Марко 14
1 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
Gasigariti mashaka mawili pamberi pa kusoka mumsambu gwa Pasaka na mabumunda gawalekera ndiri simika. Watambika wakulu wa numba ya Mlungu na wafunda wa malagaliru waweriti wankusakula njira ya kumbata Yesu wamlagi.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
Su watakula, “Tuleki kumbata mumsambu gwa Pasaka, toziya wantu hawatendi ndewu.”
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
Yesu kaweriti Betaniya mnumba mwa Simoni mngumbula. Pawaweriti mmeza wankuliya shiboga, mawu yumu yakaweriti na supa ya lipaki lya kununkira lya beyi nkulu kiza. Kaimega supa ayi na kamumiminira Yesu lipaki mumtuwi.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
Wantu wamu waweriti panu wakalaliti, walitakuliziana, “Kwa shishi kwananga lipaki linunkira ali?
5 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
Gangaweziti kuwuza kwa mpiya za shibena mgongu sha shinja shimu, na kuwayupa wahushu!” Wamkalipira mawu ayu.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
Kumbiti Yesu kawagambira, “Mumleki, kwa shishi kumgaziya? Kantendera shintu shiherepa.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
Hamuweri na wahushu mashaka goseri, hamuwezi kuwatanga shipindi shoseri shamfira. Kumbiti neni hapeni nweri na mwenga mashaka goseri.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
Yomberi katenda ntambu yakaweziti, kayitilira nshimba yangu lipaki linunkira kuyitandira kwa kusira.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
Nukugambirani nakaka, poseri muisi shisoweru shiwagira pashibwerwa, shitwatira ashi shakatenditi hashikandwi ntambu ya kulihola.”
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
Shakapanu Yuda Isikariyoti, yumu gwa walii lilongu na wawili, kagenditi kwa watambika wakulu su kamgalambuki Yesu.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Watambika wa numba ya Mlungu pawapikaniriti shisoweru ashi, wasekelera, wamlagiliti kumpanana mpiya. Su, Yuda kanja kusakula lupenyu lwa kamgalambukira kwa Watambika wakulu.
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
Lishaka lya kwanja lya Msambu gwa Mabumunda gawalekera ndiri simika, shipindi sheni mwana kondolu gwa pasaka pakalikitulwa, wafundwa wakuwi wamkosiyiti, “Gufira tukutandiri koshi shiboga sha Pasaka?”
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
Su Yesu kawalagalira wawili wa wafundwa wakuwi pakawagambira, “Mgendi mlushi, na amu hamliwoni na mpalu yumu yakalitwika vulu ya mashi. Mmufati
14 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?
mpaka mnumba yanakingiri, mkamgambiri mweni kaya, ‘Mfunda kalonga sha koshi shumba sheni handiyi Pasaka pamuhera na wafundwa wangu?’
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
Yomberi hakawalonguzii shumba shikulu mligolofa amu vyoseri wavitandira kala, mtutandiri amu.”
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
Wafundwa wawuka, wagenda mlushi, wawona kila shintu weri ntambu yakawagambiriti Yesu. Su watandira shiboga sha pasaka.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
Payiweriti pamii, Yesu kiziti pamuhera na wafundwa wakuwi lilongu na wawili.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.
Pawaweriti pameza wankuliya, Yesu katakuliti, “Nakaka nukugambirani, yumu gwenu yakaliya pamuhera naneni, Hakang'alambuki.”
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
Panu wafundwa wakuwi wanja kulihola, yumu yumu wamkosiyiti, “Hashi, neni?”
20 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
Yesu kawagambira, “Yumu gwenu mwenga lilongu na wawili, yakatota libumunda pamuhera naneni mubakuli.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
Nakaka Mwana gwa muntu hakahowi handa malembu Mananagala ntambu yagatakuliti kwakuwi, kumbiti shondi kwakuwi muntu ulii yakamgalambuka Mwana gwa muntu! Hayiweri kwa muntu ulii handa mekayiwuki ndiri!”
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
Pawaweriti wankuliya, Yesu katoliti libumunda, kalonga mayagashii Mlungu, kalimega na kawapanana wafundwa wakuwi pakalonga, “Mtoli mlii, ayi ndo nshimba ya neni.”
