Лука 8
1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
And it came to pass afterward, that he went throughout every city and village, preaching and showing the glad tidings of the kingdom of God: and the twelve were with him,
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
And certain women, which had been healed of evil spirits and infirmities, Mary called Magdalene, out of whom went seven devils,
3 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
And Joanna the wife of Chuza Herod’s steward, and Susanna, and many others, which ministered to him of their substance.
4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
And when much people were gathered together, and were come to him out of every city, he spoke by a parable:
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
A sower went out to sow his seed: and as he sowed, some fell by the way side; and it was trodden down, and the fowls of the air devoured it.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
And some fell on a rock; and as soon as it was sprung up, it withered away, because it lacked moisture.
7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
And some fell among thorns; and the thorns sprang up with it, and choked it.
8 А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
And other fell on good ground, and sprang up, and bore fruit an hundred times. And when he had said these things, he cried, He that has ears to hear, let him hear.
9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
And his disciples asked him, saying, What might this parable be?
10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
And he said, To you it is given to know the mysteries of the kingdom of God: but to others in parables; that seeing they might not see, and hearing they might not understand.
11 Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
Now the parable is this: The seed is the word of God.
12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
Those by the way side are they that hear; then comes the devil, and takes away the word out of their hearts, lest they should believe and be saved.
13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
They on the rock are they, which, when they hear, receive the word with joy; and these have no root, which for a while believe, and in time of temptation fall away.
14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
And that which fell among thorns are they, which, when they have heard, go forth, and are choked with cares and riches and pleasures of this life, and bring no fruit to perfection.
15 А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
But that on the good ground are they, which in an honest and good heart, having heard the word, keep it, and bring forth fruit with patience.
16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
No man, when he has lighted a candle, covers it with a vessel, or puts it under a bed; but sets it on a candlestick, that they which enter in may see the light.
17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
For nothing is secret, that shall not be made manifest; neither any thing hid, that shall not be known and come abroad.
18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
Take heed therefore how you hear: for whoever has, to him shall be given; and whoever has not, from him shall be taken even that which he seems to have.
19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
Then came to him his mother and his brothers, and could not come at him for the press.
20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
And it was told him by certain which said, Your mother and your brothers stand without, desiring to see you.
21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
And he answered and said to them, My mother and my brothers are these which hear the word of God, and do it.
22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
Now it came to pass on a certain day, that he went into a ship with his disciples: and he said to them, Let us go over to the other side of the lake. And they launched forth.
23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
But as they sailed he fell asleep: and there came down a storm of wind on the lake; and they were filled with water, and were in jeopardy.
24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
And they came to him, and awoke him, saying, Master, master, we perish. Then he arose, and rebuked the wind and the raging of the water: and they ceased, and there was a calm.
25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
And he said to them, Where is your faith? And they being afraid wondered, saying one to another, What manner of man is this! for he commands even the winds and water, and they obey him.
26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
And they arrived at the country of the Gadarenes, which is over against Galilee.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
And when he went forth to land, there met him out of the city a certain man, which had devils long time, and ware no clothes, neither stayed in any house, but in the tombs.
28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
When he saw Jesus, he cried out, and fell down before him, and with a loud voice said, What have I to do with you, Jesus, you Son of God most high? I beseech you, torment me not.
29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
(For he had commanded the unclean spirit to come out of the man. For oftentimes it had caught him: and he was kept bound with chains and in fetters; and he broke the bands, and was driven of the devil into the wilderness.)
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
And Jesus asked him, saying, What is your name? And he said, Legion: because many devils were entered into him.
And they sought him that he would not command them to go out into the deep. (Abyssos g12)
32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
And there was there an herd of many swine feeding on the mountain: and they sought him that he would suffer them to enter into them. And he suffered them.
33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
Then went the devils out of the man, and entered into the swine: and the herd ran violently down a steep place into the lake, and were choked.
34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
When they that fed them saw what was done, they fled, and went and told it in the city and in the country.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
Then they went out to see what was done; and came to Jesus, and found the man, out of whom the devils were departed, sitting at the feet of Jesus, clothed, and in his right mind: and they were afraid.
36 И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
They also which saw it told them by what means he that was possessed of the devils was healed.
37 И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
Then the whole multitude of the country of the Gadarenes round about sought him to depart from them; for they were taken with great fear: and he went up into the ship, and returned back again.
38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
Now the man out of whom the devils were departed sought him that he might be with him: but Jesus sent him away, saying,
39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
Return to your own house, and show how great things God has done to you. And he went his way, and published throughout the whole city how great things Jesus had done to him.
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
And it came to pass, that, when Jesus was returned, the people gladly received him: for they were all waiting for him.
41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
And, behold, there came a man named Jairus, and he was a ruler of the synagogue: and he fell down at Jesus’ feet, and sought him that he would come into his house:
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
For he had one only daughter, about twelve years of age, and she lay a dying. But as he went the people thronged him.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
And a woman having an issue of blood twelve years, which had spent all her living on physicians, neither could be healed of any,
44 се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
Came behind him, and touched the border of his garment: and immediately her issue of blood stanched.
45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
And Jesus said, Who touched me? When all denied, Peter and they that were with him said, Master, the multitude throng you and press you, and say you, Who touched me?
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
And Jesus said, Somebody has touched me: for I perceive that virtue is gone out of me.
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
And when the woman saw that she was not hid, she came trembling, and falling down before him, she declared to him before all the people for what cause she had touched him, and how she was healed immediately.
48 А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
And he said to her, Daughter, be of good comfort: your faith has made you whole; go in peace.
49 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
While he yet spoke, there comes one from the ruler of the synagogue’s house, saying to him, Your daughter is dead; trouble not the Master.
50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
But when Jesus heard it, he answered him, saying, Fear not: believe only, and she shall be made whole.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
And when he came into the house, he suffered no man to go in, save Peter, and James, and John, and the father and the mother of the maiden.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
And all wept, and bewailed her: but he said, Weep not; she is not dead, but sleeps.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
And they laughed him to scorn, knowing that she was dead.
54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
And he put them all out, and took her by the hand, and called, saying, Maid, arise.
55 И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
And her spirit came again, and she arose straightway: and he commanded to give her meat.
56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
And her parents were astonished: but he charged them that they should tell no man what was done.
