Лука 9
1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
Then he called his twelve disciples together, and gave them power and authority over all devils, and to cure diseases.
2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
And he sent them to preach the kingdom of God, and to heal the sick.
3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
And he said to them, Take nothing for your journey, neither staves, nor money, neither bread, neither money; neither have two coats apiece.
4 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
And whatever house you enter into, there abide, and there depart.
5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
And whoever will not receive you, when you go out of that city, shake off the very dust from your feet for a testimony against them.
6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
And they departed, and went through the towns, preaching the gospel, and healing every where.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
Now Herod the tetrarch heard of all that was done by him: and he was perplexed, because that it was said of some, that John was risen from the dead;
8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
And of some, that Elias had appeared; and of others, that one of the old prophets was risen again.
9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
And Herod said, John have I beheaded: but who is this, of whom I hear such things? And he desired to see him.
10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
And the apostles, when they were returned, told him all that they had done. And he took them, and went aside privately into a desert place belonging to the city called Bethsaida.
11 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
And the people, when they knew it, followed him: and he received them, and spoke to them of the kingdom of God, and healed them that had need of healing.
12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
And when the day began to wear away, then came the twelve, and said to him, Send the multitude away, that they may go into the towns and country round about, and lodge, and get victuals: for we are here in a desert place.
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
But he said to them, Give you them to eat. And they said, We have no more but five loaves and two fishes; except we should go and buy meat for all this people.
14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
For they were about five thousand men. And he said to his disciples, Make them sit down by fifties in a company.
15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
And they did so, and made them all sit down.
16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
Then he took the five loaves and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed them, and broke, and gave to the disciples to set before the multitude.
17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
And they did eat, and were all filled: and there was taken up of fragments that remained to them twelve baskets.
18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
And it came to pass, as he was alone praying, his disciples were with him: and he asked them, saying, Whom say the people that I am?
19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
They answering said, John the Baptist; but some say, Elias; and others say, that one of the old prophets is risen again.
20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
He said to them, But whom say you that I am? Peter answering said, The Christ of God.
21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
And he straightly charged them, and commanded them to tell no man that thing;
22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
Saying, The Son of man must suffer many things, and be rejected of the elders and chief priests and scribes, and be slain, and be raised the third day.
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
And he said to them all, If any man will come after me, let him deny himself, and take up his cross daily, and follow me.
24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
For whoever will save his life shall lose it: but whoever will lose his life for my sake, the same shall save it.
25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
For what is a man advantaged, if he gain the whole world, and lose himself, or be cast away?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
For whoever shall be ashamed of me and of my words, of him shall the Son of man be ashamed, when he shall come in his own glory, and in his Father’s, and of the holy angels.
27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
But I tell you of a truth, there be some standing here, which shall not taste of death, till they see the kingdom of God.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
And it came to pass about an eight days after these sayings, he took Peter and John and James, and went up into a mountain to pray.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
And as he prayed, the fashion of his countenance was altered, and his raiment was white and glistering.
30 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
And, behold, there talked with him two men, which were Moses and Elias:
31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
Who appeared in glory, and spoke of his decease which he should accomplish at Jerusalem.
32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
But Peter and they that were with him were heavy with sleep: and when they were awake, they saw his glory, and the two men that stood with him.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
And it came to pass, as they departed from him, Peter said to Jesus, Master, it is good for us to be here: and let us make three tabernacles; one for you, and one for Moses, and one for Elias: not knowing what he said.
34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
While he thus spoke, there came a cloud, and overshadowed them: and they feared as they entered into the cloud.
35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
And there came a voice out of the cloud, saying, This is my beloved Son: hear him.
36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
And when the voice was past, Jesus was found alone. And they kept it close, and told no man in those days any of those things which they had seen.
37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
And it came to pass, that on the next day, when they were come down from the hill, much people met him.
38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
And, behold, a man of the company cried out, saying, Master, I beseech you, look on my son: for he is my only child.
39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
And, see, a spirit takes him, and he suddenly cries out; and it tears him that he foams again, and bruising him hardly departs from him.
40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
And I sought your disciples to cast him out; and they could not.
41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
And Jesus answering said, O faithless and perverse generation, how long shall I be with you, and suffer you? Bring your son here.
42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
And as he was yet a coming, the devil threw him down, and tare him. And Jesus rebuked the unclean spirit, and healed the child, and delivered him again to his father.
43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
And they were all amazed at the mighty power of God. But while they wondered every one at all things which Jesus did, he said to his disciples,
44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
Let these sayings sink down into your ears: for the Son of man shall be delivered into the hands of men.
45 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
But they understood not this saying, and it was hid from them, that they perceived it not: and they feared to ask him of that saying.
46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
Then there arose a reasoning among them, which of them should be greatest.
47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
And Jesus, perceiving the thought of their heart, took a child, and set him by him,
48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
And said to them, Whoever shall receive this child in my name receives me: and whoever shall receive me receives him that sent me: for he that is least among you all, the same shall be great.
49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
And John answered and said, Master, we saw one casting out devils in your name; and we forbade him, because he follows not with us.
50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
And Jesus said to him, Forbid him not: for he that is not against us is for us.
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
And it came to pass, when the time was come that he should be received up, he steadfastly set his face to go to Jerusalem,
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
And sent messengers before his face: and they went, and entered into a village of the Samaritans, to make ready for him.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
And they did not receive him, because his face was as though he would go to Jerusalem.
54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
And when his disciples James and John saw this, they said, Lord, will you that we command fire to come down from heaven, and consume them, even as Elias did?
55 А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
But he turned, and rebuked them, and said, You know not what manner of spirit you are of.
56 И отидоха в друго село.
For the Son of man is not come to destroy men’s lives, but to save them. And they went to another village.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
And it came to pass, that, as they went in the way, a certain man said to him, Lord, I will follow you wherever you go.
58 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
And Jesus said to him, Foxes have holes, and birds of the air have nests; but the Son of man has not where to lay his head.
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
And he said to another, Follow me. But he said, Lord, suffer me first to go and bury my father.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
Jesus said to him, Let the dead bury their dead: but go you and preach the kingdom of God.
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
And another also said, Lord, I will follow you; but let me first go bid them farewell, which are at home at my house.
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
And Jesus said to him, No man, having put his hand to the plough, and looking back, is fit for the kingdom of God.
