Марко 10
1 О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
Καὶ ἐκεῖθεν ἀναστὰς ἔρχεται εἰς τὰ ὅρια τῆς Ἰουδαίας (καὶ *N(k)O*) (τοῦ *k*) πέραν τοῦ Ἰορδάνου, καὶ συμπορεύονται πάλιν ὄχλοι πρὸς αὐτόν, καὶ ὡς εἰώθει πάλιν ἐδίδασκεν αὐτούς.
2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
καὶ προσελθόντες (οἱ *k*) Φαρισαῖοι (ἐπηρώτων *N(k)O*) αὐτὸν εἰ ἔξεστιν ἀνδρὶ γυναῖκα ἀπολῦσαι πειράζοντες αὐτόν.
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν αὐτοῖς· τί ὑμῖν ἐνετείλατο Μωϋσῆς;
4 О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
οἱ δὲ εἶπαν· ἐπέτρεψεν Μωϋσῆς βιβλίον ἀποστασίου γράψαι καὶ ἀπολῦσαι.
5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
(Καὶ ἀποκριθεὶς *k*) ὁ (δὲ *no*) Ἰησοῦς εἶπεν αὐτοῖς· πρὸς τὴν σκληροκαρδίαν ὑμῶν ἔγραψεν ὑμῖν τὴν ἐντολὴν ταύτην·
6 обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.
ἀπὸ δὲ ἀρχῆς κτίσεως ἄρσεν καὶ θῆλυ ἐποίησεν αὐτούς (ὁ *k*) (θεός· *K*)
7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
ἕνεκεν τούτου καταλείψει ἄνθρωπος τὸν πατέρα αὐτοῦ καὶ τὴν μητέρα καὶ προσκολληθήσεται πρὸς τὴν γυναῖκα αὐτοῦ,
8 и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.
καὶ ἔσονται οἱ δύο εἰς σάρκα μίαν ὥστε οὐκέτι οὐκέτι εἰσὶν δύο ἀλλὰ μία σάρξ.
9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
ὃ οὖν ὁ θεὸς συνέζευξεν, ἄνθρωπος μὴ χωριζέτω.
10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
Καὶ (εἰς τὴν οἰκίαν *N(k)O*) πάλιν οἱ μαθηταὶ (αὐτοῦ *k*) περὶ (τοῦ *k*) (τούτου ἐπηρώτων *N(k)O*) αὐτόν.
11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
καὶ λέγει αὐτοῖς· ὃς (ἂν *N(k)O*) ἀπολύσῃ τὴν γυναῖκα αὐτοῦ καὶ γαμήσῃ ἄλλην, μοιχᾶται ἐπ᾽ αὐτήν.
12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
καὶ ἐὰν (αὐτὴ *N(K)O*) (ἀπολύσασα *N(k)O*) τὸν ἄνδρα αὐτῆς (καὶ *k*) (γαμήσῃ ἄλλον, *N(k)O*) μοιχᾶται.
13 Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
Καὶ προσέφερον αὐτῷ παιδία ἵνα αὐτῶν ἅψηται· οἱ δὲ μαθηταὶ (ἐπετίμησαν αὐτοῖς *N(k)O*) (προσφέρουσιν. *KO*)
14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
ἰδὼν δὲ ὁ Ἰησοῦς ἠγανάκτησεν καὶ εἶπεν αὐτοῖς· ἄφετε τὰ παιδία ἔρχεσθαι πρός με, (καὶ *k*) μὴ κωλύετε αὐτά, τῶν γὰρ τοιούτων ἐστὶν ἡ βασιλεία τοῦ θεοῦ.
15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
Ἀμὴν λέγω ὑμῖν, ὃς (ἂν *N(k)O*) μὴ δέξηται τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ ὡς παιδίον, οὐ μὴ εἰσέλθῃ εἰς αὐτήν.
