Лука 9
1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
Ayant réuni les douze, il leur donna force et puissance sur tous, les démons et le pouvoir de guérir des maladies.
2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
Puis il les envoya en mission pour prêcher le Royaume de Dieu et faire des guérisons.
3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
Voici ce qu'il leur dit: «N'emportez rien pour la route, ni bâton, ni sac, ni pain, ni argent, n'ayez pas même deux vêtements.
4 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
En quelque maison que vous entriez, demeurez-y, et que, ce soit de là que vous partiez.
5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
Quant à ceux qui ne vous recevront pas, sortez de leur ville en secouant, en témoignage contre eux, la poussière de vos pieds.»
6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
Ils partirent et c'est de village en village qu'ils allaient, partout évangélisant et partout guérissant.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
Le tétrarque Hérode apprit tout ce qui se passait, et il était rendu fort perplexe par ce qu'on disait de Jésus. Pour les uns, Jean était ressuscité d'entre les morts;
8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
pour les autres, Élie était apparu; pour ceux-ci, un des anciens prophètes était revenu à la vie.
9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
«J'ai fait couper la tête à Jean, disait Hérode; qui est donc cet homme dont j'entends dire de pareilles choses?» Et il était désireux de le voir.
10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
A leur retour, les apôtres racontèrent à Jésus tout ce qu'ils avaient fait. Il les prit avec lui et il se retira à l'écart dans une ville appelée Bethsaïda. Mais les multitudes l'apprirent et le suivirent.
11 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
Il les accueillit en leur parlant du Royaume de Dieu et en rendant la santé à ceux qui avaient besoin d'être guéris.
12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
Le jour cependant commençait à baisser, et les douze, s'approchant, lui dirent: «Congédie les foules, afin qu'elles aillent dans les villages d'alentour et dans les maisons de la campagne trouver logement et nourriture; nous sommes ici dans un désert.»
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
Mais Jésus leur répondit: «Donnez-leur vous-mêmes à manger.» — Nous n'avons ici, répliquèrent-ils, que cinq pains et deux poissons, à moins que nous n'allions acheter de quoi nourrir tout ce peuple!»
14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
Or il y avait là à peu près cinq mille hommes. Jésus dit alors à ses disciples: «Faites-les asseoir par rangées de cinquante.»
15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
Ainsi firent-ils; et tout le monde s'assit.
16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
Puis Jésus, prenant les cinq pains et les deux poissons, leva les yeux au ciel, prononça sur eux la bénédiction, les rompit et les donna aux disciples pour qu'ils les servissent à la foule.
17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
Tous mangèrent, tous furent rassasiés; et on emporta les morceaux qui restaient; il y en avait douze paniers.
18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
Comme il était un jour à prier dans un lieu solitaire, les disciples le rejoignirent et il leur fit cette question: «Parmi ces foules, qui dit-on que je suis?»
19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
Ils lui répondirent ainsi: «Jean-Baptiste; d'autres: Élie; d'autres encore: un des anciens prophètes revenu à la vie.» —
20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
«Et vous, continua-t-il, qui dites-vous que je suis?» Pierre répondit par ces mots: «Le Christ de Dieu.»
21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
Il leur défendit avec les plus rigoureuses recommandations de le dire à personne,
22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
ajoutant qu'il lui fallait, lui, le Fils de l'homme: — beaucoup souffrir; — être rejeté par les Anciens, les chefs des prêtres et les Scribes; — être mis à mort; — ressusciter le troisième jour.»
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
A tous il disait: «Si quelqu'un veut venir à ma suite, qu'il renonce à lui-même, que chaque jour il porte sa croix, et qu'il me suive.
24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
Celui qui voudra sauver sa vie, la perdra; et il sauvera sa vie, celui qui l'aura perdue à cause de moi.
25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
A quoi servirait-il à un homme de gagner le monde entier, si c'est en se perdant lui-même et en consommant sa ruine?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
De celui qui aura eu honte de moi et de mes paroles, le Fils de l'homme aura honte à son tour quand il viendra dans sa gloire et dans celle du Père et des saints anges.
27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
Je vous dis la vérité: Quelques-uns sont ici présents qui ne goûteront point la mort, avant d'avoir vu le Royaume de Dieu.»
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
Huit jours environ après avoir ainsi parlé, Jésus emmena avec lui Pierre, Jean et Jacques, et s'en alla prier sur la montagne.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
Tandis qu'il priait, l'aspect de son visage changea et ses vêtements devinrent d'une blancheur resplendissante.
30 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
Deux hommes étaient là qui s'entretenaient avec lui; c'étaient Moïse et Élie
31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
apparaissant en grande gloire; ils parlaient de sa sortie du monde qu'il devait accomplir à Jérusalem.
