shallow.
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
But when the sun rose, the seedlings were scorched, and they withered because they had no root.
7 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
Other seed fell among thorns, which grew up and choked the seedlings, and they yielded no crop.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
Still other seed fell on good soil, where it sprouted, grew up, and produced a crop—one bearing thirtyfold, another sixtyfold, and another a hundredfold.”
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
Then Jesus said, “He who has ears to hear, let him hear.”
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
As soon as Jesus was alone with the Twelve and those around Him, they asked Him about the parable.
11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
He replied, “The mystery of the kingdom of God has been given to you, but to those on the outside everything is expressed in parables,
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
so that, ‘they may be ever seeing but never perceiving, and ever hearing but never understanding; otherwise they might turn and be forgiven.’”
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
Then Jesus said to them, “Do you not understand this parable? Then how will you understand any of the parables?
14 Сеячът сее словото.
The farmer sows the word.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
Some are like the seeds along the path, where the word is sown. As soon as they hear it, Satan comes and takes away the word that was sown in them.
16 Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
Some are like the seeds sown on rocky ground. They hear the word and at once receive it with joy.
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
But they themselves have no root, and they remain for only a season. When trouble or persecution comes because of the word, they quickly fall away.
18 Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
Others are like the seeds sown among the thorns. They hear the word,
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
but the worries of this life, the deceitfulness of wealth, and the desire for other things come in and choke the word, and it becomes unfruitful. (aiōn g165)
20 А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
Still others are like the seeds sown on good soil. They hear the word, receive it, and produce a crop—thirtyfold, sixtyfold, or a hundredfold.”
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
Jesus also said to them, “Does anyone bring in a lamp to put it under a basket or under a bed? Doesn’t he set it on a stand?
22 Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
For there is nothing hidden that will not be disclosed, and nothing concealed that will not be brought to light.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
If anyone has ears to hear, let him hear.”
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
He went on to say, “Pay attention to what you hear. With the measure you use, it will be measured to you, and even more will be added to you.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
For whoever has will be given more. But whoever does not have, even what he has will be taken away from him.”
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
Jesus also said, “The kingdom of God is like a man who scatters seed on the ground.
27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
Night and day he sleeps and wakes, and the seed sprouts and grows, though he knows not how.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
All by itself the earth produces a crop—first the stalk, then the head, then grain that ripens within.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
And as soon as the grain is ripe, he swings the sickle, because the harvest has come.”
30 При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
Then He asked, “To what can we compare the kingdom of God? With what parable shall we present it?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
It is like a mustard seed, which is the smallest of all seeds sown upon the earth.
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
But after it is planted, it grows to be the largest of all garden plants and puts forth great branches, so that the birds of the air nest in its shade.”
33 С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
With many such parables Jesus spoke the word to them, to the extent that they could understand.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
He did not tell them anything without using a parable. But privately He explained everything to His own disciples.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
When that evening came, He said to His disciples, “Let us cross to the other side.”
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
After they had dismissed the crowd, they took Jesus with them, since He was already in the boat. And there were other boats with Him.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
Soon a violent windstorm came up, and the waves were breaking over the boat, so that it was being swamped.
38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
But Jesus was in the stern, sleeping on the cushion. So they woke Him and said, “Teacher, don’t You care that we are perishing?”
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
Then Jesus got up and rebuked the wind and the sea. “Silence!” He commanded. “Be still!” And the wind died down, and it was perfectly calm.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
“Why are you so afraid?” He asked. “Do you still have no faith?”
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
Overwhelmed with fear, they asked one another, “Who is this, that even the wind and the sea obey Him?”
