Лука 1
1 О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
Efterdi mange have taget sig for at forfatte en Beretning om de Ting, som ere fuldbyrdede iblandt os,
2 О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
saaledes som de, der fra Begyndelsen bleve Øjenvidner og Ordets Tjenere, have overleveret os:
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
saa har ogsaa jeg besluttet, efter nøje at have gennemgaaet alt forfra, at nedskrive det for dig i Orden, mægtigste Theofilus!
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
for at du kan erkende Paalideligheden af de Ting, hvorom du er bleven mundtligt undervist.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
I de Dage, da Herodes var Konge i Judæa, var der en Præst af Abias Skifte, ved Navn Sakarias; og han havde en Hustru af Arons Døtre, og hendes Navn var Elisabeth.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
Men de vare begge retfærdige for Gud og vandrede udadlelige i alle Herrens Bud og Forskrifter.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
Og de havde intet Barn, efterdi Elisabeth var ufrugtbar, og de vare begge fremrykkede i Alder.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
Men det skete, medens han efter sit Skiftes Orden gjorde Præstetjeneste for Gud,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
tilfaldt det ham efter Præstetjenestens Sædvane at gaa ind i Herrens Tempel og bringe Røgelseofferet.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
Og hele Folkets Mængde holdt Bøn udenfor i Røgelseofferets Time.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
Men en Herrens Engel viste sig for ham, staaende ved den højre Side af Røgelsealteret.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
Og da Sakarias saa ham, forfærdedes han, og Frygt faldt over ham.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
Men Engelen sagde til ham: „Frygt ikke, Sakarias! thi din Bøn er hørt, og din Hustru Elisabeth skal føde dig en Søn, og du skal kalde hans Navn Johannes.
14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
Og han skal blive dig til Glæde og Fryd, og mange skulle glædes over hans Fødsel;
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
thi han skal være stor for Herren. Og Vin og stærk Drik skal han ej drikke, og han skal fyldes med den Helligaand alt fra Moders Liv,
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
og mange af Israels Børn skal han omvende til Herren deres Gud.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
Og han skal gaa foran for ham i Elias's Aand og Kraft for at vende Fædres Hjerter til Børn og genstridige til retfærdiges Sind for at berede Herren et velskikket Folk.‟
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
Og Sakarias sagde til Engelen: „Hvorpaa skal jeg kende dette? thi jeg er gammel, og min Hustru er fremrykket i Alder.‟
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
Og Engelen svarede og sagde til ham: „Jeg er Gabriel, som staar for Guds Aasyn, og jeg er udsendt for at tale til dig og for at forkynde dig dette Glædesbudskab.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
Og se, du skal blive stum og ikke kunne tale indtil den Dag, da dette sker, fordi du ikke troede mine Ord, som dog skulle fuldbyrdes i deres Tid.‟
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
Og Folket biede efter Sakarias, og de undrede sig over, at han tøvede i Templet.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
Og da han kom ud, kunde han ikke tale til dem, og de forstode, at han havde set et Syn i Templet; og han gjorde Tegn til dem og forblev stum.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
Og det skete, da hans Tjenestes Dage vare fuldendte, gik han hjem til sit Hus.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
Men efter disse Dage blev hans Hustru Elisabeth frugtsommelig, og hun skjulte sig fem Maaneder og sagde:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
„Saaledes har Herren gjort imod mig i de Dage, da han saa til mig for at borttage min Skam iblandt Mennesker.‟
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
Men i den sjette Maaned blev Engelen Gabriel sendt fra Gud til en By i Galilæa, som hedder Nazareth,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
til en Jomfru, som var trolovet med en Mand ved Navn Josef, af Davids Hus; og Jomfruens Navn var Maria.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
Og Engelen kom ind til hende og sagde: „Hil være dig, du benaadede, Herren er med dig, du velsignede iblandt Kvinder!‟
29 А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
Men hun blev forfærdet over den Tale, og hun tænkte, hvad dette skulde være for en Hilsen.
30 И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
Og Engelen sagde til hende: „Frygt ikke, Maria! thi du har fundet Naade hos Gud.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
Og se, du skal undfange og føde en Søn, og du skal kalde hans Navn Jesus.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
Han skal være stor og kaldes den Højestes Søn; og Gud Herren skal give ham Davids, hans Faders Trone.
Og han skal være Konge over Jakobs Hus evindelig, og der skal ikke være Ende paa hans Kongedømme.‟ (aiōn g165)
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
Men Maria sagde til Engelen: „Hvorledes skal dette gaa til, efterdi jeg ikke ved af nogen Mand?‟
35 И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
Og Engelen svarede og sagde til hende: „Den Helligaand skal komme over dig, og den Højestes Kraft skal overskygge dig; derfor skal ogsaa det hellige, som fødes, kaldes Guds Søn.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
Og se, Elisabeth din Frænke, ogsaa hun har undfanget en Søn i sin Alderdom, og denne Maaned er den sjette for hende, som kaldes ufrugtbar.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
Thi intet vil være umuligt for Gud.‟
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
Men Maria sagde: „Se, jeg er Herrens Tjenerinde; mig ske efter dit Ord!‟ Og Engelen skiltes fra hende.
