Лука 7
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
Kana o Isus dija gata sa godola alava anglo them, dija ando gav Kafarnaum.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
Varesave rimske kapetano sas robo savo sas nasvalo po smrto, a vo sas lešće but drago.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
A kana o kapetano ašundas palo Isus, bičhaldas lešće e židovske starešinen thaj molisarda les te avel te sastarel lešće slugo.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
A von aviline ko Isus thaj počnisardine ilestar te molin les alavenca: “Zaslužisarda te ćeres lešće godova,
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
kaj volil amare theme thaj vo vazdas amenđe e sinagoga.”
6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
A o Isus teljarda lenca. Thaj kana sas već paše ko ćher, bičhalda o kapetano pire drugaren leste te phenen lešće: “Gospode! Na trudi tu, kaj Naj sem dostojno te des ande mungro ćher.
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
Zato vi či inćara man dostojno te avav angle tute, nego samo phen alav thaj o sluga mungro sastola.
8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
Kaj vi me sem manuš tale vlast thaj si man tale mande vojnikurja. Thaj kana phenav jećhešće: ‘Dža!’, vo džaltar. Thaj kana phenav averešće: ‘Av!’, vo avel. Thaj kana phenav mungre robošće: ‘Ćer godova!’ vo ćerel.”
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
A kana godova ašundas o Isus, zadivisajlo e kapetanošće thaj bolda pe ko them savo džalas pale leste thaj phendas: “Phenav tumenđe: kasavo paćipe či arakhlem ke nijek manuš ando Izrael!”
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
A kana okola kaj sas bičhalde katar o kapetano boldine pe ćhere, arakhline e robo kaj si sasto.
11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
Pale godova o Isus teljarda ando gav savo akhardolas Nain. Pale leste džans e učenikurja thaj o but o them.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
Kana avilo paše ke gavesko vudar, baš askal inkalenas e mule, čhave savo sas jedinco pire dejako savi sas udovica. Lava sas o but o them andar o gav.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
Kana dikhla lat o Gospod, sažalisajlo pe late thaj phendas laće: “Na rov!”
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
Pale godova avilo ko mohto, čhuta pire vas pe leste thaj o okola kaj inđarenas o mohto ačhiline. A vo phendas: “Čhaveja, tuće phenav: Ušti!”
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
O mulo vazda pe, bešlo thaj počnisarda te ćerel svato. A o Isus dija les lešće dejaće.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
A savora zadivisajle thaj počnisardine te hvalin e Devle alavenca: “Baro proroko avilo maškar amende!” thaj: “O Del avilo ando pomoć pire themešće!”
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
Thaj godova glaso pale leste buljilo pe saste judejske krajurja thaj pe sasti okolina.
18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
E Jovanošće učenikurja javisardine e Jovanošće so o Isus ćerda. A vo akhardas pire dujen učenikonen
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
thaj bičhalda len ko Gospod te phučen les: “Dali san tu okova saves o Del obećisarda kaj bičhalela les ili te ažućaras avres?”
20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
Kana akala duj manuša aresline leste, phendine: “O Jovano savo bolel bičhalda amen tute te phučas tut: ‘Da li san tu okova saves obećisarda o Del kaj trubul te avel, ili te ažućaras avres?’”
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
O Isus baš ande godova časo sastarelas e buten katar lenđe muke, razne nasvalimata thaj katar e bilačhe duhurja thaj e bute kore manušenđe boldas o vido.
22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
A o Isus phendas lenđe: “Džan thaj phenen e Jovanošće so upravo dikhline thaj so ašundine: e kore dićhen, e banđe phiren, e gubavcurja saston, e kašuće ašunen, e mule bolden pes ando trajo, a e čorenđe propovedil pe e Bahtali nevimata.
23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
Blago okolešće savo či sablaznil pe zbog mande.”
24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
A Kana e Jovanošće učenikurja đeletar, o Isus počnisarda te mothol e themešće palo Jovano: “So đeline te dićhen ande pustinja? E trska, savja ljuljil e balval? Na!
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
So đeline te dićhen? Manušes savo lija pe peste šukar drze? Na! E manuša save inđaren pe peste e šukar drze thaj trajin ando raskoš, von si ande carošće dvorurja.
26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
So dakle inkljistine te dićhen? E proroko? Ej, me phenav tumenđe, vo si majbut vi katar o proroko.
