Марко 10
1 О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
He arose from there and came into the borders of Judea and beyond the Jordan. Multitudes came together to him again. As he usually did, he was again teaching them.
2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
Pharisees came to him testing him, and asked him, “Is it lawful for a man to divorce his wife?”
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
He answered, “What did Moses command you?”
4 О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
They said, “Moses allowed a certificate of divorce to be written, and to divorce her.”
5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
But Jesus said to them, “For your hardness of heart, he wrote you this commandment.
6 обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.
But from the beginning of the creation, God made them male and female.
7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
For this cause a man will leave his father and mother, and will join to his wife,
8 и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.
and the two will become one flesh, so that they are no longer two, but one flesh.
9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
What therefore God has joined together, let no man separate.”
10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
In the house, his disciples asked him again about the same matter.
11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
He said to them, “Whoever divorces his wife and marries another commits adultery against her.
12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
If a woman herself divorces her husband and marries another, she commits adultery.”
13 Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
They were bringing to him little children, that he should touch them, but the disciples rebuked those who were bringing them.
14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
But when Jesus saw it, he was moved with indignation and said to them, “Allow the little children to come to me! Don’t forbid them, for God’s Kingdom belongs to such as these.
15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
Most certainly I tell you, whoever will not receive God’s Kingdom like a little child, he will in no way enter into it.”
16 И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
He took them in his arms and blessed them, laying his hands on them.
17 И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
As he was going out into the way, one ran to him, knelt before him, and asked him, “Good Teacher, what shall I do that I may inherit eternal life?” (aiōnios g166)
18 А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
Jesus said to him, “Why do you call me good? No one is good except one—God.
19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."
You know the commandments: ‘Do not murder,’ ‘Do not commit adultery,’ ‘Do not steal,’ ‘Do not give false testimony,’ ‘Do not defraud,’ ‘Honour your father and mother.’”
20 А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.
He said to him, “Teacher, I have observed all these things from my youth.”
21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.
Jesus looking at him loved him, and said to him, “One thing you lack. Go, sell whatever you have and give to the poor, and you will have treasure in heaven; and come, follow me, taking up the cross.”
22 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
But his face fell at that saying, and he went away sorrowful, for he was one who had great possessions.
23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
Jesus looked around and said to his disciples, “How difficult it is for those who have riches to enter into God’s Kingdom!”
24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
The disciples were amazed at his words. But Jesus answered again, “Children, how hard it is for those who trust in riches to enter into God’s Kingdom!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
It is easier for a camel to go through a needle’s eye than for a rich man to enter into God’s Kingdom.”
26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
They were exceedingly astonished, saying to him, “Then who can be saved?”
27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
Jesus, looking at them, said, “With men it is impossible, but not with God, for all things are possible with God.”
28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
Peter began to tell him, “Behold, we have left all and have followed you.”
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
Jesus said, “Most certainly I tell you, there is no one who has left house, or brothers, or sisters, or father, or mother, or wife, or children, or land, for my sake, and for the sake of the Good News,
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
But many who are first will be last, and the last first.”
32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
They were on the way, going up to Jerusalem; and Jesus was going in front of them, and they were amazed; and those who followed were afraid. He again took the twelve, and began to tell them the things that were going to happen to him.
33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
“Behold, we are going up to Jerusalem. The Son of Man will be delivered to the chief priests and the scribes. They will condemn him to death, and will deliver him to the Gentiles.
34 и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.
They will mock him, spit on him, scourge him, and kill him. On the third day he will rise again.”
35 Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
James and John, the sons of Zebedee, came near to him, saying, “Teacher, we want you to do for us whatever we will ask.”
36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
He said to them, “What do you want me to do for you?”
37 Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
They said to him, “Grant to us that we may sit, one at your right hand and one at your left hand, in your glory.”
38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
But Jesus said to them, “You don’t know what you are asking. Are you able to drink the cup that I drink, and to be baptised with the baptism that I am baptised with?”
39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
They said to him, “We are able.” Jesus said to them, “You shall indeed drink the cup that I drink, and you shall be baptised with the baptism that I am baptised with;
40 но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
but to sit at my right hand and at my left hand is not mine to give, but for whom it has been prepared.”
41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.
When the ten heard it, they began to be indignant towards James and John.
42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
Jesus summoned them and said to them, “You know that they who are recognised as rulers over the nations lord it over them, and their great ones exercise authority over them.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
But it shall not be so amongst you, but whoever wants to become great amongst you shall be your servant.
44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
Whoever of you wants to become first amongst you shall be bondservant of all.
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
For the Son of Man also came not to be served but to serve, and to give his life as a ransom for many.”
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
They came to Jericho. As he went out from Jericho with his disciples and a great multitude, the son of Timaeus, Bartimaeus, a blind beggar, was sitting by the road.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
When he heard that it was Jesus the Nazarene, he began to cry out and say, “Jesus, you son of David, have mercy on me!”
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
Many rebuked him, that he should be quiet, but he cried out much more, “You son of David, have mercy on me!”
49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
Jesus stood still and said, “Call him.” They called the blind man, saying to him, “Cheer up! Get up. He is calling you!”
50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
He, casting away his cloak, sprang up, and came to Jesus.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
Jesus asked him, “What do you want me to do for you?” The blind man said to him, “Rabboni, that I may see again.”
52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
Jesus said to him, “Go your way. Your faith has made you well.” Immediately he received his sight and followed Jesus on the way.