32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
Cependant Pierre et ses compagnons avaient succombé au sommeil. C'est à leur réveil qu'ils virent sa gloire et les deux hommes qui se tenaient près de lui.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
Au moment où ceux-ci se séparaient de Jésus, Pierre lui dit: «Maître, qu'il nous est bon d'être ici! dressons trois tentes, une pour toi, une pour Moïse, une pour Élie!» Il ne savait ce qu'il disait.
34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
Pendant qu'il parlait, survint une nuée qui les enveloppa. Les disciples furent frappés de terreur quand ils les virent entrer dans la nuée.
35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
Or, de cette nuée sortit une voix disant: «Celui-ci est mon Fils, l'élu, écoutez-le!»
36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
Quand la voix se tut, Jésus se trouva seul. Ses disciples gardèrent le silence sur ce qu'ils avaient vu, et, à ce moment-là, n'en racontèrent rien à personne.
37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
Lorsque le lendemain ils descendirent de la montagne, une nombreuse multitude vint à la rencontre de Jésus
38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
et voilà que du sein de la foule un homme s'écria: «Maître, je t'en supplie, jette un regard sur mon fils; c'est mon seul enfant;
39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
et il y a un Esprit qui s'empare de lui: tout à coup il lui arrache un cri, lui donne des convulsions, le fait écumer et quand il se décide à le quitter, c'est pour le laisser tout brisé.
40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
J'ai prié tes disciples de le chasser, cela leur a été impossible.» —
41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
«Ô génération incrédule et perverse, dit Jésus en lui répondant, jusqu'à quand serai-je au milieu de vous et vous supporterai-je? Amène ici ton fils.»
42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
L'enfant s'approchait, quand le démon le jeta contre terre et lui donna des convulsions. Mais Jésus, menaçant l'Esprit impur, guérit l'enfant et le rendit à son père.
43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
Tous furent confondus de la grandeur de Dieu. Comme tout le monde s'émerveillait de tout ce que Jésus faisait, il dit à ses disciples:
44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
«Pour vous, mettez bien dans votre mémoire les paroles que voici: «Le Fils de l'homme va être livré entre les mains des hommes.»
45 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
Les disciples ne comprirent pas ce langage; il était voilé pour eux, afin qu'ils n'en sentissent pas la portée, et c'était un sujet sur lequel ils avaient peur de l'interroger.
46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
Entre eux une discussion s'éleva: lequel était le plus grand,
47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
Jésus, qui connaissait les pensées de leur coeur, prit un enfant, le plaça près de lui,
48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
et leur dit: «Qui reçoit en mon nom cet enfant-là, me reçoit; et qui me reçoit, reçoit Celui qui m'a envoyé. Car celui qui est le plus petit parmi vous tous, c'est celui-là qui est grand!»
49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
Jean prit la parole: «Maître, dit-il, nous avons vu un homme chasser des démons en ton nom, et nous l’en avons empêché, parce qu'il ne te suit pas avec nous.» —
50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
«Ne l'en empêchez point! répondit Jésus; car celui qui n'est pas contre vous est pour vous.»
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
Cependant les jours où il devait être enlevé de ce monde approchaient et, d'un visage ferme, il partit pour Jérusalem,
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
envoyant devant lui des messagers. Ceux-ci étant entrés, en s'en allant, dans un village de la Samarie pour lui préparer un logement,
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
on refusa de le recevoir, parce que c'était vers Jérusalem qu'il tournait ses pas.
54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
«Seigneur, dirent les disciples présents, Jacques et Jean, veux-tu que nous disions au feu du ciel de descendre et de réduire en cendres ces gens-là!»
55 А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
Jésus se tourna vers eux et les réprimanda;
56 И отидоха в друго село.
et ils allèrent dans un autre village.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
Pendant qu'ils étaient en chemin, quelqu'un lui dit: «Je te suivrai partout où tu iras.»
58 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
Jésus lui répondit: «Les renards ont des tanières et les oiseaux du ciel ont des nids; mais le Fils de l'homme n'a pas où reposer sa tête.»
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
A un autre il dit: «Suis-moi.» Celui-ci lui répondit: «Permets-moi d'aller d'abord ensevelir mon père; »
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
mais Jésus reprit: «Laisse les morts ensevelir leurs morts. Pour toi, va annoncer le Règne de Dieu.»
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
Un autre encore lui dit: «Je te suivrai, Seigneur; mais permets-moi d'abord de prendre congé de ma famille.»
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
A celui-là Jésus répondit: «Quiconque en posant la main sur la charrue regarde en arrière, n'est pas propre au Royaume de Dieu.»
