Марко 11
1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
As they approached Jerusalem, being come as far as Bethphage, and Bethany, near the Mount of Olives; he sent two of his disciples,
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
and said to them, Go into the village opposite you, and just as you enter it, you will find a colt tied, on which no man ever rode; loose him, and bring him.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
And if any person ask you, Wherefore do you this? say, The Master needs him, and he will instantly send him hither.
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
Accordingly they went, and finding a colt tied before a door, where two ways met, they loosed him.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
Some of the people present said to them, Wherefore do you loose the colt?
6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
They having answered as Jesus had commanded them, were allowed to take him.
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
Accordingly they brought the colt to Jesus, on which having laid their mantles, he sat on him.
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
And many spread their mantles in the way; others cut down sprays from the trees, and strowed them in the way.
9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
And they who went before, and they who followed shouted, saying, Hosanna! blessed be He that comes in the name of the Lord!
10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
Happy be the approaching Reign of our Father David!
11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
In this manner Jesus entered Jerusalem and the temple; where, after surveying everything around, it being late, he departed with the twelve to Bethany.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
The next day, when he left Bethany, he was hungry;
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
and observing a fig tree at a distance, full of leaves, went to look for fruit on it, for the fig harvest was not yet. And being come, he found nothing but leaves.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. (aiōn g165)
Then he said to it, Henceforth let no man ever eat fruit off you. And his disciples heard him. (aiōn g165)
15 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
Being returned to Jerusalem, he went into the temple, and drove out them who sold, and them who bought in the temple, and overturned the tables of the money changers, and the stalls of them who sold doves;
16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
and would suffer no person to carry vessels through the temple.
17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
He also taught them, saying, Is it not written, "My house shall be called a house of prayer for all nations?" but you have made it a den of robbers.
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
And the scribes and the chief priests hearing this, sought means to destroy him; for they dreaded him, because all the multitude admired his doctrine.
19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.
And in the evening he went out of the city.
20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
Next morning as they returned, they saw that the fig tree was dried up from the root.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
Peter recollecting, said to him, Rabbi, behold the fig tree, which you devoted, already withered.
22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
Jesus answered, Have faith in God.
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
For indeed, I say to you, Whoever shall say to this mountain, Be lifted, and thrown into the sea, and shall not in the least doubt, but shall believe that what he says shall happen; whatever he shall command, shall be done for him;
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
for which reason I assure you, that what things soever you pray for, if you believe that you shall obtain them, they shall be yours.
25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
And when you pray, forgive, if you have matter of complaint against any; that your Father, who is in heaven, may also forgive you your trespasses.
26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
But if you do not forgive, neither will your Father, who is in heaven, forgive your trespasses.
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
Again, they arrived at Jerusalem; and as he was walking in the temple, the chief priests, scribes, and the elders, came,
28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
and said to him, By what authority do you these things? and who empowered you to do them?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
Jesus answering, said to them, I also have a question to ask; answer me, and I will tell you by what authority I do these things.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.
Was the title which John had to immerse, from heaven, or from men? Answer me.
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
Then they argued thus among themselves; If we say, From heaven; he will reply, Why, then, did you not believe him?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
But if we say, From men; we are in danger from the people, who are all convinced that John was a prophet.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
They therefore answering, said to Jesus, We can not tell. Jesus replied, Neither do I tell you by what authority I do these things.
