Марко 14
1 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
Була ж пасха й опрісноки по двох днях; і шукали архиєреї, та письменники, як би Його, підступом узявши, вбити.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
Та казали: Тільки не в сьвято, щоб бучі не було в народі.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
А як був Він у Витаниї, в господї Симона прокаженного, та сидїв за столом, прийшла жінка, маючи любастровий збаночок мира нардового, правдивого, предорогого, й розбивши посудинку, злила Йому на голову.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
Були ж деякі, що сердились у собі, кажучи: На що ся втрата мира?
5 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
Можна бо було се продати більш нїж за триста денариїв, та дати вбогим. І дорекали їй.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
Ісус же рече: Оставте її. На що завдаєте їй жалю? добре діло вчинила на мені.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
Всякого бо часу вбогих маєте з собою, і коли схочете, можете їм добро робити; мене ж не всякого часу маєте.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
Що змогла ся, зробила: попередила намастити тіло мов на погребеннє.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
Істино глаголю вам: Де б нї проповідувалась євангелия ся по всьому сьвіту, казати меть ся й те, що зробила оця, на спомин її.
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
А Юда Іскариоцький, один з дванайцятьох, пійшов до архиєреїв, щоб їм зрадити Його.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Вони ж почувши, зраділи, й обіцяли йому срібняків дати. І шукав, як би у добру годину Його зрадити.
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
І первого дня опрісночного, як пасхове ягня кололи, кажуть Йому ученики Його: Де хочеш, щоб пійшовши, наготовили Тобі їсти пасху?
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
І посилає двох з учеників своїх, і рече їм: Ідіть у город, і зустріне вас чоловік, несучи глек води; йдіть за ним,
14 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?
і куди ввійде він, скажіть господареві: Що учитель каже: Де сьвітлиця, щоб пасху з учениками моїми менї їсти?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
І він вам покаже гірницю простору, прибрану й готову; там приготовте нам.
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
І вийшли ученики Його, й прийшли в город, й знайшли, як Він сказав їм, і приготовили пасху.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
І, як настав вечір, приходить з дванайдятьма.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.
І, як сидїли вони за столом та їли, рече Ісус: Істино глаголю вам: Що один з вас зрадить мене, котрий їсть зо мною.
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
Вони ж почали смутити ся і казати до Него один по одному: Ажеж не я? і другий: Аже ж не я?
20 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
Він же, озвавшись, рече їм: Один з дванайцяти, що вмочає зо мною руку в миску.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
Син чоловічий іде, як писано про Него; горе ж чоловікові тому, що Сина чоловічого зрадить! Добре було б йому, коли б не родив ся чоловік той.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
Як же їли вони, взявши Ісус хлїб і поблагословивши, ламав і давав їм, і рече: Прийміть їжте: се єсть гїло моє.
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
І, взявши чашу, й оддавши хвалу, подав їм, і пили з неї всі.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
І рече їм: Се єсть кров моя нового завіту, що за многих проливаєть ся.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
Істино глаголю вам: Що більше не пити му від плоду винограднього, аж до дня того, коли його пити му новим у царстві Божому.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
І засьпівавши вони, вийшли на гору Оливну.
27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".
І рече їм Ісус: Що всї поблазнитесь мною ночи сієї, бо писано: Поражу пастиря і розсиплють ся вівці.
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
Тільки ж по воскресенню моїм попереджу вас у Галилею.
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.
Петр же рече Йому: Хоч і всі поблазнять ся, тільки не я.
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
І рече йому Ісус: Істино глаголю тобі: Що сьогодні, ночи сієї, перш ніж двічи півень запїє, тричі відречеш ся мене.
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Він же ще більш говорив: Хоч-би мені і вмерти з Тобою, не відречусь Тебе. Так само ж і всі казали.
32 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
І приходять на врочище Гетсиман; і рече ученикам своїм: Сидіть тут, поки молити мусь.
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
І бере Петра, та Якова, та Йоана з собою, і почав скорбіти та вдаватись у тугу;
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
і рече їм: Тяжко сумна душа моя аж до смерти. Підождіть тут і пильнуйте.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
І, пройшовши трохи далїй, припав до землі, і молив ся, щоб, коли можна, мимо йшла від Него ся година.
