Марко 11
1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
When they drew near to Jerusalem, to Bethphage and Bethany, at the Mount of Olives, he sent two of his disciples,
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
and said to them, "Go your way into the village that is opposite you. Immediately as you enter into it, you will find a young donkey tied, on which no one has yet sat. Untie him, and bring him.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
If anyone asks you, 'Why are you doing this?' say, 'Because the Lord needs it,' and he will send it back here at once."
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
They went away, and found a colt tied at the door outside in the open street, and they untied him.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
Some of those who stood there asked them, "What are you doing, untying the young donkey?"
6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
They said to them just as Jesus had said, and they let them go.
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
They brought the young donkey to Jesus, and threw their garments on it, and Jesus sat on it.
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
Many spread their garments on the way, and others spread branches which they had cut from the fields.
9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
Those who went in front, and those who followed, shouted, "Hosanna. Blessed is he who comes in the name of the Lord.
10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
Blessed is the kingdom of our father David. Hosanna in the highest."
11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
And he entered into the temple in Jerusalem. When he had looked around at everything, it being now evening, he went out to Bethany with the twelve.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
The next day, when they had come out from Bethany, he was hungry.
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
Seeing a fig tree afar off having leaves, he came to see if perhaps he might find anything on it. When he came to it, he found nothing but leaves, for it was not the season for figs.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. (aiōn g165)
Jesus told it, "May no one ever eat fruit from you again." and his disciples heard it. (aiōn g165)
15 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
They came to Jerusalem, and he entered into the temple, and began to throw out those who sold and those who bought in the temple, and overthrew the tables of the money changers, and the seats of those who sold the doves.
16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
He would not allow anyone to carry a container through the temple.
17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
He taught, saying to them, "Is it not written, 'My house will be called a house of prayer for all the nations?' But you have made it a den of robbers."
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
The chief priests and the scribes heard it, and sought how they might destroy him. For they feared him, because all the crowd was astonished at his teaching.
19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.
When evening came, they went out of the city.
20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
As they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away from the roots.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
Peter, remembering, said to him, "Teacher, look. The fig tree which you cursed has withered away."
22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
Jesus answered them, "Have faith in God.
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
Truly I tell you, whoever may tell this mountain, 'Be taken up and cast into the sea,' and does not doubt in his heart, but believes that what he says will happen, it will be done for him.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Therefore I tell you, whatever you ask for in prayer, believe that you have received it, and it will be yours.
25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
Whenever you stand praying, forgive, if you have anything against anyone; so that your Father, who is in heaven, may also forgive you your wrongdoing.
26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
But if you do not forgive, neither will your Father in heaven forgive your wrongdoing."
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
They came again to Jerusalem, and as he was walking in the temple, the chief priests, and the scribes, and the elders came to him,
28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
and they began saying to him, "By what authority do you do these things? And who gave you this authority to do these things?"
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
Jesus said to them, "I will also ask you one question. Answer me, and I will tell you by what authority I do these things.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.
The baptism of John—was it from heaven, or from people? Answer me."
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
They reasoned with themselves, saying, "If we should say, 'From heaven;' he will say, 'Why then did you not believe him?'
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
If we should say, 'From people'"—they feared the crowd, for all held John to really be a prophet.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
They answered and said to Jesus, "We do not know." Jesus said to them, "Neither do I tell you by what authority I do these things."