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
Shakapanu katola lutekeru lwa divayi, kalonga mayagashii Mlungu, kawayupa, woseri walanda mulutekeru alu.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
Kawagambira, “Agu ndo mwazi gwangu gwagulawa kwajili ya wantu wavuwa. Mwazi gwangu gwagulanguziya lipatanu lya Mlungu na wantu.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
Nakaka nukugambirani, hapeni nandi kayi divayi mpaka lishaka lilii panfira kuyilanda divayi yasyayi Muufalumi wa Mlungu.”
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Shakapanu wimba lwimbu, wawuka, wagenda kulugongu lwa Mizeyituni.
27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".
Yesu kankuwagambira wafundwa wakuwi, “Mwawoseri hamtugi na kundeka, toziya Malembu Mananagala galonga, ‘Mlungu hakamlagi mlolera gwa kondolu, Na wakondolu hawalimwagi.’
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
Kumbiti panzyuka kala, hanuwalongolerani Galilaya kulii!”
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.
Peteru kamgambira, “Handa woseri hawakuleki, neni hanukulemi ndiri!”
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Yesu kamgambira Peteru, “Nakaka nukugambira, pashiru panu, pamberi njogolu keniwiki mala mbili, hagunemi mala ntatu.”
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Kumbiti Peteru kalilapira, “Ata payiwera nfuwi pamuhera na gwenga, hanukulemi ndiri.” Wafundwa woseri viraa watakula ntambu ira ayi.
32 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
Su, wasoka mushiwunga shawashishemiti Getisemani. Yesu kawagambira wafundwa wakuwi, “Mlivagi panu Shipindi neni nankumluwa Mlungu.”
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
Shakapanu kawatola Peteru na Yakobu na Yohani, kanja kulishera nentu na kushashatika.
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
Kawagambira, “Nhinginika nentu, ata sambira howa. Mkali panu na mweri masu.”
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
Kagenda kulongolu shididini, kasuntumala makukama, kamluwa Mlungu, handa payiwezekana, shimpiti shipindi ashi sha ndabiku.
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
Kalonga, “Tati!, Tati gwaneni, kwa gwenga vitwatira yoseri viwezikana. Gumpusiliri lutekeru lwa ndabiku alu, kumbiti hayiweri handa ntambu yanfira neni, ira ntambu yagufira gwenga.”
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
Shakapanu kawuya kwa Wafundwa walii watatu, kawoniti wagonja. Su kamkosiya Peteru, “Simoni, hashi gugonja? Guwezandiri kulikala masu ata lisaa limu?”
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
Shakapanu kawagambira, “Mkali masu na mumluwi Mlungu su namwingira mukujerwa. Rohu ifira, kumbiti nshimba yahera likakala.”
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
Kagenda kumuluwa Mlungu kayi pakawuyira visoweru viraa vilii.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
Shakapanu kawuya kayi kwa wafundwa walii kawawoniti wagonja. Masu gawu gaweriti gana mbota. Wavimana ndiri sha kumwankula.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
Pakawiziriti mala ya tatu kawagambiriti, “Mwankali mwankugonja na kwoyera? Vinu itosha! Saa isoka! Muloli, Mwana gwa muntu wankumupa kwa wantu wana vidoda.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
Mwimuki, tugendeni zetu. Mloli, ulii yakafira kung'alambuka kapakwegera.”
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
Yesu Pakaweriti kankali kankutakula, Yuda, yumu gwa wafundwa lilongu na wawili, kiza pamuhera na lipinga lya wantu wana mapanga na vindonga. Wantu awa waweriti walagalilwiti na watambika wakulu na wafunda wa Malagaliru na wazewi.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
Yuda mgalambuka kaweriti kawalanguziya lilanguliru, “ulii hanumnoneri ndo mweni, mumbati na kumjega wakamloleri.”
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.
Yuda pakasokiti, kamgenderiti Yesu, kamgambira, “Mfunda.” Shakapanu kamnonera.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
Wantu walii wambata Yesu, na kumtawa.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
Yumu gwa walia wawaweriti wagoloka pamuhera na Yesu, kasolomola upanga wakuwi, kamdumula likutu ntumintumi gwa Mtambika mkulu.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
Yesu kawagambira, “Vimwiza na mapanga na vindonga kumbata gambira neni na shimpegu?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
Kila lishaka nweriti pamuhera na mwenga panfunda Mnumba nkulu ya Mlungu, wala mumbata ndiri. Kumbiti vinu Malembu Mananagala ga kala.”