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
І рече: Авва, Отче, все можливе Тобі: мимо неси від мене чащу сю - тільки ж не що я хочу, а що Ти.
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
І приходить і знаходить їх сплячих, і рече до Петра: Симоне, ти спиш? не міг ти однієї години попильнувати?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
Пильнуйте та молїть ся, щоб не ввійшли у спокусу. Дух-то охочий, тіло ж немошне.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
І знов пійшовши, молив ся, те ж саме слово промовляючи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
І вернувшись знайшов їх знов сплячих: були бо їх очі важкі; і не знали вони, що Йому відказати.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
І приходить утретє, і рече їм: Спіть уже й спочивайте. Годі, пристигла година; ось виданий буде Сиа чоловічий у руки грішникам.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
Вставайте, ходімо: ось зрадник мій наближуєть ся.
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
І зараз, як ще Він промовляв, приходить Юда, один з дванадцяти, й з ним багато народу з мечами й киями, від архиєреїв, та письменників, та старших.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
Дав же зрадник Його знак їм, говорячи: кого поцілую, той і єсть Він; беріть Його, та й ведіть осторожно.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.
І прийшовши, зараз приступив до Него, й каже; Учителю, учителю, та й поцілував Його.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
Вони ж наложили на Него руки свої, і взяли Його.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
Один же хтось із тих, що стояли, вихопивши меча, вдарив слугу архиєрейського, й відтяв йому ухо.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
І озвавшись Ісус, рече їм: Чи се як на розбійника вийшли ви з мечами та киями брати мене?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
Що-дня був я з вами в церкві навчаючи, й не брали ви мене; та щоб справдились писання.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
І, покинувши Його, всі повтікали.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
А один якийся молодець ійшов за ним, одягнений полотном по нагому, й хапають його молодці (воїни);
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
він же, зоставивши полотно, нагий утік од них.
53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
І поведи Ісуса до архиєрея; сходять ся до него всї архиєреї, і старші й письменники.
54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
А Петр оддалеки йшов за ними, аж у середину в двір архиєреиський і сидів із слугами, та й грівсь коло багаття.
55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
Архиєреї ж і вся рада шукали на Ісуса сьвідчення, щоб убити Його, та й не знайшли.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
Многі бо криво сьвідкували проти Него, й не сходились сьвідчення їх.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
І деякі, вставши, криво сьвідкували на Него, кажучи:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
Що ми чули, як він казав: Що я зруйную церкву сю рукотворну, й за три дні иншу нерукотворну збудую.
59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
Та й так не сходились сьвідчення їх.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
І ставши архиєрей посередині, спитав Ісуса, кажучи: Нїчого не відказуєш? Що сї на Тебе сьвідкують?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
Він же мовчавші нїчого не відказав. Знов спитав Його архиєрей, і каже Йому: Чи Ти єси Христос, Син Благословенного?
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
Ісус же рече: Се я; і бачити мете Сина чоловічого, сидячого по правиці сили і йдучого на хмарах небесних.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
Архиєрей же, роздерши одежу свою, каже: На що нам іще сьвідків?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
Ви чули хулу: як вам здасть ся? Вони ж усі осудили Його, що винен смерти.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
І почали деякі плювати на Него, й закривати лице Йому, й бити по щоках Його, й казали Йому: Проречи; і слуги знущались над Ним.
66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
І як був Петр у дворі внизу, приходить одна з дівчат архиєрейських,
67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
і, бачивши Петра, що грієть ся, і позирнувши на него, каже: І ти був з Ісусом Назарянином?
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.
Він же одрік ся, кажучи: Не знаю, анї розумію, що ти кажеш. І вийшов геть до придвору; а півень запіяв.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
І дївчина, побачивши його знов, Почала казати тим, що стояли: Що сей з них.
70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
Він же знов одрік ся. І трохи згодом ті, що стояли, сказали знов Петрові: Справді з них єси, бо ти й Галилеєць, і говірка твоя подобна.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
Він же почав проклинатись та клястись: Що не знаю чоловіка сього, про котрого кажете.
72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
І вдруге півень запіяв. І згадав Петр слово, що промовив йому Ісус: Що перш нїж півень запіє двічи, одречеш ся мене тричі. І став плакати.
