Марко 11
1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
And when they came nigh to Jerusalem, unto Bethphage and Bethany, at the mount of Olives, he sends forth two of his disciples,
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
And says unto them, Go your way into the village opposite to you: and as soon as all of you be entered into it, all of you shall find a colt tied, whereon never man sat; loose him, and bring him.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
And if any man say unto you, Why do all of you this? say all of you that the Lord has need of him; and immediately he will send him here.
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
And they went their way, and found the colt tied by the door without in a place where two ways met; and they loose him.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
And certain of them that stood there said unto them, What do all of you, loosing the colt?
6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
And they said unto them even as Jesus had commanded: and they let them go.
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
And they brought the colt to Jesus, and cast their garments on him; and he sat upon him.
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
And many spread their garments in the way: and others cut down branches off the trees, and scattered them in the way.
9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
And they that went before, and they that followed, cried, saying, Hosanna; Blessed is he that comes in the name of the Lord:
10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
Blessed be the kingdom of our father David, that comes in the name of the Lord: Hosanna in the highest.
11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
And Jesus entered into Jerusalem, and into the temple: and when he had looked round about upon all things, and now the evening was come, he went out unto Bethany with the twelve.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
And on the next day, when they were come from Bethany, he was hungry:
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
And seeing a fig tree far off having leaves, he came, if lest by any means he might find any thing thereon: and when he came to it, he found nothing but leaves; for the time of figs was not yet.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. (aiōn g165)
And Jesus answered and said unto it, No man eat fruit of you hereafter for ever. And his disciples heard it. (aiōn g165)
15 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
And they come to Jerusalem: and Jesus went into the temple, and began to cast out them that sold and bought in the temple, and overthrew the tables of the moneychangers, and the seats of them that sold doves;
16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
And would not suffer that any man should carry any vessel through the temple.
17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
And he taught, saying unto them, Is it not written, My house shall be called of all nations the house of prayer? but all of you have made it a den of thieves.
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
And the scribes and chief priests heard it, and sought how they might destroy him: for they feared him, because all the people was astonished at his doctrine.
19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.
And when even was come, he went out of the city.
20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
And in the morning, as they passed by, they saw the fig tree dried up from the roots.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
And Peter calling to remembrance says unto him, Master, behold, the fig tree which you cursed is withered away.
22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
And Jesus answering says unto them, Have faith in God.
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
For verily I say unto you, That whosoever shall say unto this mountain, Be you removed, and be you cast into the sea; and shall not doubt in his heart, but shall believe that those things which he says shall come to pass; he shall have whatsoever he says.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Therefore I say unto you, What things whatsoever all of you desire, when all of you pray, believe that all of you receive them, and all of you shall have them.
25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
And when all of you stand praying, forgive, if all of you have ought against any: that your Father also which is in heaven may forgive you your trespasses.
26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
But if all of you do not forgive, neither will your Father which is in heaven forgive your trespasses.
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
And they come again to Jerusalem: and as he was walking in the temple, there come to him the chief priests, and the scribes, and the elders,
28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
And say unto him, By what authority do you these things? and who gave you this authority to do these things?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
And Jesus answered and said unto them, I will also ask of you one question, (logos) and answer me, and I will tell you by what authority I do these things.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.
The baptism of John, was it from heaven, or of men? answer me.
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say, Why then did all of you not believe him?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
But if we shall say, Of men; they feared the people: for all men counted John, that he was a prophet indeed.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
And they answered and said unto Jesus, We cannot tell. And Jesus answering says unto them, Neither do I tell you by what authority I do these things.
