< Марко 2 >

1 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.
Sûn tômte suole chu Jisua Capernaum taka a se nôka, male ina a om ti roi ânthanga.
2 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.
Masikin mi tamtak an hong intûpa, inkhâr pêntieng luo mun tong khâi maka. Jisua'n an kôm thurchi a misîr lâitakin
3 Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха.
phalkhatthi inkhat mi minlîn a kôm an hong rojôna.
4 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
Nikhomrese loko an tam rai sikin a kôma hong tungpui thei mak ngeia, masikin Jisua omna ridîn taka inchung an phêna. An phên zoiin chu phalkhatthipu hah a jâmpher leh an juong musuma.
5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
Jisua'n an taksôn tie hah a mua, phalkhatthipa kôm han, “Ka nâipasal, ni sietnangei ngâidam ani zoi,” a tia.
6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
Balam minchupungei senkhat ma muna insung ngei han an mindonna,
7 Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
“Hi mi hin ithomo hi anga a chong ngam hi? Pathien a rilminsiet ani! Pathien vai ke sietnangei ngâidam thei!” an tia.
8 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?
Harenghan Jisua'n an mindon hah a rieta, an kôm, “Ithomo ma anghan nin mindonna?
9 Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
Phalkhatthi kôm han, ‘Ni sietnangei ngâidam ani zoi,’ ti le ‘Inthoi inla, na jâmpher luok inla lôn ta roh,’ ti hih kho hi mo a ti abai uol?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):
Hanchu, philchung hin Miriem Nâipasal'n sietnangei ngâidam theina racham a dôn ti nangni lei min mu rong” a tia. Masikin phalkhatthi kôm han,
11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
“Inthoi inla, na jâmpher luok inla, ni ina se ta roh!” tiin nang ki ril a tia.
12 И той стана, веднага вдигна постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.
An rêngin an enchungchakin ama hah ânthoia, a jâmpher a luoka, a se kelen zoia. An rêngin an kamâm sabaka, Pathien an minpâka, “Hima anga neinun hih chu la mu tet ngâi mak me!” an tia.
13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.
Jisua Galilee dîl panga a se nôka. Loko ngei a kôm an sea, male a minchu ngei phut zoia.
14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.
A sena sumrusuongpa Levi Alphaeus nâipasal, a office taka ânsung a mua. Jisua'n a kôm, “Ni hong jûi roh,” a tipea. Levi ânthoia, male ama a jûi zoi.
15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.
Chomolte suole chu Levi ina bukhalâi an ota. Sumrusuong ngâi mi tamtak le mitelloingei Jisua an jûia, male mi tamtakin Jisua le a ruoisingei bukhalâi otna dosânga an inchela.
16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
Phariseengei le Balam minchupungei senkhatin, Jisua chu mitelloingei le sumrusuongpungei leh bu a nêk an mûn chu a ruoisingei kôm, “Khoitho mo ma anga mingei lâia bu a nêk?” tiin an rekela.
17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).
Jisua'n an chong hah a lei rieta, an kôm, “Adamngeiin doctor nâng ngâi mak ngeia, aniatachu adamloi ngei chu doctor an nâng ngâi. Midikngei ralam ranga juong ni ma-unga, mitelloingei ralam ranga juong ke ki ni,” tiin a thuona.
18 А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Йоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?
Zora khat chu Baptispu John nûkjûingei le Phariseengei han bu an ngêia. Mingei senkhatin Jisua kôm an honga, a kôm, “Ithomo John nûkjûingei le Pharisee ruoisingei hi bu an ngêi ngena, aniatachu nu ruoisingei hi an ngêi ngâi loi?” tiin an rekela.
19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Дотогава, докогато младоженецът е с тях, не могат да постят.
Jisua'n an kôm, “Inneina khuolmingei ha bungêi rangin nin lei sabei mini?” Ni thei no ni! Mâkpa hah an kôma aom kâr chu bungêi no ni ngei.
20 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.
Hannirese an kôm renga mâkpa ha an tuong pai nikhuo la tung a ta, ma tika chu la ngêi an tih.
21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.
“Tutên puon muruo chitphonân puon thar relek mang ngâi mak ngei, mang ngân khom senla athar han amuruo hah minchîrup a ta chet uol atih.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете; и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.
Tutên uain thar khom savun ûm muruo taka thun ngâi mak ngei, thun ngân khom senla, uain thar han savun ûm hah mût khoi a ta, uain le savun ûm le mangmunboi chang atih. Manêkin, uain thar chu savun ûm thara ngêt thun nîng atih” tiin a thuona.
23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.
Sabbathnin Jisua bubilngei senkhata a lôna. A ruoisingeiin ama leh an lôn pumin buvûingei ha an china
24 И фарисеите Му рекоха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
Masikin Phariseengeiin Jisua kôm, “En ta, nu ruoisingeiin Sabbathnia an tho hi! Mahi ei Balamin akhap ani,” an tia.
25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?
Jisua'n an kôm, “David'n sâk rang ânsam lâihan a tho hah nin la pore tet ngâi loi mini? Ama le a miriemngei an vonchâm sabaka,
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?
masikin David han Pathien ina a lûta, Pathien kôma pêksai vâipôl hah a sâka. Mahi Abiathar Ochai Inlaltak a chang lâihan ani. Ei Balam dungjûiin chu ha vâipôl hah Ochaingei vai ke an sâk thei ngâi ani, aniatachu David'n a sâka male a miriemngei khom a sem ngei sa.”
27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;
Male Jisua'n, “Sabbathni chu miriemngei sana ranga sin ania, miriem chu Sabbathni ranga sin nimak.
28 така щото Човешкият Син е господар и на съботата.
Masikin Miriem Nâipasal hih Sabbathni a Pumapa khom ani” tiin chong a khâr zoi.

< Марко 2 >