Марко 12
1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
Chuin Yeshuan thulem in thu ahil pantan: “Mikhatnin lengpilei abolin, akimvel ah pal agenin ahi. Chuin achilna ding khuh alaiyin, insang asan, chuin aleilhouho khut'ah lousan dingin apedoh in gamdangah achetan ahi.
2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
Aga lo phat ahi phat'in ama chan ding chu lading in aleilhou ho henga asoh ho khat asoltai.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
Hinlah leilhouho chun amapa chu amanun avouvin, khutgoh keovin ahin soldoh tauve.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
Chuin lou neipan asohho khat asol kit leh ama jongchu ajumso uvin, alu ahin vohpeh-uve.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
Chujouvin achom khat asol kit'in ahile ama chu ahin that tauve. Chule adang asol ho jong abang ahin vouvin, abang ahin that un ahi.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
Asolthei ding khat bou aumtan, ama chu achapa deitah chu ahi. Lou neipan achainakeiyin, ‘Kachapa ahijeh'in anajabol nauvinte,’ tin ama chu asoltan,
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
Ahinlah aleilhouho chu akihouvun, ‘Veuvin, agamngah ding, agou loding pa ahunge, khaiye! Thatdoh-utin agam hi eiho chang taute,’ aki tiuvin ahi.
8 И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
Chuin aman'un, athat'un along chu lengpilei polam'ah alehdoh tauvin ahi.
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
Hichan gei chu ahitahleh lengpilei neipa chun leilhou ho chu i-lotante tia nagel uvem? Naseipeh-unge—ama hung intin aleilhouho chu sugamintin lengpilei chu midang pedoh tante.
10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
Thubua kisun: ‘Insahon adeimouva apaiyu song chu inning songin apangtan,
11 от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
hichehi Pakai thilbol ahin, vetdingin avetlom lheh-e,’ tia kisun chu nasim dohkhah-uvem?” tin adonge.
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
Chupet'a um hou lamkaiho chun—leilhou migilou ho chu amaho toh kitekahna'a kisei ahi tin agel tauvin, Yeshua chu matding ago tauvin ahi. Ahinlah mipiho akichat kit jeh-uvin, adalha uvin achemang tauve.
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
Chomkhat jouvin lamkaiho chun thua themmo chansah-a mattheina ding in Pharisee ho phabep khat le Herod miho phabep chu Yeshua thudoh bol ding in asol un ahi.
14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
Hichun agacheuvin, “Houhil, Nangma midih nahin, koima gin naneipoi. Dihtah'a Pathen lampi chu nahil ahi chu kaheuve. Ahile neiseipehun—Caesar kai kapeh-uhi dihthei ding hinam ahiloule dihlou ding ham?”
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
Kapeh diu ham, kapehlou diu ham? agatiuve. Yeshuan aphatlhemnau chu amudoh'in, adonbutnan, “Ibola neilunglah patep uham? Romte dangka-pumkhat hinchoiyun langnei vetsah un, chule naseipeh-uvinge,” ati.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
Ahin choi phat'un, Yeshuan aven, “Hichea kinam hi koi lim le koi min ham?” tia adohleh, amahon “Caesar a ahi,” atiuvin ahi.
17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
Chuin Yeshuan, “Chuti ahile aphai, Caesar a chu Caesar peuvin lang, Pathen'a chu Pathen peuvin,” atipeh tai. Adonbutna chu adatmo lheh jeng un ahi.
18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
Chujouvin Sadducee—mithi thokitna aumpoi tiho—chu ahengah ahung un, ajah-a thudoh aneiyun,
19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
“Houhil, Mosen eithupeh dungjuiyun mi khattouvin cha neilouva ajinu adalhah'a, athi tah'a ahile, asopipa chun ajinu chu vehen lang asopipa phunggui amanlouna ding chun chi khaipeh hen tin akiseiye.
20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
Achutile, tekahnan ucha pasal sagi aume. Amasapenpa chun ji aneiyin chikhai louvin athitai.
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
Aban'a pan amanu chu jin aneiyin chikhai louvin athin, athumnapa jong chutima chu ahin,
22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
Hitichun akitol suhpeh tauvin, asagiuvin chikhailou ahitauve. Achainan numeinu jong chu athitai.
23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
Ahileh tun neiseipeh-un, thokit nia amanu chu alah uva koipen ji hitantem? Ijeh-inem iti leh asagiuva amanu chu jia anei cheh-u ahitai,” atiuve.
24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?
