Лука 8
1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
Тунчи Исусо пхирэлас пав гавэн тай форонэн, сиклярэлас и розпхэнэлас Бахтало Лав пала Дэвлэхкэрэ Тхагарима. Паша Лэ сле дэшудуй апостолуря.
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
Сле паша Лэстэ кади ж и джювля, савэндар Вов вытрадэня налачен тай састярда насвалимастар: Мария, савя акхарэнас Магдалина и савятар выджиле эфта бэнгэн,
3 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
Иоанна, ромни Хузохкири, саво Иродостэ дыкхэлас пала цэр, Сусанна и бут аврэн джювлен, савэ подрицарэнас Исусо и сиклярнэн пэхкэрэ барвалимаґа.
4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
Екхвар, кала паша Исусо стидэняпэ бут манушэн, савэ авэнас Лэстэ бутэ форонэндар, Вов пхэнда кацави дума:
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
— Выджиля мануш тэ чувэ ворзо дэ пхув. Кала чувэлас, екх ворзо пэля паша дром. И койсаво ворзо чирикля упралимахкэрэ похале, а койсаво мануша тасавдэ пурэнца.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
Авэр ворзо пэля пэ барэн тай сиго бариля, нэ зашутиля, колэсти со котэ на сля пани.
7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
Трито ворзо пэля машкар пусани чяр. Кодыя чяр бариля тай затасавда ворзо.
8 А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
Штарто ворзо пэля дэ лачи пхув, ваздэняпэ тай анда барило дэ шэл молы будэр. Тунчи Исусо пхэнда зоралэ ґласоґа: — Кастэ исин кана тэ шунэ, мэк шунэл!
9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
Лэхкэрэ сиклярнэ пхучле Лэстар: — Сар тэ полэ кадэла лава?
10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
Вов пхэнда: — Тумэнди дэно тэ джянэ чёраханэ лава пала Дэвлэхкэрэ Тхагарима. Ай аврэнди пхэнэлпэ дума, соб вонэ тэ дыкхэн и тэ на удыкхэн, тэ шунэн и тэ на полэн.
11 Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
Акэ сар трэбуни тэ полэ кадыя дума. Ворзо — када исин Дэвлэхкоро Лав.
12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
Ворзо, саво пэля паша дром, када исин мануша, савэ шунэн Лав. Нэ лэндэ авэл баро бэнг тай чёрэл Лав лэнгэрэ їлэндар, соб вонэ тэ на патян и тэ на фирисарэнпэ.
13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Ворзо, саво пэля пэ барэн, када мануша, савэ шунэн Лав тай прылэн лошаґа, нэ лэндэ нэнай корни. И набут вряма вонэ патян. Нэ кала авэл пхари вряма и вонэ зумавэнпэ, тунчи вонэ отджян Дэвлэстар.
14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
Ворзо, саво пэля дэ пусани чяр, када мануша, савэ ашунэн Лав. Нэ пэ годя лэндэ кици, сар тэ джювэ пэ кадыя люмля и сар тэ затерэ барвалимо, и соб тэ авэл драго важ лэнгоро трупо. Вса када полокхэ авэл и затасавэл Лав, и мануша на анэн барило.
15 А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
Ворзо, саво пэля дэ лачи пхув, када мануша, савэ шунэн Лав, рицарэн лэ дэ лачё и пативало їло, вса пэрэлиджян и кодэлэсти анэн барило.
16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
Кала пхабарэн лампа, тунчи на тховэн ла тала вакхор чи тала пато. Нэ тховэн упрэ, соб мануша, савэ заджян, тэ дыкхэн одуд.
17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
Нэнай нисо гаравдо, со на авэла аракхло, нэнай нисо чёрахано, со на авэла уджянгло и на выджяла аври.
18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
Дыкхэн, сар тумэ шунэн! Кодэлэсти, кастэ исин, инте дэлапэ. А кастэ нэнай, лэстар залэлапэ и кода, со вов думисарэл, со лэстэ исин.
