Марко 10
1 О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
And he arose from thence, and went into the coastes of Iudea by the farre side of Iordan, and the people resorted vnto him againe, and as he was wont, he taught them againe.
2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
Then the Pharises came and asked him, if it were lawfull for a man to put away his wife, and tempted him.
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
And he answered, and sayde vnto them, What did Moses commaund you?
4 О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
And they sayd, Moses suffered to write a bill of diuorcement, and to put her away.
5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
Then Iesus answered, and sayd vnto them, For the hardnesse of your heart he wrote this precept vnto you.
6 обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.
But at the beginning of the creation God made them male and female:
7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
For this cause shall man leaue his father and mother, and cleaue vnto his wife.
8 и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.
And they twaine shalbe one flesh: so that they are no more twaine, but one flesh.
9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
Therefore, what God hath coupled together, let not man separate.
10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
And in the house his disciples asked him againe of that matter.
11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
And he sayd vnto them, Whosoeuer shall put away his wife and marrie another, committeth adulterie against her.
12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
And if a woman put away her husband, and be married to another, she committeth adulterie.
13 Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
Then they brought litle children to him, that he should touch them, and his disciples rebuked those that brought them.
14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
But when Iesus sawe it, he was displeased, and said to them, Suffer the litle children to come vnto me, and forbid them not: for of such is the kingdome of God.
15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
Verely I say vnto you, Whosoeuer shall not receiue the kingdome of God as a litle childe, he shall not enter therein.
16 И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
And he tooke them vp in his armes, and put his hands vpon them, and blessed them.
17 И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And when hee was gone out on the way, there came one running, and kneeled to him, and asked him, Good Master, what shall I doe, that I may possesse eternall life? (aiōnios g166)
18 А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
Iesus sayde to him, Why callest thou me good? there is none good but one, euen God.
19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."
Thou knowest the comandements, Thou shalt not commit adulterie. Thou shalt not kill. Thou shalt not steale. Thou shalt not beare false witnesse. Thou shalt hurt no man. Honour thy father and mother.
20 А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.
Then he answered, and said to him, Master, all these things I haue obserued from my youth.
21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.
And Iesus looked vpon him, and loued him, and sayde vnto him, One thing is lacking vnto thee. Go and sell all that thou hast, and giue to the poore, and thou shalt haue treasure in heauen, and come, follow me, and take vp the crosse.
22 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
But hee was sad at that saying, and went away sorowfull: for he had great possessions.
23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
And Iesus looked round about, and sayd vnto his disciples, Howe hardly doe they that haue riches, enter into the kingdome of God!
24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
And his disciples were afraide at his words. But Iesus answered againe, and sayd vnto them, Children, how hard is it for them that trust in riches, to enter into the kingdome of God!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
It is easier for a camel to goe through the eye of a needle, then for a riche man to enter into the kingdome of God.
26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
And they were much more astonied, saying with themselues, Who then can be saued?
27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
But Iesus looked vpon them, and sayd, With men it is impossible, but not with God: for with God all things are possible.
28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
Then Peter began to say vnto him, Loe, we haue forsaken all, and haue folowed thee.
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
Iesus answered, and sayd, Verely I say vnto you, there is no man that hath forsaken house, or brethren, or sisters, or father, or mother, or wife, or children, or lands for my sake and the Gospels,
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
But many that are first, shall be last, and the last, first.
32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
And they were in the way going vp to Hierusalem, and Iesus went before them and they were troubled, and as they followed, they were afraide, and Iesus tooke the twelue againe, and began to tell them what things should come vnto him,
33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
Saying, Beholde, we goe vp to Hierusalem, and the Sonne of man shall be deliuered vnto the hie Priests, and to the Scribes, and they shall condemne him to death, and shall deliuer him to the Gentiles.
34 и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.
And they shall mocke him, and scourge him, and spit vpon him, and kill him: but the third day he shall rise againe.
35 Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
Then Iames and Iohn the sonnes of Zebedeus came vnto him, saying, Master, we would that thou shouldest doe for vs that we desire.
36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
And he sayd vnto them, What would ye I should doe for you?
37 Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
And they said to him, Graunt vnto vs, that we may sit, one at thy right hand, and the other at thy left hand in thy glory.
38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
But Iesus sayd vnto them, Ye knowe not what ye aske. Can ye drinke of the cup that I shall drinke of, and be baptized with the baptisme that I shall be baptized with?
39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
And they said vnto him, We can. But Iesus sayd vnto them, Ye shall drinke in deede of the cup that I shall drinke of, and be baptized with the baptisme wherewith I shalbe baptized:
40 но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
But to sit at my right hand, and at my left, is not mine to giue, but it shalbe giuen to them for whome it is prepared.
41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.
And when the ten heard that, they began to disdaine at Iames and Iohn.
42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
But Iesus called them vnto him, and sayd to them, Ye know that they which are princes among the Gentiles, haue domination ouer them, and they that be great among them, exercise authoritie ouer them.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
But it shall not be so among you: but whosoeuer will be great among you, shall be your seruant.
44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
And whosoeuer will be chiefe of you, shall be the seruant of all.
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
For euen the Sonne of man came not to be serued, but to serue, and to giue his life for the raunsome of many.
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
Then they came to Iericho: and as he went out of Iericho with his disciples, and a great multitude, Bartimeus the sonne of Timeus, a blinde man, sate by the wayes side, begging.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
And when hee heard that it was Iesus of Nazareth, he began to crye, and to say, Iesus the Sonne of Dauid, haue mercy on me.
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
And many rebuked him, because he should holde his peace: but hee cryed much more, O Sonne of Dauid, haue mercy on me.
49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
Then Iesus stood still, and commanded him to be called: and they called the blind, saying vnto him, Be of good comfort: arise, he calleth thee.
50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
So he threwe away his cloke, and rose, and came to Iesus.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
And Iesus answered, and said vnto him, What wilt thou that I doe vnto thee? And the blinde sayd vnto him, Lord, that I may receiue sight.
52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
Then Iesus sayde vnto him, Goe thy way: thy fayth hath saued thee. And by and by, he receiued his sight, and folowed Iesus in the way.
