Марко 14
1 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
And two days after was the passover, and the feast of unleavened bread; and the chief priests and the scribes sought how they might seize him by craft, and put him to death.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
For they said, Not at the feast, lest there be an uproar among the people.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
And when he was at Bethany, in the house of Simon the leper, as he was reclining at table, there came a woman having an alabaster bottle of ointment of pure spikenard, very precious; and breaking the bottle, she poured it on his head.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
And there were some that were much displeased, [[and said]] among themselves, Why is this waste of the ointment made?
5 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
For this ointment might have been sold for more than three hundred denaries, and given to the poor. And they chid her harshly.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
But Jesus said, Let her alone; why do ye trouble her? A good deed hath she done for me.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
For the poor ye have always with you, and whenever ye will, ye can do good to them; but me ye have not always.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
She hath done what she could; she hath anointed my body beforehand for its burial.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
And truly do I say to you, Wherever the glad tidings shall be published throughout the whole world, this too which she hath done will be told for a memorial of her.
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
And Judas Iscariot, one of the twelve, went to the chief priests, that he might deliver him up to them.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
And they when they heard it were glad, and promised to give him money. And he sought a good opportunity to deliver him up.
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
And on the first day of the feast of unleavened bread, when they used to kill the passover, his disciples say to him, Where wilt thou that we go and make ready for thee to eat the passover?
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
And he sendeth forth two of his disciples, and saith to them, Go into the city, and there will meet you a man bearing a pitcher of water; follow him;
14 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?
and wherever he goeth in, say to the master of the house, The Teacher saith, Where is my guest-chamber, where I may eat the passover with my disciples?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
And he will show you a large upper room furnished and prepared; and there make ready for us.
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
And the disciples went forth, and came into the city, and found as he had told them; and they made ready the passover.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
And when it was evening, he cometh with the twelve.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.
And as they were reclining at table and eating, Jesus said, Truly do I say to you, that one of you will betray me, —one that is eating with me.
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
They began to be sorrowful, and to say to him one by one, Is it I?
20 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
And he said to them, It is one of the twelve, one that is dipping with me in the dish.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
For the Son of man indeed goeth away, as it hath been written concerning him; but woe to that man by whom the Son of man is betrayed! Well were it for that man if he had not been born.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
And as they were eating, he took a loaf, and blessed, and broke it, and gave it to them, and said, Take; this is my body.
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
And he took a cup, and having given thanks, gave it to them; and they all drank of it.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
And he said to them, This is my blood of the covenant, which is shed for many.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
Truly do I say to you, I shall not drink hereafter of the fruit of the vine, until that day when I drink it new in the kingdom of God.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
And having sung a hymn, they went out to the Mount of Olives.
27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".
And Jesus saith to them, Ye will all fall away from me; for it is written, “I will smite the shepherd, and the sheep will be scattered.”
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
But after I have risen, I will go before you into Galilee.
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.
But Peter said to him, Even if all shall fall away, yet will not I.
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
And Jesus saith to him, Truly do I say to thee, that even thou, to-day, on this night, before a cock crow twice, wilt thrice deny me.
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
But he spoke the more vehemently: If I must die with thee, I will not deny thee. And so also said they all.
32 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
And they come to a place called Gethsemane; and he saith to his disciples, Sit here, while I pray.
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
And he taketh with him Peter and James and John; and began to be in great consternation and anguish.
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
And he saith to them, My soul is exceedingly sorrowful, even to death; remain here and watch.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
And going on a little farther, he fell on the ground, and prayed that, if it was possible, the hour might pass from him.
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
And he said, Abba, Father, all things are possible to thee! take away this cup from me. But not what I will, but what thou wilt.
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
And he cometh and findeth them sleeping; and he saith to Peter, Simon, sleepest thou? Couldst not thou watch one hour?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
Watch, and pray that ye enter not into temptation; the spirit indeed is willing, but the flesh is weak.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
And again he went away and prayed, saying the same words.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
And returning, he found them again sleeping, for their eyes were heavy; and they knew not what to answer him.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
And he cometh the third time, and saith to them, Sleep on, and take your rest! It is enough! the hour is come: lo! the Son of man is delivered up into the hands of sinners.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
Rise, let us be going; lo! he that delivereth me up is at hand.
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
And immediately, while he was yet speaking, cometh Judas Iscariot, one of the twelve, and with him a multitude with swords and clubs, from the chief priests and the scribes and elders.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
And his betrayer had given them a signal, saying, Whomever I shall kiss, he is the man; seize him, and lead him away securely.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.
And on coming he immediately went up to him, and said, Rabbi! and kissed him.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
And they laid hands on him and seized him.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
And one of those who stood by drew his sword, and smote the servant of the high-priest, and cut off his ear.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
And Jesus answering said to them, Ye have come out as against a robber, with swords and clubs, to take me.
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
I was daily with you in the temple, teaching, and ye did not lay hands on me; but [[thus it is]], that the Scriptures may be fulfilled.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
And all forsook him and fled.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
And there followed him a certain young man having a linen cloth wrapped round his naked body; and they laid hold of him.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
And he left the linen cloth behind, and fled naked.
53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
And they led Jesus away to the high-priest; and all the chief priests and the elders and the scribes come together.
54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
And Peter followed him afar off, even into the court of the palace of the high-priest, and was sitting with the officers, and warming himself at the fire.
55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
And the chief priests and the whole council sought for testimony against Jesus in order to put him to death; and they found none.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
For many bore false witness against him, but their testimonies did not agree together.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
And some stood up and bore false witness against him, saying,
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
We heard him say, I will destroy this temple that is made with hands, and in three days I will build another not made with hands.
59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
And not even so did their testimony agree.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
And the high-priest stood up in the midst, and asked Jesus, saying, Dost thou make no answer to what these men testify against thee?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
But he was silent, and answered nothing. Again the high-priest asked him, and saith to him, Art thou the Christ, the Son of the Blessed?
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
And Jesus said, I am; and ye will see the Son of man sitting on the right hand of Power, and coming with the clouds of heaven.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
Then the high-priest rent his garments, and said, What further need have we of witnesses?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
Ye have heard the blasphemy; what think ye? And they all condemned him as deserving the punishment of death.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
And some began to spit on him, and to cover his face and buffet him, and say to him, Prophesy! And the officers, with blows, took him in charge.
66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
And as Peter was below in the court, there cometh one of the maid-servants of the high-priest;
67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
and seeing Peter warming himself, she looked at him and said, Thou too wast with the Nazarene, Jesus.
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.
But he denied, saying, I do not know nor understand what thou sayest. And he went out into the fore-court; and a cock crew.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
And the maid-servant, seeing him, began again to say to those who were standing by, This is one of them.
70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
And he denied it again. And shortly after, those who were standing by said again to Peter, Surely thou art one of them; for thou art a Galilaean.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
But he began to curse and to swear, saying, I know not this man of whom ye speak.
72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
And immediately a cock crew a second time. And Peter called to mind the word that Jesus had said to him, Before a cock crows twice, thou wilt thrice deny me. And when he thought thereon, he wept.
