Лука 8
1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
Shortly after this He visited town after town, and village after village, proclaiming His Message and telling the Good News of the Kingdom of God. The Twelve were with Him,
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
and certain women whom He had delivered from evil spirits and various diseases--Mary of Magdala, out of whom seven demons had come,
3 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
and Joanna the wife of Chuza, Herod's steward, and Susanna, and many other women, all of whom contributed to the support of Jesus and His Apostles.
4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
And when a great crowd was assembling, and was receiving additions from one town after another, He spoke a parable to them.
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
"The sower," He said, "goes out to sow his seed; and as he sows, some of the seed falls by the way-side, and is trodden upon, or the birds of the air come and peck it up.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
Another part drops upon the rock, and after growing up it withers away for want of moisture.
7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
Another part falls among the thorns, and the thorns grow up with it and stifle it.
8 А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
But some of the seed falls into good ground, and grows up and yields a return of a hundred for one." While thus speaking, He cried aloud and said, "Listen, every one who has ears to listen with!"
9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
The disciples proceeded to ask Him what this parable meant.
10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
"To you," He replied, "it is granted to know the secrets of the Kingdom of God; but all others are taught by parables, in order that they may see and yet not see, and may hear and yet not understand.
11 Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
The meaning of the parable is as follows. The seed is God's Message.
12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
Those by the way-side are those who have heard, and then the Devil comes and carries away the Message from their hearts, lest they should believe and be saved.
13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Those on the rock are the people who on hearing the Message receive it joyfully; but they have no root: for a time they believe, but when trial comes they fall away.
14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
That which fell among the thorns means those who have heard, but as they go on their way, the Message is stifled by the anxieties, wealth and gaieties of time, and they yield nothing in perfection.
15 А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
But as for that in the good ground, it means those who, having listened to the Message with open minds and in a right spirit, hold it fast, and patiently yield a return.
16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
"When any one lights a lamp, he does not cover it with a vessel or hide it under a couch; he puts it on a lampstand, that people who enter the room may see the light.
17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
There is nothing hidden, which shall not be openly seen; nor anything secret, which shall not be known and come into the light of day.
18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
Be careful, therefore, how you hear; for whoever has anything, to him more shall be given, and whoever has nothing, even that which he thinks he has shall be taken away from him."
19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
Then came to Him His mother and His brothers, but could not get near Him for the crowd.
20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
But He was told, "Your mother and brothers are standing on the edge of the crowd, and want to see you."
21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
"My mother and my brothers," He replied, "are these who hear God's Message and obey it."
22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
One day He went on board a boat--both He and his disciples; and He said to them, "Let us cross over to the other side of the Lake." So they set sail.
23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
During the passage He fell asleep, and there came down a squall of wind on the Lake, so that the boat began to fill and they were in deadly peril.
24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
So they came and woke Him, crying, "Rabbi, Rabbi, we are drowning." Then He roused Himself and rebuked the wind and the surging of the water, and they ceased and there was a calm.
25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
"Where is your faith?" He asked them. But they were filled with terror and amazement, and said to one another, "Who then is this? for He gives orders both to wind and waves, and they obey Him."
26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
Then they put in to shore in the country of the Gerasenes, which lies opposite to Galilee.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
Here, on landing, He was met by one of the townsmen who was possessed by demons--for a long time he had not put on any garment, nor did he live in a house, but in the tombs.
28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
When he saw Jesus, he cried out and fell down before Him, and said in a loud voice, "What have you to do with me, Jesus, Son of God Most High? Do not torture me, I beseech you."
29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
For already He had been commanding the foul spirit to come out of the man. For many a time it had seized and held him, and they had repeatedly put him in chains and fetters and kept guard over him, but he used to break the chains to pieces, and, impelled by the demon, to escape into the Desert.
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
"What is your name?" Jesus asked him. "Legion," he replied--because a great number of demons had entered into him;
and they besought Him not to command them to be gone into the Bottomless Pit. (Abyssos g12)
32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
Now there was a great herd of swine there feeding on the hill-side; and the demons begged Him to give them leave to go into them, and He gave them leave.
33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
The demons came out of the man and left him, and entered into the swine; and the herd rushed violently over the cliff into the Lake and were drowned.
34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
The swineherds, seeing what had happened, fled and reported it both in town and country;
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
whereupon the people came out to see what had happened. They came to Jesus, and they found the man from whom the demons had gone out sitting at the feet of Jesus, clothed and in his right mind; and they were terrified.
36 И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
And those who had seen it told them how the demoniac was cured.
37 И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
Then the whole population of the Gerasenes and of the adjacent districts begged Him to depart from them; for their terror was great. So He went on board and returned.
38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
But the man from whom the demons had gone out earnestly asked permission to go with Him; but He sent him away.
39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
"Return home," He said, "and tell there all that God has done for you." So he went and published through the whole town all that Jesus had done for him.
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
Now when Jesus was returning, the people gave Him a warm welcome; for they had all been looking out for Him.
41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
Just then there came a man named Jair, a Warden of the Synagogue, who threw himself at the feet of Jesus, and entreated Him to come to his house;
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
for he had an only daughter, about twelve years old, and she was dying. And as He went, the dense throng crowded on Him.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
And a woman who for twelve years had been afflicted with haemorrhage--and had spent on doctors all she had, but none of them had been able to cure her--
44 се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
came close behind Him and touched the tassel of His robe; and instantly her flow of blood stopped.
45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
"Who is it touched me?" Jesus asked. And when all denied having done so, Peter and the rest said, "Rabbi, the crowds are hemming you in and pressing on you."
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
"Some one has touched me," Jesus replied, "for I feel that power has gone out from me."
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
Then the woman, perceiving that she had not escaped notice, came trembling, and throwing herself down at His feet she stated before all the people the reason why she had touched Him and how she was instantly cured.
48 А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
"Daughter," said He, "your faith has cured you; go, and be at peace."
49 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
While He was still speaking, some one came to the Warden of the Synagogue from his house and said, "Your daughter is dead; trouble the Rabbi no further."
50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
Jesus heard the words and said to him, "Have no fear. Only believe, and she shall be restored to life."
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
So He came to the house, but allowed no one to go in with Him but Peter and John and James and the girl's father and mother.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
The people were all weeping aloud and beating their breasts for her; but He said, "Leave off wailing; for she is not dead, but asleep."
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
And they jeered at Him, knowing that she was dead.
54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
He, however, took her by the hand and called aloud, "Child, awake!"
55 И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
And her spirit returned, and instantly she stood up; and He directed them to give her some food.
56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
Her parents were astounded; but He forbad them to mention the matter to any one.
