Марко 4
1 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
ⲁ̅ⲞⲨⲞϨ ⲠⲀⲖⲒⲚ ⲀϤⲈⲢϨⲎⲦⲤ ⲚϮⲤⲂⲰ ⲈⲤⲔⲈⲚ ⲪⲒⲞⲘ ⲞⲨⲞϨ ⲀⲨⲐⲰⲞⲨϮ ⲈⲢⲞϤ ⲚϪⲈⲞⲨⲘⲎϢ ⲈϤⲞϢ ϨⲰⲤⲦⲈ ⲚⲦⲈϤⲀⲖⲎⲒ ⲈⲠⲒϪⲞⲒ ⲚⲦⲈϤϨⲈⲘⲤⲒ ϦⲈⲚⲪⲒⲞⲘ ϨⲒ ⲠⲒⲬⲢⲞ
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
ⲃ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϮⲤⲂⲰ ⲚⲰⲞⲨ ⲚϨⲀⲚⲘⲎϢ ϦⲈⲚϨⲀⲚⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ⲚⲰⲞⲨ ϦⲈⲚⲦⲈϤⲤⲂⲰ
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
ⲅ̅ϪⲈ ⲤⲰⲦⲈⲘ ϨⲎⲠⲠⲈ ⲀϤⲒ ⲚϪⲈⲪⲎ ⲈⲦⲤⲒϮ.
4 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
ⲇ̅ⲞⲨⲞϨ ⲀⲤϢⲰⲠⲒ ϦⲈⲚⲠϪⲒⲚⲐⲢⲈϤⲤⲒϮ ⲞⲨⲞϨ ⲞⲨⲀⲒ ⲘⲈⲚ ⲀϤϨⲈⲒ ⲈⲤⲔⲈⲚ ⲠⲒⲘⲰⲒⲦ ⲞⲨⲞϨ ⲀⲨⲒ ⲚϪⲈⲚⲒϨⲀⲖⲀϮ ⲀⲨⲞⲨⲞⲘϤ
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
ⲉ̅ⲞⲨⲞϨ ⲔⲈⲞⲨⲀⲒ ⲀϤϨⲈⲒ ⲈϪⲈⲚ ⲠⲒⲘⲀⲘⲠⲈⲦⲢⲀ ⲠⲒⲘⲀ ⲈⲦⲈⲘⲘⲞⲚ ⲘⲎϢ ⲚⲔⲀϨⲒ ⲘⲘⲀⲨ ⲞⲨⲞϨ ⲤⲀⲦⲞⲦϤ ⲀϤⲢⲰⲦ ⲈⲐⲂⲈϪⲈ ⲘⲘⲞⲚⲦⲈϤ ϢⲰⲔ ⲚⲔⲀϨⲒ
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
ⲋ̅ⲞⲨⲞϨ ϨⲞⲦⲈ ⲈⲦⲀϤϢⲀⲒ ⲚϪⲈⲪⲢⲎ ⲀϤⲈⲢⲔⲀⲨⲘⲀ ⲞⲨⲞϨ ⲈⲐⲂⲈϪⲈ ⲘⲘⲞⲚⲦⲈϤ ⲚⲞⲨⲚⲒ ⲀϤϢⲰⲞⲨⲒ
7 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
ⲍ̅ⲞⲨⲞϨ ⲔⲈⲞⲨⲀⲒ ⲀϤϨⲈⲒ ⲈϪⲈⲚ ⲚⲒⲤⲞⲨⲢⲒ ⲞⲨⲞϨ ⲈⲦⲀⲨⲒ ⲈϨⲢⲎⲒ ⲚϪⲈⲚⲒⲤⲞⲨⲢⲒ ⲀⲨⲞϪϨϤ ⲞⲨⲞϨ ⲘⲠⲈϤϮⲞⲨⲦⲀϨ
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