16 И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
καὶ ἐναγκαλισάμενος αὐτὰ (κατευλόγει *N(k)O*) τιθεὶς τὰς χεῖρας ἐπ᾽ αὐτά.
17 И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
Καὶ ἐκπορευομένου αὐτοῦ εἰς ὁδὸν προσδραμὼν εἷς καὶ γονυπετήσας αὐτὸν ἐπηρώτα αὐτόν· διδάσκαλε ἀγαθέ, τί ποιήσω ἵνα ζωὴν αἰώνιον κληρονομήσω; (aiōnios g166)
18 А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
Ὁ δὲ Ἰησοῦς εἶπεν αὐτῷ· τί με λέγεις ἀγαθόν; οὐδεὶς ἀγαθὸς εἰ μὴ εἷς ὁ θεός.
19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."
τὰς ἐντολὰς οἶδας· μὴ φονεύσῃς, μὴ μοιχεύσῃς, μὴ κλέψῃς, μὴ ψευδομαρτυρήσῃς, μὴ ἀποστερήσῃς, τίμα τὸν πατέρα σου καὶ τὴν μητέρα.
20 А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.
ὁ δὲ (ἀποκριθεὶς *ko*) (ἔφη *N(k)O*) αὐτῷ· διδάσκαλε, ταῦτα πάντα ἐφυλαξάμην ἐκ νεότητός μου.
21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.
Ὁ δὲ Ἰησοῦς ἐμβλέψας αὐτῷ ἠγάπησεν αὐτὸν καὶ εἶπεν αὐτῷ· ἕν (σε *N(k)O*) ὑστερεῖ· ὕπαγε, ὅσα ἔχεις πώλησον καὶ δὸς τοῖς πτωχοῖς καὶ ἕξεις θησαυρὸν ἐν οὐρανῷ. καὶ δεῦρο, ἀκολούθει μοι (ἄρας τὸν σταυρόν. *K*)
22 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
ὁ δὲ στυγνάσας ἐπὶ τῷ λόγῳ ἀπῆλθεν λυπούμενος· ἦν γὰρ ἔχων κτήματα πολλά.
23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
καὶ περιβλεψάμενος ὁ Ἰησοῦς λέγει τοῖς μαθηταῖς αὐτοῦ· πῶς δυσκόλως οἱ τὰ χρήματα ἔχοντες εἰς τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ εἰσελεύσονται.
24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
οἱ δὲ μαθηταὶ ἐθαμβοῦντο ἐπὶ τοῖς λόγοις αὐτοῦ. ὁ δὲ Ἰησοῦς πάλιν ἀποκριθεὶς λέγει αὐτοῖς· τέκνα, πῶς δύσκολόν ἐστιν (τοὺς πεποιθότας ἐπὶ *KO*) (τοῖς *K*) (χρήμασιν *KO*) εἰς τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ εἰσελθεῖν.
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
εὐκοπώτερόν ἐστιν κάμηλον διὰ τῆς τρυμαλιᾶς τῆς ῥαφίδος (διελθεῖν *N(k)O*) ἢ πλούσιον εἰς τὴν βασιλείαν τοῦ θεοῦ εἰσελθεῖν.
26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
οἱ δὲ περισσῶς ἐξεπλήσσοντο λέγοντες πρὸς (ἑαυτούς· *NK(O)*) καὶ τίς δύναται σωθῆναι;
27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
ἐμβλέψας (δὲ *k*) αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς λέγει· παρὰ ἀνθρώποις ἀδύνατον ἀλλ᾽ οὐ παρὰ (τῷ *k*) θεῷ· πάντα γὰρ δυνατὰ (ἐστιν *k*) παρὰ τῷ θεῷ.
28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
(Καὶ *k*) ἤρξατο λέγειν ὁ Πέτρος αὐτῷ· ἰδοὺ ἡμεῖς ἀφήκαμεν πάντα καὶ (ἠκολουθήκαμέν *N(k)O*) σοι.
