Марко 12
1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
And he began to speak unto them by parables. A certain man planted a vineyard, and set an hedge about it, and dug a place for the winepress, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country.
2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
And at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
And they caught him, and beat him, and sent him away empty.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
And again he sent unto them another servant; and at him they cast stones, and wounded him in the head, and sent him away shamefully handled.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
And again he sent another; and him they killed, and many others; beating some, and killing some.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
Having yet therefore one son, his beloved, he sent him also last unto them, saying, They will reverence my son.
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
But those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be our's.
8 И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
And they took him, and killed him, and cast him out of the vineyard.
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
What shall therefore the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.
10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
And have all of you not read this scripture; The stone which the builders rejected is become the head of the corner:
11 от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
This was the Lord's doing, and it is marvellous in our eyes?
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
And they sought to lay hold on him, but feared the people: for they knew that he had spoken the parable against them: and they left him, and went their way.
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
And they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, to catch him in his words. (logos)
14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
And when they were come, they say unto him, Master, we know that you are true, and care for no man: for you regard not the person of men, but teach the way of God in truth: Is it lawful to give tribute to Caesar, or not?
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
Shall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why tempt all of you me? bring me a penny, that I may see it.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
And they brought it. And he says unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Caesar's.
17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
And Jesus answering said unto them, Render to Caesar the things that are Caesar's, and to God the things that are God's. And they marvelled at him.
18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
Then come unto him the Sadducees, which say there is no resurrection; and they asked him, saying,
19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
Master, Moses wrote unto us, If a man's brother die, and leave his wife behind him, and leave no children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.
20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
Now there were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed.
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
And the second took her, and died, neither left he any seed: and the third likewise.
22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
And the seven had her, and left no seed: last of all the woman died also.
23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
In the resurrection therefore, when they shall rise, whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.
24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?
And Jesus answering said unto them, Do all of you not therefore go astray, because all of you know not the scriptures, neither the power of God?
25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
For when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as the angels which are in heaven.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
And as concerning the dead, that they rise: have all of you not read in the book of Moses, how in the bush God spoke unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
He is not the God of the dead, but the God of the living: all of you therefore do greatly go astray.
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
And one of the scribes came, and having heard them reasoning together, and perceiving that he had answered them well, asked him, Which is the first commandment of all?
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
And Jesus answered him, The first of all the commandments is, Hear, O Israel; The Lord our God is one Lord:
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
And you shall love the Lord your God with all your heart, and with all your soul, and with all your mind, and with all your strength: this is the first commandment.
31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
And the second is like, namely this, You shall love your neighbour as yourself. There is no other commandment greater than these.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
And the scribe said unto him, Well, Master, you have said the truth: for there is one God; and there is no other but he:
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
And to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the soul, and with all the strength, and to love his neighbour as himself, is more than all whole burnt offerings and sacrifices.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
And when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, You are not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?
And Jesus answered and said, while he taught in the temple, How say the scribes that Christ is the son of David?
36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
For David himself said by the Holy Spirit, (pneuma) The LORD said to my Lord, Sit you on my right hand, till I make your enemies your footstool.
37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
David therefore himself calls him Lord; and whence is he then his son? And the common people heard him gladly.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
And he said unto them in his doctrine, Beware of the scribes, which love to go in long clothing, and love salutations in the marketplaces,
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
And the chief seats in the synagogues, and the uppermost rooms at feasts:
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
Which devour widows' houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater damnation.
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
And Jesus sat opposite to the treasury, and beheld how the people cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
And there came a certain poor widow, and she threw in two mites, which make a farthing.
43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
And he called unto him his disciples, and says unto them, Verily I say unto you, That this poor widow has cast more in, than all they which have cast into the treasury:
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
For all they did cast in of their abundance; but she of her lack did cast in all that she had, even all her living.