ⲏ̅ⲞⲨⲞϨ ϨⲀⲚⲔⲈⲞⲨⲞⲚ ⲀⲨϨⲈⲒ ⲈϪⲈⲚ ⲞⲨⲔⲀϨⲒ ⲈⲐⲚⲀⲚⲈϤ ⲞⲨⲞϨ ⲀⲨϮ ⲞⲨⲦⲀϨ ⲈϤⲚⲎⲞⲨ ⲈϨⲢⲎⲒ ⲀϤⲈⲢⲈⲨⲐⲎⲚⲒⲚ ⲞⲨⲞϨ ⲞⲨⲀⲒ ⲀϤⲈⲚ ⲖⲔⲈⲞⲨⲀⲒ ⲚⲜ ⲔⲈⲞⲨⲀⲒ ⲚⲢ.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
ⲑ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ϪⲈ ⲪⲎ ⲈⲦⲈ ⲞⲨⲞⲚ ⲞⲨⲘⲀϢϪ ⲘⲘⲞϤ ⲈⲤⲰⲦⲈⲘ ⲘⲀⲢⲈϤⲤⲰⲦⲈⲘ.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
ⲓ̅ⲞⲨⲞϨ ⲈⲦⲀϤϢⲰⲠⲒ ⲘⲘⲀⲨⲀⲦϤ ⲚⲀⲨϮϨⲞ ⲈⲢⲞϤ ⲚϪⲈⲚⲎ ⲈⲦⲔⲰϮ ⲈⲢⲞϤ ⲚⲈⲘ ⲠⲒⲒⲂ ⲈⲐⲂⲈ ⲚⲒⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ
11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
ⲓ̅ⲁ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ⲚⲰⲞⲨ ⲠⲈ ϪⲈ ⲚⲐⲰⲦⲈⲚ ⲈⲦⲈ ⲚⲒⲘⲨⲤⲦⲎⲢⲒⲞⲚ ⲦⲞⲒ ⲚⲰⲦⲈⲚ ⲚⲦⲈϮⲘⲈⲦⲞⲨⲢⲞ ⲚⲦⲈⲪⲚⲞⲨϮ ⲚⲎ ⲆⲈ ⲚⲐⲰⲞⲨ ⲈⲦⲤⲀⲂⲞⲖ ϢⲀⲢⲈ ⲠⲦⲎⲢϤ ϢⲰⲠⲒ ⲚⲰⲞⲨ ϦⲈⲚϨⲀⲚⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
ⲓ̅ⲃ̅ϨⲒⲚⲀ ⲈⲨⲚⲀⲨ ⲚⲦⲞⲨⲚⲀⲨ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲦⲞⲨϢⲦⲈⲘⲚⲀⲨ ⲞⲨⲞϨ ⲈⲨⲤⲰⲦⲈⲘ ⲚⲦⲞⲨⲤⲰⲦⲈⲘ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲦⲞⲨϢⲦⲈⲘⲔⲀϮ ⲘⲎⲠⲞⲦⲈ ⲚⲦⲞⲨⲔⲞⲦⲞⲨ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲦⲞⲨⲬⲰ ⲚⲰⲞⲨ ⲈⲂⲞⲖ.
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
ⲓ̅ⲅ̅ⲞⲨⲞϨ ⲠⲈϪⲀϤ ⲚⲰⲞⲨ ϪⲈ ⲦⲈⲦⲈⲚⲈⲘⲒ ⲀⲚ ⲈⲦⲀⲒⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ ⲞⲨⲞϨ ⲠⲰⲤ ⲚⲒⲔⲈⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ ⲦⲎⲢⲞⲨ ⲦⲈⲦⲈⲚⲚⲀⲤⲞⲨⲰⲚⲞⲨ
14 Сеячът сее словото.