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
(Ἀποκριθεὶς *ko*) (δὲ *k*) (ἔφη *N(k)O*) ὁ Ἰησοῦς· ἀμὴν λέγω ὑμῖν, οὐδείς ἐστιν ὃς ἀφῆκεν οἰκίαν ἢ ἀδελφοὺς ἢ ἀδελφὰς ἢ μητέρα ἢ πατέρα (ἢ γυναῖκα *K*) ἢ τέκνα ἢ ἀγροὺς ἕνεκεν ἐμοῦ καὶ (ἕνεκεν *no*) τοῦ εὐαγγελίου,
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
πολλοὶ δὲ ἔσονται πρῶτοι ἔσχατοι καὶ οἱ ἔσχατοι πρῶτοι.
32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
Ἦσαν δὲ ἐν τῇ ὁδῷ ἀναβαίνοντες εἰς Ἱεροσόλυμα, καὶ ἦν προάγων αὐτοὺς ὁ Ἰησοῦς, καὶ ἐθαμβοῦντο· (οἱ *no*) (δὲ *N(k)O*) ἀκολουθοῦντες ἐφοβοῦντο. Καὶ παραλαβὼν πάλιν τοὺς δώδεκα ἤρξατο αὐτοῖς λέγειν τὰ μέλλοντα αὐτῷ συμβαίνειν
33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
ὅτι ἰδοὺ ἀναβαίνομεν εἰς Ἱεροσόλυμα, καὶ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου παραδοθήσεται τοῖς ἀρχιερεῦσιν καὶ τοῖς γραμματεῦσιν, καὶ κατακρινοῦσιν αὐτὸν θανάτῳ καὶ παραδώσουσιν αὐτὸν τοῖς ἔθνεσιν
34 и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.
καὶ ἐμπαίξουσιν αὐτῷ καὶ ἐμπτύσουσιν αὐτῷ καὶ μαστιγώσουσιν αὐτὸν καὶ ἀποκτενοῦσιν (αὐτόν, *ko*) καὶ (μετὰ τρεῖς ἡμέρας *N(k)O*) ἀναστήσεται.
35 Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
Καὶ προσπορεύονται αὐτῷ Ἰάκωβος καὶ Ἰωάννης, οἱ (δύο *O*) υἱοὶ Ζεβεδαίου, λέγοντες (αὐτῷ· *no*) διδάσκαλε, θέλομεν ἵνα ὃ ἐὰν αἰτήσωμέν (σε *no*) ποιήσῃς ἡμῖν.
36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
Ὁ δὲ εἶπεν αὐτοῖς· τί θέλετέ με (ποιήσω *N(k)O*) ὑμῖν;
37 Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
οἱ δὲ εἶπαν αὐτῷ· δὸς ἡμῖν ἵνα εἷς σου ἐκ δεξιῶν καὶ εἷς ἐξ (ἀριστερῶν *N(k)O*) (σου *k*) καθίσωμεν ἐν τῇ δόξῃ σου.
38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Ὁ δὲ Ἰησοῦς εἶπεν αὐτοῖς· οὐκ οἴδατε τί αἰτεῖσθε. δύνασθε πιεῖν τὸ ποτήριον ὃ ἐγὼ πίνω (ἢ *N(k)O*) τὸ βάπτισμα ὃ ἐγὼ βαπτίζομαι βαπτισθῆναι;
39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
οἱ δὲ εἶπαν αὐτῷ· δυνάμεθα. ὁ δὲ Ἰησοῦς εἶπεν αὐτοῖς· τὸ (μὲν *k*) ποτήριον ὃ ἐγὼ πίνω πίεσθε, καὶ τὸ βάπτισμα ὃ ἐγὼ βαπτίζομαι βαπτισθήσεσθε·
40 но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
τὸ δὲ καθίσαι ἐκ δεξιῶν μου (ἢ *N(k)O*) ἐξ εὐωνύμων (μου *k*) οὐκ ἔστιν ἐμὸν δοῦναι ἀλλ᾽ οἷς ἡτοίμασται.