27 Това е оня, за когото е писано:
Kaj o Jovano si okova pale savo o Del phendas ando Sveto lil: ‘Ake, me bičhalav angle tute mungre glasnikones thaj vo lačharela o drom angle tute.’
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
Phenav tumenđe: katar sa e manuša save sas ikada bijande, khonikal naj majbaro katar o Jovano savo bolelas, a okova savo si majcikno ande Devlesko carstvo majbaro si lestar.”
29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
Kana sa o them thaj vi e carinikurja save sas bolde e Jovanošće boldimasa, ašundine e Isuse sar ćerel svato priznaisardine kaj si e Devlesko sikavipe ispravno.
30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
A e fariseja thaj e sikavne e Mojsiješće zakonestar, či kamenas te bolel len o Jovano. Von odbisardine so o Del planirisarda pale lende.
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
O Isus phendas: “Kasa te usporediv e manušen katar akaja generacija? Kašće si slične?
32 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
Lenca si sago čhavrenca save bešen po sokako thaj jek avrešće čhon muj: ‘Svirosardam tumenđe veselo, a tumen či ćheldine, đilabadam tumenđe tužno, a tumen či rujine!’
33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
Gajda avilo o Jovano savo bolelas. Niti halas mangro niti pijelas mol, a tumen phenen: ‘O bilačho duho si ande leste!’
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
Avilem me, o Čhavo e Manušesko. Vi hav vi pijav, a tumen phenen: ‘Dik, o manuš halapljivo thaj matarno, drugari e carinikonengo thaj e bezehalengo.’
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
Savora save prihvatin e Develešći mudrost sikaven kaj si voj čači.”
36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
Varesavo farisejo zamolisarda e Isuse te hal leste. O Isus dija ande farisejsko ćher thaj lijas than pale sinija.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
Kana ake avili varesošći manušnji savi sas bezehali ando gav. Ašunda kaj si o Isus pale sinija ande farisejsko ćher, avili thaj andas e alabasterosko čaroro ande savo sas kuč mirisno ulje.
38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
Ačhili pale lešće pungre, rovelas thaj e jasvenca thovelas lešće pungre a pire balenca khoselas len. Čumidelas len thaj maćhelas len e mirisne uljeja.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
Kana godova dikhla o fariseji savo akharda e Isuse ande piro ćher, gndisardas ande peste: “Kana akava avilosas proroko, džanglasas ko si thaj sošći si akaja manušnji, savi diril les, kaj si bezehali.”
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
O Isus phendas lešće: “Simone, si man vareso te phenav tuće.” A vo phendas: “Phen, sikavneja.”
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
O Isus majdur motholas: “Sas varesavo manuš savo delas averenđe udžile love. Gajda sas duj džene save sas lešće udžile. Jek sas lešće udžile pandž šela rupune lovora, a aver pandžvardeš.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
Sar našti te boldine e love save sas lešće udžile, vo jartosardas liduj dženenđe o dugo. Savo lendar majbut volila les?”
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
O Simon phendas: “Gndiv kaj okova savešće si majbut jartome.” A o Isus phendas lešće: “Lačhe phenes.”
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
Gajda bolda pe ke manušnji thaj phendas e Simonešće: “Dićhes akala manušnja? Dijem ande ćiro ćher, a tu ni paj či dijan man te thovav mungre pungre, a voj pire jasvenca thoda mungre pungre thaj pire balenca khosla len.
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
Tu či ni čumidan man, a voj, sar dija andre, či ačhili te čumidel mungre pungre.
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
Uljeja mungro šoro či makhlan, a voj e mirisne kuč uljeja mungre pungre makhlas.
47 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
Zato, phenav tuće: ‘Voj sikadas but ljubav kaj si laće jartome e but e bezeha, a majcara ljubav sikadas okova savo si majcara svesno kaj si lešće jartome lešće bezeha.’”
48 И рече -: Прощават ти се греховете.
A o Isus phendas e manušnjaće: “Jartome si tuće ćire bezeha.”
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
A okola save sas pale sinija počnisardine te mothon maškar pende: “Ko si akava kaj vi e bezeha jartol?”
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
A vo phendas e manušnjaće: “Zbog ćiro paćipe tu san spasime. Dža ando miro!”