ⲓ̅ⲇ̅ⲪⲎ ⲈⲦⲤⲒϮ ⲀϤⲤⲒϮ ⲘⲠⲒⲤⲀϪⲒ.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
ⲓ̅ⲉ̅ⲚⲀⲒ ⲆⲈ ⲚⲈⲚⲎ ⲈⲦϨⲒⲤⲔⲈⲚ ⲠⲒⲘⲰⲒⲦ ⲠⲒⲘⲀ ⲈⲦⲀⲨⲤⲒϮ ⲘⲠⲒⲤⲀϪⲒ ⲘⲘⲞϤ ⲞⲨⲞϨ ⲈϢⲰⲠ ⲚⲦⲞⲨⲤⲰⲦⲈⲘ ⲤⲀⲦⲞⲦϤ ⲆⲈ ϢⲀϤⲒ ⲚϪⲈⲠⲤⲀⲦⲀⲚⲀⲤ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲦⲈϤⲰⲖⲒ ⲘⲠⲒⲤⲀϪⲒ ⲈⲦⲀⲨⲤⲀⲦϤ ⲚϦⲎⲦⲞⲨ
16 Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
ⲓ̅ⲋ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀⲒ ⲞⲚ ⲘⲠⲀⲒⲢⲎϮ ⲠⲈ ⲚⲎ ⲈⲦⲀⲨⲤⲀⲦⲞⲨ ϨⲒϪⲈⲚ ⲚⲒⲘⲀⲘⲠⲈⲦⲢⲀ ⲚⲎ ⲈⲦⲀⲨϢⲀⲚⲤⲰⲦⲈⲘ ⲈⲠⲒⲤⲀϪⲒ ϢⲀⲨϬⲒⲦϤ ϦⲈⲚⲞⲨⲢⲀϢⲒ
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
ⲓ̅ⲍ̅ⲞⲨⲞϨ ⲘⲘⲞⲚ ⲚⲞⲨⲚⲒ ⲚϦⲎⲦⲞⲨ ⲀⲖⲖⲀ ϨⲀⲚⲠⲢⲞⲤⲞⲨⲤⲎⲞⲨ ⲚⲈⲒⲦⲀ ⲀⲢⲈϢⲀⲚ ⲞⲨϨⲞϪϨⲈϪ ϢⲰⲠⲒ ⲒⲈ ⲞⲨⲆⲒⲰⲄⲘⲞⲤ ⲈⲐⲂⲈ ⲠⲒⲤⲀϪⲒ ⲤⲀⲦⲞⲦⲞⲨ ϢⲀⲨⲈⲢⲤⲔⲀⲚⲆⲀⲖⲒⲌⲈⲤⲐⲈ.
18 Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
ⲓ̅ⲏ̅ⲞⲨⲞϨ ϨⲀⲚⲔⲈⲞⲨⲞⲚ ⲚⲈⲚⲎ ⲈⲦⲀⲨⲤⲀⲦⲞⲨ ϨⲒϪⲈⲚ ⲚⲒⲤⲞⲨⲢⲒ ⲚⲀⲒ ⲚⲈⲚⲎ ⲈⲦⲀⲨⲤⲰⲦⲈⲘ ⲈⲠⲒⲤⲀϪⲒ
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
ⲓ̅ⲑ̅ⲞⲨⲞϨ ⲠⲒⲢⲰⲞⲨϢ ⲚⲦⲈⲠⲀⲒⲈⲚⲈϨ ⲚⲈⲘ ϮⲀⲠⲀⲦⲎ ⲚⲦⲈϮⲘⲈⲦⲢⲀⲘⲀⲞ ⲚⲈⲘ ⲚⲒⲈⲠⲒⲐⲨⲘⲒⲀ ⲚⲦⲈⲚⲒⲔⲈⲤⲰϪⲠ ⲈⲨⲘⲞϢⲒ ⲚϦⲎⲦⲞⲨ ⲤⲈⲰϪϨ ⲘⲠⲒⲤⲀϪⲒ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀϤⲈⲢ ⲀⲦⲞⲨⲦⲀϨ (aiōn g165)
20 А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
ⲕ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲎ ϨⲰⲞⲨ ⲈⲦⲀⲨⲤⲀⲦⲞⲨ ϨⲒϪⲈⲚ ⲠⲒⲔⲀϨⲒ ⲈⲐⲚⲀⲚⲈϤ ⲚⲎ ⲈⲦⲀⲨϢⲀⲚⲤⲰⲦⲈⲘ ⲈⲠⲒⲤⲀϪⲒ ϢⲀⲨϢⲞⲠϤ ⲈⲢⲰⲞⲨ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀⲨϮⲞⲨⲦⲀϨ ⲞⲨⲀⲒ ⲚⲖ ⲞⲨⲀⲒ ⲚⲜ ⲞⲨⲀⲒ ⲚⲢ.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
ⲕ̅ⲁ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ⲚⲰⲞⲨ ϪⲈ ⲘⲎⲦⲒ ϢⲀⲨϬⲈⲢⲈ ⲞⲨϦⲎⲂⲤ ϨⲒⲚⲀ ⲚⲤⲈⲬⲀϤ ϦⲀ ⲠⲒⲘⲈⲚⲦ ⲒⲈ ϦⲀ ⲠⲒϬⲖⲞϪ ⲞⲨⲬⲒ ϨⲒⲚⲀ ⲚⲤⲈⲬⲀϤ ϨⲒϪⲈⲚ ϮⲖⲨⲬⲚⲒⲀ.