19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
Тунчи авиле Исусостэ Лэхкири дэй тай Лэхкэрэ пхрала и на поджиле Лэстэ, важ кода со паша Лэ стидэняпэ фартэ бут манушэн.
20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
Тай пхэндэ Лэсти: — Дэй Тири тай пхрала Тирэ ачен аври и камэн тэ дыкхэ Тут.
21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
Исусо пхэнда лэнди: — Мури дэй тай Мурэ пхрала исин кодэла, савэ шунэн Дэвлэхкоро Лав и терэн кади, сар вов пхэнэл.
22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
Екхвар Исусо заджиля дэ лодка Пэхкэрэ сиклярнэнца тай пхэнда лэнди: — Авэн пэ авэр риг. Тай лагле.
23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
Кала вонэ джянас пав пане пэ лодка, Исусо засута. Ваздэняпэ бари барвал пэ пане, лодка пхэрдэня панеґа, и вонэ ачиле тэ тасё.
24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
Поджиле Исусостэ, джюнгавдэ Лэ и пхэндэ: — Сиклимари! Сиклимари! Амэ хасявах! Исусо вщиля, запхэнда барваляти и барэ панести, саво ваздэласпэ. Тунчи барвал и пани улилепэ, и вса заачиля мулком.
25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
Тунчи Исусо пхэнда сиклярнэнди: — Тев тумаро патявимо? Вонэ фартэ дарэне, и лэнди на заджялас дэ шэрэ, со када терэлпэ. И вонэ кици пхэнэнас екх екхэсти: — Ко исин Кадэва, со и барваляти запхэнэл, и панести, и вонэ кандэн Лэ?
26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
Тай авиле дэ пхув Гераса, сави исин пэ авэр риг Галилеятар.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
Кала Исусо выджиля лодкатар, авиля Лэстэ форостар екх мануш, дэ савэ бэшэнас бэнга. Вов бут вряма пхирэлас нанго и джювэлас на дэ цэр, нэ дэ склепо, тев мулэн гаравэнас.
28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
Кала вов удыкхля Исусо, чутапэ Лэхкэрэ пурэндэ тай затиписиля зоралэ ґласоґа: — Со Тути трэбуни мандар, Исусо, Чяво Дэвлэ Барэдэрэхкэрэ? Мангав Тут, на тер манди бида!
29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
Вов типисиля, колэсти со Исусо прыпхэнда нажужэсти тэ выджял манушэстар. Ай нажужо бут вряма марэлас кадэлэ манушэ, кади, со пхандэнас лэхкэрэ васта и пурэ ланцоґа и дыкхэнас пала лэ. Нэ вов розчинэлас ланцуря, и бэнг традэлас лэ дэ мален.
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
Исусо пхучля лэстар: — Сар тиро лав? Вов пхэнда: — Легионо, — колэсти со бут бэнгэн заджиле дэ лэ.
Тай мангле Исусо, соб Вов тэ на бичалэл лэн дэ хасютно тхан. (Abyssos g12)
32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
Котэ пэ плай чяравэнаспэ фартэ бут балэн, тай бэнга мангле Исусостар, соб лэнди тэ заджя дэ балэн. Исусо домукля лэнди.
33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
Бэнга выджиле манушэстар тай заджиле дэ балэн. Тунчи всавэрэ балэ чутэпэ плаестар дэ пане тай потасиле.
34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
Чукняря, савэ чяравэнас балэн, удыкхле, со тердапэ, и тунчи прастэне и розпхэндэ пала кода дэ форо и пав гавэн.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
Кала стидэнепэ мануша, соб тэ дыкхэ, со тердапэ, воне авиле Исусостэ тай дыкхле, со мануш, дэ кастэ сле бэнга, бэшэл дэ пурэн Исусостэ, урявдо и дэ пэхкиря годя, тай фартэ дарэне.