Yeshuan adonbut in, “Nasuhkhel'u chu Pathen thubua thu kisei nahethem pouvin chule Pathen thaneina nahet lou uhi ahi.
25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
Ijeh-inem iti leh mithiho athodoh tengu chule ji anei tahlou diu chujongleh kichensahna umtalou ding ahi. Hiche thudol'a hi vanna Vantilte tobang hiding ahitauve.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
Ahileh, mithiho kaithouva aum diu thudol hi—Mose'n hamboh meikou thudol asutna-ah, Abraham, Isaac chule Jacob thi jou khonungpeh-a Pathen in Mose koma, ‘Keima Abraham Pathen, Isaac Pathen chule Jacob Pathen kahi,’ tia asei thu chu sim khalou nahiuvem?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Chu dungjuiya chu ama ahingho Pathen ahin, athihoa ahipoi. Nanghon thuhettohlou suhkhelna lentah naneiyu ahitai,” ati.
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
Chua hou danthuhilho lah'a khat in akihounau chu anajan, Yeshuan kichentah'a ahil chu ahechen in, hijeh chun aman Yeshua jah-a, “Thupeh jouse lah'a hoichepen hi thupipen ham?” tin adongtai.
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
Yeshuan adonbut'in, “Thupeh pipen chu hichehi ahi: ‘Ngaiyun, vo Israel! Pakai Pathen hi khatseh bou ahi.
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
Nangman Pakai na-Pathen chu, nalung pumpi, nahinna pumpi, nangaitona pumpi chule nathaneina jousea nangailut mong mong ding ahi.’
31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
Anina jong kibangchet'in athupin ahi, hichu: ‘Nangma nakingailut bangin naheng nakom ngailun.’ Hicheteni sanga thupijo thupeh dang aumpoi,” ati.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
Hou dan thuhilpan adonbut in, “Naseihoi ngeiye, Houhil. Nangman thudihtah in thu naseiyin Pathen khatseh bou aume, Pathen dang aumpoi nati-e.
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
Chule Pathen chu lungthim pumpi, khohet theina pumpi le thanei jousea ngailut ding ahi chu kahen, chule eima ikingailut banga iheng ikom ngailut ding jong chu kahei. Hichu ganpum goa kilhainale longlhenna sangin gamchengin aphajoi,” ati.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Danthuhilpan kichentah'a adonbut ajah phat'in Yeshuan ajah-a aseiyin, “Nangma Pathen Lenggam toh nakigamlat poi,” atipeh tai. Chukal chun koiman thudang adongngam tapoi. David Chapa Thudol Asei
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?
Phat chomkhat jouvin, Yeshuan houin sungathu ahil pet'in miho adongin, “Danthusunhon Messiah chu iti David chapa ahi atiu hintem?
36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
Ijeh-inem iti leh Lhagao Thengin ahil a konin David jengin jong, ‘Pakaiyin ka-Pakai jah-ah, jabolna mun'ah kajet lamin touvin namelmate cheng nakeng chotphaa kaneisah masangsen,’ anatin ahi.
37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
David amatah'in Pakai chu Pakai asah-in, achutileh achapa iti hithei dingham?” atin ahi. Mipi chun Yeshua thusei chu thanomtah'in angaiyui.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
Yeshuan aseibe kit'in, “Danthusunhoa konin kihongphauvin! Ajehchu amahon sangkhol chol kiah-a kholailenna chule kailhanga min chibai aboh diu athanoppiuve.
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
Chule kikhopna in le golvahna'a touna pipen adeiyui.
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
Hinlah kiphatlamna beihelin meithaiho nei le gou lahpehna dingin alhemlha jiuvin, houguttah bangin japi mutheina ding munhoah sottahtah taona amang jiuve. Hichejeh'a hi amaho hi gotna sangtah chang diu ahi,” ati.
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
Chuin Yeshua Houin sunga sumdolna bom jon'ah atouvin, mipin sumdolna boma sum alelut chu aven ahile mihao tamtah'in tamtahtah alelut'u amui.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
Chua chun vaichatah meithainu khat ahungin sumsan-nong pumni alehlut in ahi.
43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
Chuin aseijuiteho akouvin ajah'uva, “Tahbeh'a kasei ahi, hiche meithai vaichanu hin adang jouse sangin sumdolna-ah atam lelut pene.
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
Ijeh-inem itileh adangho jouse khun aneival ato-u ahin, amanu vang hin aneichasun ahinpi chengse alelut jeng ahi,” ati.