22 Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
ⲕ̅ⲃ̅ⲞⲨ ⲄⲀⲢ ⲘⲘⲞⲚ ⲠⲈⲦϨⲎⲠ ⲀϤϢⲦⲈⲘⲞⲨⲰⲚϨ ⲈⲂⲞⲖ ⲞⲨⲆⲈ ⲘⲠⲀϤϢⲰⲠⲒ ⲈϤϨⲎⲠ ⲈⲂⲎⲖ ϪⲈ ϨⲒⲚⲀ ⲚⲦⲈϤⲒ ⲈϤⲞⲨⲰⲚϨ.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
ⲕ̅ⲅ̅ⲠⲈⲦⲈⲞⲨⲞⲚ ⲞⲨⲘⲀϢϪ ⲘⲘⲞϤ ⲈⲤⲰⲦⲈⲘ ⲘⲀⲢⲈϤⲤⲰⲦⲈⲘ
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
ⲕ̅ⲇ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ⲚⲰⲞⲨ ⲞⲚ ϪⲈ ⲀⲚⲀⲨ ϪⲈ ⲞⲨ ⲠⲈⲦⲈⲦⲈⲚⲤⲰⲦⲈⲘ ⲈⲢⲞϤ ϦⲈⲚⲠⲒϢⲒ ⲈⲦⲈⲦⲈⲚⲚⲀϢⲒ ⲘⲘⲞϤ ⲈⲨⲚⲀϢⲒ ⲚⲰⲦⲈⲚ ⲘⲘⲞϤ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲦⲞⲨⲦⲞⲨϨⲞ ⲚⲰⲦⲈⲚ.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
ⲕ̅ⲉ̅ⲪⲎ ⲄⲀⲢ ⲈⲦⲈ ⲞⲨⲞⲚ ⲚⲦⲀϤ ⲈⲨⲈϮ ⲚⲀϤ ⲞⲨⲞϨ ⲪⲎ ⲈⲦⲈ ⲘⲘⲞⲚ ⲚⲦⲀϤ ⲞⲨⲞϨ ⲪⲎ ⲈⲦⲈ ⲚⲦⲞⲦϤ ϢⲀⲨⲞⲖϤ ⲚⲦⲞⲦϤ.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
ⲕ̅ⲋ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ϪⲈ ⲠⲀⲒⲢⲎϮ ⲠⲈ ϮⲘⲈⲦⲞⲨⲢⲞ ⲚⲦⲈⲪⲚⲞⲨϮ ⲘⲪⲢⲎϮ ⲚⲞⲨⲢⲰⲘⲒ ⲈϤϨⲒⲞⲨⲒ ⲘⲠⲈϤϪⲢⲞϪ ϨⲒϪⲈⲚ ⲠⲒⲔⲀϨⲒ.