41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.
Καὶ ἀκούσαντες οἱ δέκα ἤρξαντο ἀγανακτεῖν περὶ Ἰακώβου καὶ Ἰωάννου.
42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
(Ὁ *k*) (Καὶ *no*) (δὲ *k*) προσκαλεσάμενος αὐτοὺς ὁ Ἰησοῦς λέγει αὐτοῖς· οἴδατε ὅτι οἱ δοκοῦντες ἄρχειν τῶν ἐθνῶν κατακυριεύουσιν αὐτῶν, καὶ οἱ μεγάλοι αὐτῶν κατεξουσιάζουσιν αὐτῶν.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
οὐχ οὕτως δέ (ἐστιν *N(k)O*) ἐν ὑμῖν, ἀλλ᾽ ὃς (ἂν *N(k)O*) θέλῃ μέγας γενέσθαι ἐν ὑμῖν, ἔσται ὑμῶν διάκονος·
44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
καὶ ὃς (ἂν *NK(o)*) θέλῃ (ἐν *no*) (ὑμῖν εἶναι *N(k)O*) πρῶτος, ἔσται πάντων δοῦλος.
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
καὶ γὰρ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου οὐκ ἦλθεν διακονηθῆναι ἀλλὰ διακονῆσαι καὶ δοῦναι τὴν ψυχὴν αὐτοῦ λύτρον ἀντὶ πολλῶν.
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
Καὶ ἔρχονται εἰς Ἰεριχώ. καὶ ἐκπορευομένου αὐτοῦ ἀπὸ Ἰεριχὼ καὶ τῶν μαθητῶν αὐτοῦ καὶ ὄχλου ἱκανοῦ (ὁ *no*) υἱὸς Τιμαίου Βαρτιμαῖος, (ὁ *k*) τυφλὸς (προσαίτης, *N(k)O*) ἐκάθητο παρὰ τὴν ὁδόν.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
καὶ ἀκούσας ὅτι Ἰησοῦς ὁ (Ναζαρηνός *N(k)O*) ἐστιν, ἤρξατο κράζειν καὶ λέγειν· (ὁ *k*) υἱὲ Δαυὶδ Ἰησοῦ, ἐλέησόν με.
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
καὶ ἐπετίμων αὐτῷ πολλοὶ ἵνα σιωπήσῃ. ὁ δὲ πολλῷ μᾶλλον ἔκραζεν· υἱὲ Δαυίδ, ἐλέησόν με.
49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
καὶ στὰς ὁ Ἰησοῦς εἶπεν· (φωνήσατε *N(k)O*) αὐτόν. καὶ φωνοῦσιν τὸν τυφλὸν λέγοντες αὐτῷ· θάρσει, (ἔγειρε, *N(k)O*) φωνεῖ σε.
50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
ὁ δὲ ἀποβαλὼν τὸ ἱμάτιον αὐτοῦ (ἀναπηδήσας *N(k)O*) ἦλθεν πρὸς τὸν Ἰησοῦν.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
καὶ ἀποκριθεὶς αὐτῷ ὁ Ἰησοῦς (εἶπεν· *N(k)O*) τί σοι θέλεις ποιήσω; ὁ δὲ τυφλὸς εἶπεν αὐτῷ· ραββουνι, ἵνα ἀναβλέψω.
52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
(καὶ *no*) ὁ (δὲ *ko*) Ἰησοῦς εἶπεν αὐτῷ· ὕπαγε, ἡ πίστις σου σέσωκέν σε. καὶ εὐθὺς ἀνέβλεψεν καὶ ἠκολούθει (αὐτῷ *N(k)O*) (Ἰησοῦ *k*) ἐν τῇ ὁδῷ.