39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
Men Maria stod op i de samme Dage og drog skyndsomt til Bjergegnen til en By i Juda.
40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
Og hun kom ind i Sakarias's Hus og hilste Elisabeth.
41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
Og det skete, da Elisabeth hørte Marias Hilsen, sprang Fosteret i hendes Liv. Og Elisabeth blev fyldt med den Helligaand
42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
og raabte med høj Røst og sagde: „Velsignet er du iblandt Kvinder! og velsignet er dit Livs Frugt!
43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
Og hvorledes times dette mig, at min Herres Moder kommer til mig?
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
Thi se, da din Hilsens Røst naaede mine Øren, sprang Fosteret i mit Liv med Fryd.
45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
Og salig er hun, som troede; thi det skal fuldkommes, hvad der er sagt hende af Herren.‟
46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
Og Maria sagde: „Min Sjæl ophøjer Herren;
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
og min Aand fryder sig over Gud, min Frelser;
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
thi han har set til sin Tjenerindes Ringhed. Thi se, nu herefter skulle alle Slægter prise mig salig,
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
fordi den mægtige har gjort store Ting imod mig. Og hans Navn er helligt;
50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
og hans Barmhjertighed varer fra Slægt til Slægt over dem, som frygte ham.
51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
Han har øvet Vælde med sin Arm; han har adspredt dem, som ere hovmodige i deres Hjertes Tanke.
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
Han har nedstødt mægtige fra Troner og ophøjet ringe.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
Hungrige har han mættet med gode Gaver, og rige har han sendt tomhændede bort.
54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
Han har taget sig af sin Tjener Israel for at ihukomme Barmhjertighed
imod Abraham og hans Sæd til evig Tid, saaledes som han talte til vore Fædre.‟ (aiōn g165)
56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
Og Maria blev hos hende omtrent tre Maaneder, og hun drog til sit Hjem igen.
57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
Men for Elisabeth fuldkommedes Tiden til, at hun skulde føde, og hun fødte en Søn.
58 И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
Og hendes Naboer og Slægtninge hørte, at Herren havde gjort sin Barmhjertighed stor imod hende, og de glædede sig med hende.
59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
Og det skete paa den ottende Dag, da kom de for at omskære Barnet; og de vilde kalde det Sakarias efter Faderens Navn.
60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
Og hans Moder svarede og sagde: „Nej, han skal kaldes Johannes.‟
61 И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
Og de sagde til hende: „Der er ingen i din Slægt, som kaldes med dette Navn.‟
62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
Men de gjorde Tegn til hans Fader om, hvad han vilde, det skulde kaldes.
63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
Og han forlangte en Tavle og skrev disse Ord: „Johannes er hans Navn.‟ Og de undrede sig alle.
64 И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
Men straks oplodes hans Mund og hans Tunge, og han talte og priste Gud.
65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
Og der kom en Frygt over alle, som boede omkring dem, og alt dette rygtedes over hele Judæas Bjergegn.
66 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
Og alle, som hørte det, lagde sig det paa Hjerte og sagde: „Hvad mon der skal blive af dette Barn?‟ Thi Herrens Haand var med ham.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
Og Sakarias, hans Fader, blev fyldt med den Helligaand, og han profeterede og sagde:
68 Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
„Lovet være Herren, Israels Gud! thi han har besøgt og forløst sit Folk
69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
og har oprejst os et Frelsens Horn i sin Tjener Davids Hus,
saaledes som han talte ved sine hellige Profeters Mund fra fordums Tid, (aiōn g165)
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
en Frelse fra vore Fjender og fra alle deres Haand, som hade os,
72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
for at gøre Barmhjertighed imod vore Fædre og ihukomme sin hellige Pagt,
73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
den Ed, som han svor vor Fader Abraham, at han vilde give os,
74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
at vi, friede fra vore Fjenders Haand, skulde tjene ham uden Frygt,
75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
i Hellighed og Retfærdighed for hans Aasyn, alle vore Dage.
76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
Men ogsaa du, Barnlille! skal kaldes den Højestes Profet; thi du skal gaa foran for Herrens Aasyn for at berede hans Veje,
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
for at give hans Folk Erkendelse af Frelse ved deres Synders Forladelse,
78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
for vor Guds inderlige Barmhjertigheds Skyld, ved hvilken Lyset fra det høje har besøgt os
79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
for at skinne for dem, som sidde i Mørke og i Dødens Skygge, for at lede vore Fødder ind paa Fredens Vej.‟
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
Men Barnet voksede og blev styrket i Aanden; og han var i Ørknerne indtil den Dag, da han traadte frem for Israel.