27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
ⲕ̅ⲍ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲦⲈϤⲚⲔⲞⲦ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀϤⲦⲰⲚϤ ⲘⲠⲒⲈϪⲰⲢϨ ⲚⲈⲘ ⲠⲒⲈϨⲞⲞⲨ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀⲢⲈ ⲠⲒϪⲢⲞϪ ⲐⲎⲚⲒ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀϤϢⲒⲎ ϨⲰⲤ ⲚϤⲈⲘⲒ ⲀⲚ ⲚⲐⲞϤ
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
ⲕ̅ⲏ̅ϢⲀⲢⲈ ⲠⲒⲔⲀϨⲒ ⲘⲘⲀⲨⲀⲨⲦϤ ϮⲞⲨⲦⲀϨ ⲚϢⲞⲢⲠ ⲚⲞⲨⲤⲒⲘ ⲒⲦⲀ ⲞⲨϦⲈⲘⲤ ⲒⲦⲀ ϢⲀϤⲘⲞϨ ⲚϪⲈⲪⲎ ⲈⲦϦⲈⲚ ⲠⲒϦⲈⲘⲤ
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
ⲕ̅ⲑ̅ⲈϢⲰⲠ ⲆⲈ ⲀϤϢⲀⲚⲪⲞϨ ⲚϪⲈⲠⲒⲞⲨⲦⲀϨ ⲤⲀⲦⲞⲦϤ ϢⲀϤⲞⲨⲰⲢⲠ ⲘⲠⲒⲞⲤϦ ϪⲈⲞⲨⲎ ⲒⲄⲀⲢ ⲀϤⲒ ⲚϪⲈⲠⲒⲰⲤϦ
30 При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
ⲗ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ϪⲈ ⲀⲚⲚⲀⲦⲈⲚⲐⲰⲚ ϮⲘⲈⲦⲞⲨⲢⲞ ⲚⲦⲈⲪⲚⲞⲨϮ ⲈⲞⲨ ⲒⲈ ⲀⲚⲚⲀⲬ ⲀⲤ ϦⲈⲚⲀϢ ⲘⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
ⲗ̅ⲁ̅ⲀⲤⲘⲪⲢⲎϮ ⲚⲞⲨⲚⲀⲪⲢⲒ ⲚϢⲈⲖⲦⲀⲘ ⲐⲎ ⲈⲦⲀⲨϢⲀⲚⲤⲀⲦⲤ ⲈϪⲈⲚ ⲠⲒⲔⲀϨⲒ ⲈⲞⲨⲔⲞⲨϪⲒ ⲦⲈ ⲈⲚⲒϪⲢⲞϪ ⲦⲎⲢⲞⲨ ⲚⲎ ⲈⲦϨⲒϪⲈⲚ ⲠⲒⲔⲀϨⲒ
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
ⲗ̅ⲃ̅ⲞⲨⲞϨ ⲈϢⲰⲠ ⲚⲦⲞⲨⲤⲀⲦⲤ ϢⲀⲤⲒ ⲈϨⲢⲎⲒ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀⲤϢⲰⲠⲒ ⲈⲤⲞⲒ ⲚⲚⲒϢϮ ⲈⲚⲒⲞⲨⲞϮ ⲦⲎⲢⲞⲨ ⲞⲨⲞϨ ϢⲀⲤⲒⲢⲒ ⲚϨⲀⲚⲚⲒϢϮ ⲚϪⲀⲖ ϨⲰⲤⲦⲈ ⲚⲦⲞⲨϢϪⲈⲘϪⲞⲘ ⲚϪⲈⲚⲒϨⲀⲖⲀϮ ⲚⲦⲈⲦⲪⲈ ⲈⲞⲨⲞϨ ϦⲀ ⲦⲈⲤϦⲎⲒⲂⲒ
33 С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
ⲗ̅ⲅ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀϤⲤⲀϪⲒ ⲚⲈⲘⲰⲞⲨ ⲘⲠⲒⲤⲀϪⲒ ⲚϨⲀⲚⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ ⲘⲠⲀⲒⲢⲎϮ ⲔⲀⲦⲀ ⲪⲢⲎϮ ⲈⲚⲀⲨϢϪⲈⲘϪⲞⲘ ⲚⲤⲰⲦⲈⲘ
