< Марко 3 >

1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
Kange akingila munkate mu sinagogi mula mwe alyale umuunhu juno uluvoko lulyafwile.
2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
Mwevalyale vamo valyale vikumwuvila kuuti nave kya ikunsosia umuunhu jula mu kighino kya Sabati vantwale pa vuhighi.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
U Yesu akam'bula unyaluvoko luno lufwile akati, “Ima pakate palipugha ili.”
4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
Pe akavavula avaanhu, “Asi, luliku luno lunoghile mukighono ikya Sabatinambe ku vomba imbivim; kupoka u vwumi nambe ku buda?” Looli navakamula kimonga.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
Akavalola ni ng'halasi, akasukunala vwimila vwa vusiiki vwa numbula save, kange akam'buula umuunhu jula, “Gholosia uluvoko lwako” Akagholosia u Yesu akansosia uluvoko lwa mwene.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
Ava Farisayo vakahuma kunji pe vakava vipiling'ana nhu Herode vule kya vikum'buda.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
Pe u Yesu, navavulanisivua vaake, vakaluta ku lisumbe, nililigha ilivaha ilya vaanhu vukam'bingilila kuhuma ku Yerusalemu na kuvuyahudi
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
kuhuma ku Yerusalemu na kuhuma ku Idumaya na kuvulongolo ku Yorodani na kumbale isa ku Tiro ni Sidoni, ilipugja likome, pono alyapulika ifiinu fyooni fino alya ivomba, valisile kwa mwene.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
Pe akavavula avavulanisivua vaake kuuti vaveghelesie ingalava indebe vwimila vwa mwene lwakuuti ilipugha lya vaanhu, ulwakuuti navangampitaghe.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
Ulwakuva alya sosisie vinga, ulwakuuti umuunhu ghweni unya mumuko alyale nuvunoghelua vwa kum'bona neke amwabasie.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
pooni imhepo indamafu pano vakamwaghagha, vakaghwisaka pasi na pilila pamaghulu gha mwene, vakatisagha, “uve uli Mwana ghwa Nguluve”.
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
Akaghadalikilagha kuuti naghangampulisiaghe akagulike.
13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
Akatogha pakyanya pa kidunda, akavakemela vano alighanile, vakaluta kwa mwene.
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
Akavasalula kijigho na vavili (akavatambula vasung'ua), ulwakuuti vave palikimo nu mwene alwakuti avomole kupulisia,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
kuuti uvutavulilua uvwa kudaga amapepo.
16 Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
Akavasalula kange kijigho na vavili: U Simono juno akantambulagha Petro,
17 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
U Yakobo nswambe ghwa Zebedayo, nu Yohani nyalukolo ghwa Yakobo, alkapeelilue ilitavua lya Bonagesi, avuo ve, vaana va lugulumo,
18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
nu Ndeleeya, Filipo, Bartholomayo, Mathayo, tomaso Yakobo mwana ghwa Alfayo, Thadayo, SimoniMukananayo,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
nhu Yuda Iskariote, juno alya mwohiile.
20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
Pe akaluta ku nyumba, nilipugha lya vaanhu vakisa palikimo kange, vakakunua nakulia u nkate.
21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
Ikikolo kya mwene yevapulike imhola ijio, vakaluta kukun'kola, vakaati, “Ahasiling'ine uluhala”
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
Voope avalembi vano valisile kuhuma ku Yerusalemu vakatisagha, “U Yesu ali nili pepo lywa Beelzebuli,” ilipepo ili lyelino likumpeela ingufu isakudaga amapepo”.
23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
Uyesu akavakemelile kwamwene nakujova navope kuhwanikisio, “ndaponi usetano idaghw kwa setano?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
Nave uvutua vughavana vwene uvutwa uvuo navu ngime.
25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
Nave inyumba jingaghaving'hane jeene, inyumba ijio najivwesia jiime.
26 И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
Nave usetano angagalung'hane mwene na kughavinga'ana, nangavwesie kukwima, iva afikile kuvusililo vwake.
27 Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
Looli nakwale nambe umuunhughweni nangingile munyumba ja muunhu unyangufu kughoma ifiini fyake looli tasi ankunge unyanyumba, neke aghome ifiinu fyake fyooni.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
Kyang'haani ni kuvavula, inyivi sooni isa vaanha va vaanhu nalavasaghila, namaligho ghave ghoni,
29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. (aiōn g165, aiōnios g166)
looli umuunhu juno ikumuligha u Mhepo u Mwimike ujuo u Nguluve nalansaghila lusiku, ujuo iiva nu nkole ughwa kuvusila kusila”. (aiōn g165, aiōnios g166)
30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
U Yesu akajova ilio ulwakuva akatile, “Alinilipepo ililamafu”.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
Kange u ng'ina navanyalukolo va mwene vakisa na vakiima panji. Vakansung'haa umuunhu, kuku nkemela.
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
Nikipugha kya vaanhu vano vakikalile pipi naghwope vakam'buula, “umama ghwako navanunavo valipanji, vikukulonda uve”.
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
Akavamula akati, “Umama navanuna vaango ve vaveeni?”
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
Akavasyetukila avaanhu vooni vano valikalile vakansungutile, akaati, “Lolagha ava ghwe mama navanuna vaango!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Umuunhu ghweni juno ivomba isa vughane vwa Nguluve, umuunhu ujuo ghwe nuna kange kwe lumbu ghwango ghwango, nu mama ghwango”.

< Марко 3 >