36 И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
Ай кодэла, савэ еджинэ дыкхле, сар вса от када тердапэ, розпхэндэ лэнди, сар састярдапэ мануш, дэ савэ сле бэнга.
37 И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
Всавэрэ мануша кадэла пхуятар, сави акхарэлпэ Гераса, мангле Исусо, соб Вов тэ джял лэндар, колэсти со фартэ дарэне. Вов заджиля дэ лодка тай рисиля павпалэ.
38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
Мануш, дэ савэ сле бэнга, мангля тэ джял лэсти Исусоґа. Нэ Исусо отмукля лэ тай пхэнда:
39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
— Рисяв пэстэ цэрэ и розпхэн, со терда туґа Дэвэл. Мануш джиля и всавэрэнди дэ форо розпхэнэлас, со терда лэсти Исусо.
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
Кала Исусо рисиля павпалэ, мануша прылиле Лэ, колэсти со вонэ дожутярэнас Исусо.
41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
Тай акэ, авиля екх мануш, савэ акхарэнас Иаиро и саво сля пхурэдэр дэ синагога. Вов тэлэдэня Исусости дэ пурэн тай мангля, соб Исусо тэ авэл лэстэ цэрэ.
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
Кадэлэ манушэстэ сля кици екх чей, савяти сля пашэ дэшудуй бэрш, и вой мэрэлас насвалимастар. Исусо джиля лэстэ, и мануша всавэрэ ригэндар стасавэнас Лэ.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
Машкар кадэлэн манушэн сля екх джювли, савятар дэшудуй бэрш джиля рат. Вой отдэня састимаренди вса, со латэ сля, нэ нико ла на састярда.
44 се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
Тунчи вой поджиля павпалэ, лиляпэ подятэ Исусохкиря їдатар, и екхатар рат пэрэачиля тэ джя.
45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
Исусо пхучля: — Ко лиляпэ Мандэ? Нэ нико на прыджянгляпэ. Тунчи Пётро пхэнда: — Сиклимари! Бут манушэн пашэ Тут и всавэрэ ригэндар Тут стасавэн.
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
Нэ Исусо пхэнда: — Койсаво мануш лиляпэ Мандэ, и Мэ шундом, со Мандар выджиля зор.
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
Кодыя джювли удыкхля, со лати на выджиля тэ гаравэпэ, затинисиля, поджиля Исусостэ, тэлэдэня Лэсти дэ пурэн тай розпхэнда англа всавэрэн манушэн, сости вой лиляпэ Исусостэ и сар екхатар састярдапэ насвалимастар.
48 А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
Исусо пхэнда лати: — Чей! Тиро патявимо тут састярда. Джя, и мэк авэл туґа пачя!
49 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
Кала Вов инте пхэнэлас кадэла лава, авиля екх мануш цэрэстар, тев джювда пхурэдэр дэ синагога, тай пхэнда лэсти: — Тири чей муля. Будэр на замисар Сиклимаре!
50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
Нэ Исусо шунда када тай пхэнда лэсти: — На дар, кици патя, и тири чей састярэлапэ.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
Кала авиле дэ цэр, Исусо запхэнда тэ заджя пордэ манушэнди, а лиля Пэґа кици Петро, Иаково тай Иоанно и чиёракэрэн дадэ и да.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
Всавэрэ ровэнас тай марэнас пэ дэ колинэн дэ баря грыжа. Нэ Исусо пхэнда лэнди: — На ровэн! Вой на муля, вой совэл.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
И асанас Лэстар. Вонэ ж джянгле, со чиёры сля мули.
54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
Нэ Исусо лиля чиёра пала вастэ тай пхэнда: — Вщи, чиёры!
55 И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
Тай рисиля лакоро фано, и чиёры екхатар вщиля. Тунчи Исусо пхэнда, соб тэ дэн лати тэ ха.
56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
Лакэрэ дад и дэй прылиле када пала дыво, нэ Исусо запхэнда лэнди тэ розпхэнэ пала кода, со стердапэ.