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
ⲗ̅ⲇ̅ⲞⲨⲞϨ ⲬⲰⲢⲒⲤ ⲠⲀⲢⲀⲂⲞⲖⲎ ⲚⲀϤⲤⲀϪⲒ ⲚⲈⲘⲰⲞⲨ ⲀⲚ ⲠⲈ ⲤⲀⲠⲤⲀ ⲆⲈ ⲚⲀϤⲂⲰⲖ ⲘⲠⲦⲎ ⲢϤ ⲈⲚⲈϤⲘⲀⲐⲎⲦⲎⲤ.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
ⲗ̅ⲉ̅ⲞⲨⲞϨ ⲠⲈϪⲀϤ ⲚⲰⲞⲨ ϦⲈⲚⲠⲒⲈϨⲞⲞⲨ ⲈⲦⲈⲘⲘⲀⲨ ⲈⲦⲀ ⲢⲞⲨϨⲒ ϢⲰⲠⲒ ϪⲈ ⲘⲀⲢⲈⲚⲤⲒⲚⲒ ⲈⲘⲎⲢ
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
ⲗ̅ⲋ̅ⲞⲨⲞϨ ⲈⲦⲀⲨⲬⲀ ⲠⲒⲘⲎϢ ⲚⲤⲰⲞⲨ ⲀⲨⲞⲖϤ ⲚⲈⲘⲰⲞⲨ ϨⲰϤ ϨⲒ ⲠⲒϪⲞⲒ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀⲢⲈ ϨⲀⲚⲔⲈⲈϪⲎⲞⲨ ⲚⲈⲘⲀϤ.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
ⲗ̅ⲍ̅ⲞⲨⲞϨ ⲀⲞⲨⲚⲒϢϮ ⲚⲐⲎⲞⲨ ϢⲰⲠⲒ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲒϪⲞⲖ ⲚⲀⲨϨⲒⲞⲨⲒ ⲘⲘⲰⲞⲨ ⲈⲠⲒϪⲞⲒ ϨⲰⲤⲦⲈ ϨⲎⲆⲎ ⲚⲦⲈϤⲘⲞϨ ⲚϪⲈⲠⲒϪⲞⲒ.
38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
ⲗ̅ⲏ̅ⲞⲨⲞϨ ⲚⲐⲞϤ ⲚⲀϤⲚⲔⲞⲦ ϨⲒⲪⲀϨⲞⲨ ϨⲒϪⲈⲚ ⲠⲒϢϢⲞⲦ ⲞⲨⲞϨ ⲀⲨⲚⲈϨⲤⲒ ⲘⲘⲞϤ ⲞⲨⲞϨ ⲠⲈϪⲰⲞⲨ ⲚⲀϤ ϪⲈ ⲪⲢⲈϤϮⲤⲂⲰ ⲤⲈⲢⲘⲈⲖⲒⲚ ⲚⲀⲔ ⲀⲚ ϪⲈ ⲦⲈⲚⲚⲀⲦⲀⲔⲞ
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
ⲗ̅ⲑ̅ⲞⲨⲞϨ ⲈⲦⲀϤⲦⲰⲚϤ ⲀϤⲈⲢⲈⲠⲒⲦⲒⲘⲀⲚ ⲘⲠⲒⲐⲎ ⲞⲨ ⲞⲨⲞϨ ⲠⲈϪⲀϤ ⲘⲪⲒⲞⲘ ϪⲈ ⲬⲀⲢⲰⲔ ⲞⲨⲞϨ ⲐⲰⲘ ⲚⲢⲰⲔ ⲞⲨⲞϨ ⲀϤⲔⲎⲚ ⲚϪⲈⲠⲒⲐⲎ ⲞⲨ ⲞⲨⲞϨ ⲀⲤϢⲰⲠⲒ ⲚϪⲈⲞⲨⲚⲒϢϮ ⲚϪⲀⲘⲎ.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
ⲙ̅ⲞⲨⲞϨ ⲠⲈϪⲀϤ ⲚⲰⲞⲨ ϪⲈ ⲈⲐⲂⲈⲞⲨ ⲦⲈⲦⲈⲚⲈⲢϨⲞϮ ⲘⲠⲀⲦⲈ ⲚⲀϨϮ ϢⲰⲠⲒ ϦⲈⲚⲐⲎⲚⲞⲨ.
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
ⲙ̅ⲁ̅ⲞⲨⲞϨ ⲀⲨⲈⲢϨⲞϮ ϦⲈⲚⲞⲨⲚⲒϢϮ ⲚϨⲞϮ ⲞⲨⲞϨ ⲚⲀⲨϪⲰ ⲘⲘⲞⲤ ⲚⲚⲞⲨⲈⲢⲎⲞⲨ ϪⲈ ⲚⲒⲘ ϨⲀⲢⲀ ⲠⲈ ⲪⲀⲒ ϪⲈ ⲚⲒⲐⲎⲞⲨ ⲚⲈⲘ ⲪⲒⲞⲘ ⲤⲈⲤⲰⲦⲈⲘ ⲚⲀϤ.