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
Panu wantumintumi woseri wamleka, watira.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
Kweniti na muntemba yumu yakaweriti kavala lishuka kaweriti kankumfata Yesu. Nawomberi wajeriti kumbata,
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
kumbiti yomberi kayirekiziya shuka yakuwi, katuga shivula hera.
53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
Su wamjega Yesu kwa mtambika mkulu peni Watambika wakulu woseri na wazewi na wafunda wa malagaliru waweriti waliwona.
54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
Peteru kamfatiti Yesu kwa kutali, kingira muluwaga lwa numba ya mtambika mkulu, kalivaga pamuhera na walolera milyangu pakotera motu.
55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
Watambika wakulu wa shiyotera motu sha Wayawudi woseri wasakula upitawu wa kumsitaki Yesu wapati kumlaga, kumbiti wapata ndiri.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
Wantu wavuwa walaviyiti upitawu wa kupaya kwa Yesu, kumbiti upitawu wawu ujimilirana ndiri.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
Shakapanu wamonga wagolokiti, walaviya upitawu wa kupaya pawatakula,
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
“Tumpikiniriti muntu ayu pakatakula hanhalibisiyi numba nkulu ya Mlungu yawanyawiti kwa mawoku, na kwa mashaka matatu hanuinyawi imonga yawainyawa ndiri kwa mawoku.”
59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
Kumbiti ata hangu, upitawu wawu ujumilirana ndiri.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
Su, mtambika mkulu kagoloka pakati pawu, kamkosiya Yesu, “Hashi, gwankula ndiri shisoweru? Wantu awa gawawoniti kwa gwenga?”
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
Kumbiti yomberi kalikala jii katakula ndiri ata shisoweru shimu. Mtambika mkulu gwa numba ya Mlungu kamkosiya kayi, “Hashi, gwenga ndo Kristu, Mwana gwa Mlungu yawamkwisa?”
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
Yesu kankula, “Neni ndo mweni. Kayi hamumoni neni Mwana gwa muntu pakalivaga uwega wa kumliwu wa Mtuwa yakawera na makakala, pakiza mumawundi ga kumpindi.”
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
Panu Mtambika mkulu kapapula lihabiti lyakuwi, kalonga, “Tufira ndiri kayi wakapitawu wamonga?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
Mpikanira kankumwigilanga Mlungu! Mwenga mwona hashi?” Woseri wamtoza, kafiruwa kuhowa.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
Su, wamu wawu wanja kumtemera mata, wamgibikira sheni, wamkoma na kumgambira. “Gutungi gaa yakakukomiti!” Walolera mlyangu wamtola, wamwakula.
66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
Peteru pakaweriti kankali paluwaga, mdala yumu gwa vinyakalika gwa Mtambika Mkulu kiziti.
67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
Pakamwoniti Peteru kankuyotera motu, kamloliti, kamgambira. “Viraa gwenga guweriti pamuhera na Yesu Mnazareti.”
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.
Peteru kalema, “Nummana ndiri, wala nuvimana ndiri gagutakula!” Shakapanu Peteru kawuka, kagenda kunja kuwuwa. Panu njogolu kawika.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
Shinyankalika mdala ulii pakamwoniti kayi Peteru, kanja kayi kuwagambira wantu wawaweriti wagoloka palii, “muntu ayu yumu gwawu.”
70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
Peteru kalema kayi. Shakapanu katepu, wantu waweriti wagoloka palii wamgambira Peteru. “Nakaka gwenga gwa yumu gwawu, mana gwenga gwa Mgalilaya.”
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
Kumbiti Peteru kanja kulirapa, pakatakula, “Neni nummana ndiri muntu ulii yamtakula visoweru vyakuwi.”
72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
Palaa palii njogolu kawika mala ya pili. Su Peteru kalihola ntambu Yesu pakaweriti pakamgambira, “pamberi pa njogolu keniwiki mala ya pili, hagunemi mala ntatu.” Peteru kalira.
